Историята на един устойчив успех

Текстът е публикуван в бр. 7/22 г. на сп. Business Global.

В началото на юни един българин за първи път се нареди сред световните бизнес лидери, отличени като пионери по целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (ООН). При това стана първият мениджър на минна компания, който получава глобалното отличие Пионер на SDG (sustainable development goals – цели за устойчиво развитие), което се присъжда от 2016-а насам. 

Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“, достигна до финалния кръг на глобалния конкурс, след като преди това беше отличен в националния конкурс, проведен от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН през март т.г. Десетте световни бизнес лидери за 2022 г. бяха обявени по време на Лидерската среща на Глобалния договор на ООН в Ню Йорк. Те бяха класирани след оценка на жури, включващо представители на гражданското общество, академичните среди, Глобалния договор на ООН, администрацията на ООН и предишните носители на приза SDG Pioneers. Цоцорков беше отличен в категорията за дигитална трансформация заради приноса на иновативните решения за постигането на целите за устойчиво развитие в индустрията и отражението, което напредъкът на технологиите има за благосъстоянието на обществото. 

Дигиталната мина

Дигиталната трансформация е един от приоритетите за устойчиво развитие на „Асарел-Медет“. През 2021 г. тя стана част от международния научноизследователски проект X-Mine, по който се тестваха технологии, считани за бъдещето на минното дело, защото намаляват екологичния отпечатък още в етапа на геоложкото сондиране и сортиране на рудите. През 2022 г. „Асарел-Медет“ започна участието си в нов международен проект, по който ще се проучват находищата в Европа на критично важни суровини за зеления преход.

Новите технологии позволяват от всяка точка на света в реално време да се следят машините в рудника и обогатителната фабрика и да се оптимизират процесите. „Асарел“ използва автоматизирана система (първата в българския рудодобив), която управлява движението на машините в рудника и дори контролира налягането в гумите и температурата на маслото в двигателите им. Автоматизирана система следи също устойчивостта на рудничните откоси, като на всеки три минути два радара „обхождат“ рудника и го сканират с точност до 0,2 мм. За всяко движение на земните маси над 4 мм в час машините изпращат предупреждение по имейл на специалистите, а това създава качествено ново ниво на безопасност.

През миналата година в рудник „Асарел“ се изпълни уникален за минерално-суровинната индустрия на Балканите проект, който интегрира в обща информационна система пробивно-взривните минни дейности заедно с дигитален геоложки, структурен и хидрогеоложки модел на находище „Асарел“. Модерното решение е на компанията Datamine, а проектът има важно значение за съвременното минно планиране, опазването на околната среда и безопасността в рудника.Огнян Траянов, председател на Българска мрежа на Глобалния договор на ООН

Пример и мотивация за бизнеса у нас

Какъв знак е за родния бизнес това, че вече имаме първия български пионер на Глобалния договор на ООН, г-н Траянов?
Разбира се, това е един изключително положителен сигнал за бизнеса в България. 193 страни подписаха Глобалния договор и си представете колко много кандидати има. И Димитър Цоцорков е един от десетте световни пионери за постигане на целите за устойчиво развитие! В тази процедура се търсят личности, които допринасят с иновативност, добри бизнес резултати, едновременно с постигане на цели по принципите на Глобалния договор на ООН. Не само това, но тези личности трябва да показват умения да увличат и други в тази посока, не само служителите си, но и трети страни. И българин да е един сред десетте пионери, е нещо уникално. Това служи и за мотивация за всички нас да се стремим, да се борим, да не търсим оправдания. Показва, че ние можем и трябва да предприемаме действия.

