Текстът е публикуван в бр. 7 (23) на списание Business Global
Цветелина Соколова
Ренесанс в грантовите схеми за бизнеса се очаква през 2022 г. и 2023 г. Това ще е моментът на истинския старт на новия програмен период в европейското финансиране – задействането на новите оперативни програми, както и активната фаза от изпълнение на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост.
„Очаквам истински бум на програмите за грантово финансиране и на гаранционните програми в най-близко бъдеще. Вероятно периодът от юни 2022 г. до юни 2023 г. ще е между 5 и 6 пъти по-интензивен спрямо средногодишното ниво на грантовете за последните 7 години, говорим за изключително ускоряване. Причината е, че забавянето, което се натрупа, води и до натрупване на грантови схеми. Те сега се отпушват и започват отново да стават хит, което е много добра новина за бизнеса“, казва Кирил Величков, директор „Европейски проекти и финансови институции“ в ОББ и един от най-добрите експерти по европейски финансови програми в България.
Достъп до повече от 32 млрд. лв. от ЕС
Юли се оказа месец на големи новини за европейското финансиране. Първата не беше оптимистична – Министерството на финансите призна, че средствата за България по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат намалени с 1,1 млрд. лв. (578 млн. евро). Така достъпните пари за страната по тази линия ще бъдат 11,2 млрд. лв. вместо първоначално предвидените 12,3 млрд.
Намалението се дължи на правилата, договорени още при създаването на европейския механизъм за възстановяване, който предвижда, че повече пари ще отидат при държавите с относително по-нисък БВП през 2021 г., тоест които се възстановяват от кризата с Covid-19 по-слабо от останалите.
„В подписаната от правителството на г-н Борисов правна рамка е залегнало решението 30% от общото безвъзмездно финансиране да бъде преизчислено на базата на реално отчетения икономически растеж през 2021 г. Данните за този растеж са финализирани към юни 2022 г., на базата на което е направено намалението за страната ни, защото България има по-добри икономически показатели от средните за ЕС (4,2% растеж за 2021 г., бел.ред.)“, посочва МФ.
Глад за информация
Бизнесът има голям глад за информация за грантовите програми особено извън София, е установил Кирил Величков през последните месеци от участието си в няколко семинара за предприемачи – във Варна, Бургас, Велико Търново. „В последните няколко години почти нямаше грантови програми. Сега, когато на един от форумите споменах за грантовете, цялата среща се превърна в разговор само по тази тема, а представителите на фирмите споделиха, че имат нужда от много повече подобни събития“, разказва Величков. Според него при очаквания бум на подобни програми в следващите 12 месеца е много важно те да бъдат добре комуникирани с бизнеса, за да стигнат до повече предприемачи и да са по-успешни. Преизчислението засяга всички страни членки и не се отнася само до България. На 22 държави грантовото финансиране по механизма е намалено, като на 7 е съкратено с по-големи суми от българското. С около 2 млрд. евро са намалени парите на Румъния и на Франция. Само 5 държави имат увеличения, казаха от МФ.
Важното за бизнеса в случая е, че на този етап намаление на парите по различните програми и проекти в плана не се предвижда. Правителството се опитва да компенсира намалението на грантовите средства с друго европейско финансиране, включително по линия на ново финансиране за държавите, търпящи енергийни последици от войната в Украйна.
Втората новина от юли обаче е добра. Европейската комисия одобри Споразумението за партньорство с България на стойност 11 млрд. евро (21,5 млрд. лв.) за периода 2021 – 2027 г. То е основата, върху която започва работата по оперативните програми и определя инвестиционната стратегия на страната за 7-годишния бюджетен период. Споразумението обхваща Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход (ФСП) и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА).
За първи път в споразумението е заложено 50% от средствата да са за проекти в Северна България. За сравнение, през предишния програмен период (2014 – 2020 г.) в тези най-слабо развити региони на страната са инвестирани 27% от парите.
