Нашият най-ценен актив са хората

Текстът е публикуван в бр. 7/22г. на сп. Business Global.

Димитър Цоцорков е председатeл на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД от 20 ноември 2017 г. Роден е през 1975 г. в Панагюрище, завършил е езикова гимназия в Пазарджик. Има две бакалавърски степени – по икономика и финанси и по компютърни науки, от Американския университет „Ричмънд“ в Лондон. Магистър е по информационен мениджмънт и финанси от Университета „Уестминстър“ в Лондон. Работил е като агент по продажби и маркетинг в London Electricity и мениджър по експедиране в Glencore UK Ltd., Лондон. В „Асарел-Медет“ е от 2001 г. като експерт по продажби и хеджиране, след което става ръководител на отдел и директор „Корпоративно развитие“. Член на УС на „Асарел-Медет“ АД от 2014 г., а от 2015 г. до 20 ноември 2017 г. е негов председател. Изпълнителен директор е на дъщерното дружество „Асарел Инвестмънт“ ЕАД. Семеен, с три деца.

Как се чувствате като представител на компания от малка държава, попаднал в елитния Глобален клуб на SDG пионерите?

Това отличие не е случайно, като имаме предвид огромния брой талантливи млади хора от България и успешни предприемачи. По-скоро бяхме приятно изненадани от това, че бе присъдено въпреки стереотипите по отношение на минната индустрия – че е остаряла, не е ефективна, че е мръсна. Но сякаш вече целият свят осъзнава необходимостта от признание на компаниите, независимо от коя индустрия, които спазват всички норми за опазване на околната среда, безопасните условия на труд. Успехът се дължи изцяло на екипа на „Асарел-Медет“ и най-вече на визията на моя покоен баща, който преди десетилетия осъзна необходимостта да се развиваме по отговорен начин. 

Защо устойчивото развитие е важно за Вас?

Устойчивото развитие е част от ценностната система на всеки лидер, защото човек, който не е осъзнал своята връзка с околната среда, с обществото, според мен не трябва да бъде лидер. Аз мисля в този формат – не само какво се случва днес, а какво искаме да се случи в следващите поколения. 

Някои смятат, че изпълнението на мерки за устойчиво развитие от страна на бизнеса намалява печалбите. Други са на мнение, че това в крайна сметка е икономически изгодно. Вие към коя група спадате?

Наскоро четох статия в „Харвард Бизнес Ревю“, в която имаше изследване на 500 публични компании. То показва, че тези, които спазват цели за устойчиво развитие, са по-успешни икономически от такива, които наблягат на краткосрочната финансова полза. 

Една съвременна компания не може да оперира, без да мисли балансирано за спазването на критериите за опазване на околната среда, морално-етични норми, здравето на работното място. Тези стандарти ще се налагат все по-стриктно и особено сега, когато живеем в дигитален свят и всяка стъпка на компаниите е прозрачна за обществото. Компания, която не прилага мерки за устойчиво развитие, на практика ще отпадне, ще бъде забравена от хората. Никой няма да иска да работи с нея и в нея. 

Вашият покоен баща проф. Лъчезар Цоцорков бе известен с грижата си за другите още преди устойчивото развитие да стане модерен тренд. Каква част от настройката си по тези въпроси сте наследили от него?

Работихме заедно в продължение на 22 години и определено мога да кажа, че неговата далновидност е нещо рядко срещано в бизнеса. Тя, освен че е част от моето ДНК, пряко и преносно, стана част от ДНК-то на екипа и на компанията. Самите резултати, устойчивите успехи показват, че това е бил правилният път. И не говоря само за финансови успехи, а за такива в сферата на културата, образованието, здравеопазването, въобще за благополучието на Панагюрище като цяло. Особено сега, когато целият свят започна да възприема темата за устойчивото развитие и то стана незаобиколимо, сме още по-горди, че продължаваме делото на моя баща. 

Колко по-трудно е да спазваш целите за устойчиво развитие, когато идваш от добивната индустрия?

Мотото на нашата компания е: „Да тръгнем първи, означава да тръгнем навреме“. Ние отделяхме средно около 50% от финансовия резултат и след приватизацията вложихме общо над 1 млрд. долара в най-модерните технологии за добив, за опазване на околната среда и в обществото. Този подход беше наложен от моя покоен баща, който още преди 30 – 40 години беше достатъчно далновиден, за да прозре, че това е единственият път към дълготраен успех. Така че за нас сега е лесно да правим успешен бизнес в едно от трите находища с най-ниско съдържание на мед в света – около 0,27%. 

На практика нашата подготовка започна много отдавна и действително не е трудно, когато тръгнеш навреме. Най-радостното е, че в крайна сметка цялото общество се убеди, че тази визия е правилна. 