С какво, според Вас, Димитър Цоцорков впечатли журито на глобалния конкурс?
В този случай имаме няколко аспекта. За първи път в историята на конкурса има представител на минната индустрия, която е една от първите въобще. И то не в каква да е категория, а иновации и дигитализация. „Асарел“ демонстрира непрекъснати инвестиции в иновации, работят по международни проекти, те самите са внедрили авангардни софтуерни продукти. Като говорим за бизнеса като сила за добро, трябва да споменем създаването на болницата в Панагюрище, на спортната зала, облагородяването на инфраструктурата, създаването на експонатните площи със съответните скъпи съоръжения за Панагюрското съкровище. Другото впечатляващо нещо е, че имаме пример за успешно и плавно предаване на щафетата. Знаете, че проф. Лъчезар Цоцорков изведе след приватизацията „Асарел“ на световно ниво, а сега неговият син продължава щафетата. Това е темата за смяната на поколенията, която ще става все по-актуална.В партньорство със Siemens – България, през 2021 г. компанията разви автоматизираната система за управление в обогатителната фабрика, а през тази година внедрява нова експертна система за оптимизиране на смилането на рудите, като се очаква намаляване на отпадъка на единица произведена продукция. С технология на Siemens се управлява още оборотното промишлено водоснабдяване в затворен цикъл, както и трите пречиствателни станции на компанията.Компанията разполага и с циклично-поточни технологии за транспорт на руда и откривка, които намаляват въглеродния отпечатък.Автоматизираните системи правят технологична революция в нашия отрасъл, значително облекчават работата на колегите, подобряват безопасността на труда и опазването на природата, но не ги възприемаме като нещо, което може да замени човека“, каза председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД Димитър Цоцорков (интервю с него на стр. 40).

Ефектът Асарел

„Асарел-Медет“ произвежда и предлага висококачествени медни концентрати и катодна мед и е един от лидерите в добивната индустрия у нас. През 2021 г. приходите на компанията достигат 525 млн. лв., което е с около 100 милиона повече спрямо предходната година. Този ръст се дължи на повишените цени на медта на международните пазари, но доброто финансово представяне е устойчиво през годините. 

През 2021 г. компанията е вложила повече от 57 млн. лв. по нейните фирмени програми за устойчиво развитие. От тях над 44 млн. лв. са инвестирани за модернизация, иновации и дигитални технологии. Останалите средства са насочени към другите годишни програми - „Подобряване на здравословните и безопасни условия на труд“, „Екология“, „Повишаване на енергийната ефективност“, „Развитие на минерално-суровинната база“, „Развитие на човешкия капитал“ и „Корпоративно развитие“. Миннообогатителният комплекс осигурява пряко работа на близо 1200 души. 

Всичко това са добри числа, но не са нещо толкова специално по отношение на приходи и печалби. Това, което прави „Асарел“ една от редките и уникални компании, е нейният фокус върху инвестициите в обществото, които започват далеч преди устойчивото развитие да добие това значение, което има днес. Последният анализ на социално-икономическото въздействие на „Асарел Медет“ е за 2020 г. и е изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ).

След отчитане както на преките ефекти от извършените разходи, така и на генерираните допълнителни вторични ефекти по веригата на стойността може да се оцени, че през 2020 г. благодарение на „Асарел“ е създадено съвкупно вътрешно търсене в националната икономика в размер на 412 млн. лева. Преките ефекти от дейността на компанията възлизат на 261 млн. лв. и включват доставки за 217 млн. на суровини и материали, инвестиции и външни услуги, създадени в страната. Косвените ефекти от дейността на „Асарел-Медет“ по линия на стопанската активност на партньорите и доставчиците на компанията възлизат на 125 млн. лева. Заедно с това потреблението на стоки и услуги от домакинствата на работещите в минната компания индуцира допълнително търсене по веригата на стойността в размер на още 26 млн. лева.

От приватизацията на добивно-производствения комплекс през 1999 г. до сега в устойчиво развитие са инвестирани над 1 млрд. долара, по изчисления на компанията.

Регионален отпечатък

„Асарел“ отдавна инвестира масирано в община Панагюрище. Чрез съвместното дружество между „Асарел Панагюрище Здраве“ и общината компанията контролира 90% от втория най-голям работодател в Панагюрище, многопрофилната болница „Уни Хоспитал“, с приходи от близо 65 млн. лева за 2020 г. (последните налични данни) и 670 работещи. Инвестицията в болницата е за 120 млн. лева и е най-мащабната в българското здравеопазване през последните 25 години, а секторът се превръща в един от основните и най-бързо растящи в Панагюрище. Заради тази инвестиция „Асарел-Медет“ АД и „Асарел Панагюрище Здраве“ АД получават голямата награда „Инвеститор на годината“ за 2015 г. 