С други думи, в последните един-два месеца за България се отвори възможността за достъп до над 32 млрд. лв. от европейския бюджет и от инструмента за възстановяване от пандемията NextGenerationEU, при това без да броим средствата за земеделието, които са още над 15 млрд. лв. Един от главните рискове за тези финансови възможности остава политическата нестабилност в страната, защото както парите от бюджета на ЕС, така и тези по Плана за възстановяване (инструмента NextGenerationEU) изискват реформи и законодателни промени.
7 грантови схеми
до края на годината
„През 2022 г. в България очакваме да се задействат 7 грантови схеми (две от които вече са стартирали) за над 1 млрд. евро“, казва Кирил Величков. Като подчертава, че информацията му е предварителна и е възможно на финалния етап програмите да претърпят известни промени.
Д-р Кирил Величков е директор на дирекция „Европейски проекти и финансови институции“ в ОББ и ОББ Интерлийз. Той управлява Центъра за компетенции на белгийската финансова група KBC Груп за европейските финансови инструменти, както и дейностите на ОББ, свързани с европрограмите. Председател е на работната група по европрограми в Асоциацията на банките в България. Има повече от 23 години опит с програмите на ЕС.
Над 30% от средствата за България от бюджета на ЕС ще отидат за „зеления“ преход, посочва експертът. Други около 20% от парите ще бъдат насочени към проекти в сферата на информационните и комуникационните технологии. Това са и двата топ приоритета на ЕС – Зелената сделка и цифровизацията. Неслучайно 4 от 7-те програми са за „зелени“ проекти, а една е за информационна сигурност. Финансирането идва както по Плана за възстановяване, така и по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 („Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027), управлявана от Министерството на иновациите и растежа. Програмата за развитие на селските райони пък продължава да подкрепя предприятията, преработващи земеделска продукция.
• Схема „Възстановяване на малки и средни предприятия чрез подобряване на енергийната ефективност“ – тя вече стартира в началото на май и приемът на кандидатури по нея приключи. Подадени бяха 956 проектни предложения, като 920 от тях, за 186 млн. лв., са предложени за финансиране. „Хубавото при нея е, че се получава 50% безвъзмездна помощ и това е една сравнително опростена за кандидатстване схема, подпомагаща така важната за бизнеса енергийна ефективност“, коментира Кирил Величков и оценява като голям интереса към схемата. Допустимите грантове са между 25 000 лв. и 150 000 лв. за проект.
• Схема „Технологична модернизация“ – това е най-актуалната в момента програма за бизнеса, която се очаква да събере много проектни предложения. Тя е на стойност 260 млн. лв. и по план отварянето й трябва да стане в края на юли, ако няма забавяне (виж подробности за схемата на стр. 26). „Това е най-популярната схема, откакто съществуват грантовите програми за бизнеса. Чрез нея предприятията си купуват нови машини и оборудване“, коментира Кирил Величков.
• Схема за инвестиции във възобновяеми енергийни източници за собствено потребление с опция за съоръжения за съхранение – общият бюджет на тази програма се очаква да е 200 млн. лв. По нея вероятно ще могат да кандидатстват както малки и средни предприятия, така и фирми с до 499 души персонал, т.нар. междинни предприятия. Грантът ще е до 50% от стойността на инвестицията. По тази програма фирмите ще имат възможност както да си внедряват собствени ВЕИ източници на енергия, например фотоволтаици, така и да си купуват оборудване за съхранение на енергия, например батерии, за моментите на свръхпроизводство.
• Схема за подобряване на енергийната ефективност на съществуващи сгради в областта на производството, търговията и услугите – и тази програма е свързана със „зеления“ преход. „За бизнеса очевиден проблем е енергийната ефективност, а сградният фонд в България от тази гледна точка не е в добро състояние, което си пролича с високите сметки за електроенергия. Идеята е част от сградите на предприятията и търговските обекти да бъдат санирани, да бъдат оборудвани с подходящи климатични и отоплителни системи, да се използват ВЕИ в сградите, да се подмени осветлението с енергийно ефективно“, коментира Кирил Величков. По думите му бюджетът на мярката се очаква да бъде 235 млн. лв., а индивидуалният грант – между 25 и 40% от стойността на инвестицията. Изискването ще е след изпълнение на мерките да се постигне 30% спестяване на първична енергия за всеки обект.