 Вашето отличие е в сферата на дигитализацията. Как се отнасяте към иновациите и насърчавате ли ускореното им въвеждане?

Както казах, това е въпрос на дългогодишна визия. Няма как да инвестираме в модерни технологии, без да отделяме за това голяма част от финансовия си резултат. Ако не го бяхме правили, щяхме вече да сме преустановили работата си – целият регион щеше да бъде лишен от доходи, работни места, от определено качество на живот. 

Затова участваме в експериментални и пилотни проекти. Един такъв е паневропейският X Mine, чиято цел е дигитализиране, с помощта на изкуствен интелект,  на пробите от проучвателното сондиране. Така се намаляват отпадъците и по-ефективно се изземват находищата. А всяко находище е изчерпаем природен ресурс и колкото по-добре се планира разработването му, толкова по-голям ще бъде ефектът върху икономиката и обществото. 

Това е пример за пионерски проект, което не означава, че не интегрираме постоянно и утвърдени технологии. Веднага давам пример за пълната автоматизация на фабриката с помощта на „Сименс“, за въвеждането на SAP Hanna, която е най-модерната ERP система с интернет на нещата, и т.н. 

Каква е 2022 година за „Асарел-Медет“ при толкова кризи, които връхлетяха България и света?

Действително наблюдаваме незапомнена инфлация, флуктуации на цените и политическата обстановка, защото и тя влияе за стабилността. 

Виждали сме много кризи досега и имаме много начини да смекчим негативните ефекти от тези удари. Цената на медта, която беше висока през годината, помогна, но през последния месец тя спада с бързи темпове. Това е сигнал за задаваща се световна рецесия, което не е добре за никого. Много неща не са в нашия контрол, но сме подготвени и за негативен сценарий тази година. Имаме заделен ресурс. Имаме начин да запазим най-ценния си актив – хората. Вече увеличихме възнагражденията с по-голям процент от инфлацията, сега работим по поредно увеличение на заплатите. Изпълняваме по план и инвестиционната програма, която тази година включва модернизация на фабриката и устойчиво развитие на производството. Оптимисти сме, но сме нащрек и за по-лоши сценарии.

Какъв лидер сте? Как успявате да мотивирате останалите да следват Вашите убеждения?

Аз съм заедно с този екип от десетилетия и мога да си позволя по-голямо доверие към хората, с които работя. Познаваме се изключително добре, знаем си метода на работа. Така че моят стил е с малко повече делегиране, защото съм напълно уверен в професионализма на нашите мениджъри. Разбира се, това не отменя редовните срещи и обсъждания на по-сложните теми. Но като цяло екипът се справя чудесно и резултатите го показват.

Липсата на квалифицирани кадри е огромен проблем пред българската икономика. Как в „Асарел“ успявате да привличате и задържате качествени служители и какъв е подходът Ви към тази процес?

Грижата за хората е водеща и обръщаме специално внимание на служителите, не само по отношение на техните заплати и възнаграждения, които са сред най-високите в индустрията, да не говорим за страната. Ние гледаме холистично на добруването на хората, като обръщаме внимание на екипа, на условията на живот в града. Стандартът на живот не е само заплатата и особено младите хора го осъзнават. Затова превърнахме Панагюрище – и това е част от нашата стратегия за устойчиво развитие, в град с голям брой културни мероприятия, отлично здравеопазване и цяла палитра спортни дейности, за да стане привлекателно място за живот. Неслучайно имаме огромен лист на чакащите, които искат да започнат работа в нашата компания. 

Не спираме дотук. Първи в страната въведохме дуалното образование, имаме 18 летни стажантски програми, за да могат младите хора да видят, че сме атрактивен работодател не само с високи възнаграждения, но и с условията за работа. 

Имаме вътрешна програма за израстване в компанията. Наскоро стартирахме Академия „Асарел“, програма за оценка и обучение на перспективни млади специалисти, които биват насърчавани да израстват и като лидери. Каквито и специализирани познания да имаш, е изключително важно да умееш да работиш с хора, да проявяваш емпатия, докато следиш производствената програма. Защото, колкото и прекрасно да работи нашият екип, той има нужда от поетапно обновяване. Това обновяване е част от устойчивото развитие – хората може да се сменят, но визията остава, защото обучаваме младите си таланти да работят по вече доказалия се балансиран подход.  

Мнозина смятат, че Панагюрище няма да бъде същият, ако го няма „Асарел“. На какво се дължат огромните инвестиции в обществото, които правите там?

Голяма част от причините вече засегнах. Но трябва да кажа, че човек не може да гледа само вътре в компанията, особено ако тя е голяма и с големи възможности. Всички вече разбраха, че трябва да се гледа цялото общество. Всички да се развиват. И така ефектът е многократно по-голям. 