Благодарение на МБАЛ „Уни Хоспитал“ броят на лекарите в Панагюрище нараства чувствително до 204 медици към края на 2020 г., или един лекар на 108 души от населението. Само допреди 10 г. този показател е бил 1:500. Броят на болничните легла също се увеличава от около 150 в периода 2012 – 2015 г. до 340 в навечерието на пандемията. Болницата не само обезпечава нуждите на Панагюрище, но и привлича пациенти от съседни общини. До 2014 г. през нея са преминавали около 6000 – 7000 души на година, а през 2020 г. вече са над 18 000.Д-р Явор Дренски, управител на МБАЛ „Уни Хоспитал“ и изпълнителен директор на „Асарел Панагюрище Здраве“

Здравеопазването е мисия на семейство

ЦоцорковиЛечебното заведение е пример за успешно публично-частно партньорство. Екипът ни с признателност отбелязва огромния принос на проф. Лъчезар Цоцорков, успешно развиван и днес от г-н  Димитър Цоцорков, за опазване на най-ценното човешко благо – здравето. Избирайки болницата за своя кауза, семейство Цоцоркови доказаха, че  благоденствието на българските пациенти и общество е тяхна мисия. Болницата е призната на национално ниво и най-важната й цел е да запази високото ниво на медицинско обслужване и непрекъснато да повишава качеството на работа. За да продължи да бъде избор №1 за пациентите, работим в две посоки – постоянно повишаване квалификацията на медицинските екипи и покриване стандартите за акредитационна оценка от независими международни и български институции. В края на миналата година болницата получи акредитация за международен здравен туризъм от Global Healthcare Accreditation, с което отвори вратите си и за пациенти от чужбина. Очакванията на мениджърския екип са болницата да заслужи и най-високата оценка от Акредитационния съвет на здравното министерство за цялостната медицинска дейност. Лечебното заведение започва и подготовка за покриване на най-високия международен стандарт – JCI, определян като „златен стандарт“ в здравеопазването. Над 70% от пациентите, които се лекуват при нас, са от страната.„Асарел-Медет“ контролира и дружеството „Тракийски хотелиери“. Неговият екип управлява комплекса „Каменград“ Хотел & СПА и Парк хотел „Асарел“, които са в основата на развитието на туристическите услуги в Панагюрище, както и хотелите „Корал“ в Созопол, „Сокол“ в Боровец и „Земята и хората“ в София. Ръстът на посещения в Панагюрище преди пандемията е отчетлив и е свързан с инвестициите на групата „Асарел“ и в културния сектор – изграждането на зала трезор на Панагюрското златно съкровище в историческия музей в града. Официално регистрираните туристи в общината са в рамките на 11 – 12 хил. души през 2015 – 2017 г., след което рязко се увеличават до 20 хиляди през 2018 г. и 22 хиляди през 2019 г. Над 2000 са чуждестранните туристи в Панагюрище през 2019 г., което също е рекорд за общината. Посещаемостта на културните обекти в общината е близо 7 пъти над средните нива за страната. 

Като цяло групата на „Асарел-Медет“ е с принос за над 60% от произведената продукция и над 70% от добавената стойност в местната индустрия, сочат данните на ИПИ.  

Образование и стандарт на живот

През 2014 г. по инициатива на „Асарел-Медет“ се правят реални стъпки за въвеждане на дуално образование в общината, а през 2017 г. е подписан и договор между компанията и Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм (ПГИТМТ). Гимназистите, изучаващи минни специалности, имат възможност да усвояват професията си в „Асарел-Медет“. Вече са завършили четири пълни випуска в дуална форма, като някои от младежите остават на работа в компанията. 

Успоредно с това компанията развива своята програма „Образование за всички“, която от години подкрепя гимназисти от община Панагюрище в неравностойно положение. Ежегодно с безплатни учебници се подпомагат между 90 и 120 гимназисти, а тези с успех над 5,50 получават и стипендии. 

„Асарел-Медет“ развива и стажантска програма, насочена към млади хора от цялата страна. Сред стажантите традиционно са както стипендианти на дружеството, така и студенти от водещи български университети. 

компанията обръща сериозно внимание на развитието на младите хора и по отношение на възможностите им да спортуват. Традиционно тя дублира общинската субсидия за спортни клубове всяка година, което се равнява на около 100 000 лв. Чрез публично-частно партньорство е изградена многофункционалната спортна зала „Арена Асарел“, в която компанията инвестира 15,5 млн. лв. Там се провеждат десетки национални първенства, както и един от най-големите турнири в Европа по тенис на маса. Залата е място и за концерти, които безспорно повишават нивото на културния живот в града. развитата спортна инфраструктура е една от причините Панагюрище да бъде избран за Европейски град на спорта за 2022 г.

Инвестициите на компанията в образованието, здравеопазването, културата и свободното време увеличават работните места в региона и тяхното качество. В нефинансовия сектор в община Панагюрище са наети около 7000 души. 2000 от тях, или около 30%, работят в групата „Асарел“. Около 1500 са в компании, директно обвързани с дейността на мината, а останалите са основно в местната болница, както и в хотелиерството. Добавената стойност на един нает в Панагюрище достига 51 000 лева, което е много висока стойност за страната. Основният фактор е добивната индустрия в общината, в която добавената стойност на един нает достига 172 000 лева, или 6 – 7 пъти над средните нива за преработващата промишленост.Йоана Маринова, изп. директор на фондация „Лъчезар Цоцорков“

Не е важно само постигането на резултати, но и как и защо

Фондация „Лъчезар Цоцорков“ работи в няколко стратегически области, които разгръща поетапно още от създаването си: образование, култура, здравеопазване, а от догодина и закрила на деца. Някои от проектите, които подкрепяме в направление „Образование“, са школи по дигитални науки за ученици на Telerik School Academy, стипендии за Space Camp, ARC Academy и Коалиция за медийна грамотност. През последните две години Фондацията финансира 14 неправителствени организации за разработване на ресурси за интегриране на СЕО (социално-емоционалното образование) съдържание за деца. Част от този процес е и включването на България, като една от 17 държави пионери, в международното проучване на социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици.
През 2021 г. стартирахме направление „Култура“. Сред по-значимите проекти, които успяхме да подкрепим през изминалите две години, са: театрален моноспектакъл „На живо“ (за който творческият екип беше отличен с тазгодишната награда „Аскеер“), провеждане на наградата за съвременно изкуство БАЗА, 19-о издание на международния фестивал за късометражно кино „В двореца“ – единствения подобен фестивал в България, реставрацията на Хаджи-Димитровата къща в музея в Панагюрище и възстановяването на паметника на Иван Балтов в гр. Стрелча.
В направление „Здравеопазване“ в последните две години водещи бяха спешните нужди, породени от настъпването на пандемията. Дългосрочно обаче нашите усилия са насочени към  борбата срещу рака на дебелото черво. Целта ни е още тази година да стартираме пилотна програма за скрининг в София, която да постави началото на една регулярна превенция и ранно диагностициране на това заболяване. За нас е важно не само постигането на резултати, но и как и защо ги постигаме, и това идва от философията на Димитър Цоцорков. Рядкост е да срещнеш лидер като него, комбинирал иновативност, любознателност и толеранс към риска и създал „човекоцентрична“ организационна култура, която разгръща потенциала на екипа и го овластява към смели решения.Панагюрище трайно е сред 10-те общини в страната с най-висок размер на средната работна заплата. За 2019 г. средната работна заплата в Панагюрище е 1431 лева, като в частния сектор доближава 1500 лева. През 2020 г. средната заплата в частния сектор продължава да расте с 8% на годишна база, достигайки 1623 лева. 

На този фон средната брутна работна заплата в „Асарел-Медет“ е над 3800 лева, или близо 2,4 пъти над средната за частния сектор в общината. Изчисленията на ИПИ показват, че в навечерието на пандемията групата „Асарел“ е с принос за почти половината от брутните трудови доходи на наетите лица в Панагюрище – формирани основно в добивната компания и в местната болница. Доброто преминаване през кризата на двата сектора означава, че към този момент ролята на групата „Асарел“ е още по-ключова за трудовите доходи на местното население. Това се подкрепя и от факта, че по данни на групата над 90% от наетите в „Асарел-Медет“ са жители от Панагюрище.