Зеленият преход е немислим без суровинната индустрия, но остава усещането, че в Европа не оценяваме важността на добивния сектор в тази трансформация. Зависимостта на ЕС от трети страни по отношение на критични материали забавя технологичното му развитие. Как може да се промени това според Вас?

Особено след войната в Украйна Европа вече се събуди и осъзна, че е зависима от суровини. Било то метални полезни изкопаеми или енергийни ресурси. Новата технология и зелената икономика са практически невъзможни без стратегически метални полезни изкопаеми, като мед, никел, литий и т.н. За нещастие особеностите на едно минно производство са дълъг процес на проучване на залежите, обсъждане със заинтересованите страни и други времеемки процедури. На практика минава повече от десетилетие, докато стартира такова производство. 

ЕС трябва много по-бързо първо да проучи и след това да развие своя потенциал, за да не плати твърде висока цена. Като го няма метала, не можеш да правиш кабели, електромобили, вятърни турбини и др. Положението в Европа никак не е завидно в момента, но се вижда събуждане – по европейски малко бавничко, с полемика в различните държави. Личи си, че се започва. Ние например, сме част от нов европейски проект, заедно с БАН за проучване на потенциала за критичните суровини. 

Това е само първа стъпка. Европа е много стриктна по отношение на своите амбициозни зелени цели, но те не са изпълними в тези краткосрочни времеви хоризонти, защото просто цената не излиза. Да се надяваме, че в Брюксел ще са по-бързи в промяната на някои от тези политики, и аз съм оптимист в това отношение.  

А не трябва ли да се облекчи бюрокрацията при одобряването на минно производство, защото сам казахте, че у нас започването на добив отнема над 10 години, докато в Австралия става за месеци, когато всички условия са изпълнени?

Логиката в Австралия и други подобни държави, които са лидери в нашия сектор, е, че ако има законодателство, което се спазва стриктно, не би трябвало този процес да продължава дълго. Особено в ерата на дигиталната икономика, където всичко е прозрачно. Когато една минна компания се ангажира да спазва стриктните норми и контролът на спазването е видим от обществото, тогава и то ще се увери, че няма нередности. Няма да вярва на лъжи и популистки пропаганди, а на измервателни уреди, резултатите от които се генерират онлайн. 

Обществените настроения срещу добива се дължат на няколко фактора според мен. От една страна, има липса на информация за дейността на минните компании, нещо, което може да се каже, че и ние дължим като усилие. От друга, в Източна Европа като цяло има недоверие в институционалната среда. Хората си мислят, че нещо се прикрива, че има някаква схема. Аз съм убеден, че по-голямата прозрачност, базирана на отчетни инструменти, ще повлияе положително. Говоря за директни измервателни уреди, например в един воден поток, като данните се генерират без посредник във фийда. Ние го направихме в община Панагюрище с 24-часови данни онлайн. Тогава хората ще разберат, че никой не ги лъже. 

Ние сме голяма компания и чрез своите действия сме убедили региона, в който оперираме, че работим по правилния начин. Но и самата държава, чрез своите институции, трябва да поеме една по-ангажирана роля по отношение на прозрачността. Тя да убеди хората, че сериозно контролира тези производства. Да поеме отговорност, че след като една компания е декларирала, че спазва определени норми, държавата гарантира, че това действително се случва. 

Давате пример с Австралия, която аз съм посещавал. Там нагласата на обществото е различна може би защото институциите гарантират, че правилата се спазват от всички. Там и правосъдната система е по-ефективна. 

Кое е най-важното за изграждането на един устойчив свят?

Според мен са две неща – образованието на младите хора и културата. Неслучайно нашите фондации работят все по-активно в тези две посоки. На тях се градят впоследствие и разбирането за света, и ценностната система, и посоката на развитие. Освен теб и твоята компания има и други компании, и други хора. Ако мислиш и за тях, освен за себе си, всички ние като общество ще бъдем много по-добре.

Как си представяте бъдещето на „Асарел“, България и света след 20 г.?

Наблюдаваме големи турбуленции. Особено в Европа, която ще плати висока цена и заради Зеления преход, и заради войната. Въпреки това аз съм убеден, че с навлизането на новите технологии, с компании и личности пионери като нашата светът ще избегне по-голямата част от лошите сценарии. Ще бъде едно много по-добро място. Скокът в технологиите ще бъде толкова голям с навлизането на изкуствения интелект, квантовите компютри и т.н., че ще съумеем да задоволим всички нужди. Не само материални, но и за устойчивото развитие. 

Технологиите отварят света, а политиците го затварят. Кой ще надделее според Вас?

Едното не може без другото, така че трябва диалог между бизнеса и политиците. Както технологичното развитие не може без метали, така и развитието на индустрията не може да е успешно и устойчиво без визията на държавата. Просто едната страна трябва да разбере другата, а за целта трябва да си говорят и помагат.