• Схема, насочена към киберсигурност и информационни и комуникационни технологии – тя се очаква да бъде насочена към малките и средните предприятия, които ще могат да придобият както дълготрайни материални активи, например сървъри и оборудване, така и нематериални активи, свързани с киберсигурността, като софтуер. По нея ще може да се финансира и консултантска помощ. Бюджетът на мярката не е голям – около 30 млн. лв., но хубавото е, че безвъзмездната помощ ще бъде 100%, а грантът за индивидуален проект – до 300 000 лв. Схемата ще се реализира с ваучери.
• Схемата за преход към кръгова икономика – ще подпомага преработката и намаляването на отпадъците, използване на екологични материали за производството и др. Освен малки и средни фирми допустими кандидати ще са и големи предприятия от преработващата промишленост. Бюджетът на мярката се очаква да бъде 180 млн. лв. Грантът ще е в размер на до 50% от стойността на инвестицията за малките и средните фирми и до 30% за големите, но няма да надвишава 1 млн. лв.
• „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ – това е мярка 4.2 на Програмата за развитие на селските райони. Приемът на проекти по схемата с общ бюджет от 39 млн. лв. вече започна и ще е отворен до 17 август. Грантът е до 50%, а максималният размер на проекта е до 586 000 лв.
На фокус – финансовите инструменти
Грантовете са много желани от бизнеса, но в бъдеще все повече ще отстъпват място на финансовите инструменти, които са ключови в политиките на ЕС и се реализират през търговските банки и лизинговите компании. Причината е в бюджетните ограничения на Евросъюза след Брекзит и загубата на вноската на Великобритания, във войната в Украйна и кризата в отношенията с Русия, които гълтат много средства, и т.н. Тоест парите намаляват. А „през финансовите инструменти тези пари се завъртат в икономиката, защото след връщането на кредита средствата се насочват за нова инвестиция“, обяснява Величков.
Фокусът на самите финансови инструменти все повече ще се измества към „позеленяването“ на финансираните инвестиции. Ще се разшири обхватът извън малките и средните предприятия със схеми за физически лица, както и за големи компании. Очакват се и промени по отношение на типа мерки, които ще се финансират. „Но пак ще става дума за по-евтини кредити, с по-малко обезпечение, в т.ч. за по-рискови проекти или за компании, които нямат толкова опит. При лизинга, който се използва най-вече за покупка на техника, финансовите инструменти ще позволяват по-ниска първоначална вноска и удължаване на срока на изплащане“, обяснява Кирил Величков.
България бе една от малкото пилотни държави в ЕС за прилагането на гаранционни програми, чрез които се реализират финансовите инструменти, още с програмата JEREMIE през 2011, напомня Величков. По думите му благодарение на това не само банковият сектор е натрупал капацитет да ги управлява, но и за българския бизнес те вече са ежедневие. За разлика от повечето държави от ЕС, за които тези финансови инструменти са сравнително нови и едва сега започват да ги използват по-активно.
Кирил Величков определя тези гаранционни програми като ключови за подкрепата на зеления преход на бизнеса и без тях българската икономика няма как да е конкурентоспособна.
И хибридни инструменти
Бизнесът има нужда както от грантове, така и от финансови инструменти и те не се конкурират, смята експертът по европейско финансиране. „Би било чудесно, ако всички имаха достъп до много грантове, но няма бюджет за това. Така че трябва да се намери разумен баланс между двете“, казва Величков. За някои проекти е много по-рационално да се ползва кредит, защото кандидатстването за него е бързо и сравнително лесно, а парите се получават за седмици. „Ако грантовата схема, по която фирмата кандидатства, се отваря след една година, какво прави тя през това време“, пита експертът.
Според него в средносрочен план (най-рано през 2023 г.) на пазара ще се появят и хибридни инструменти – например евтин кредит с по-малко обезпечение плюс грант в размер на 10 – 20% от инвестицията.
А как клиентите да изберат през коя програма да се финансират? Това е една от основните задачи на банките, които ги прилагат. „В ОББ не очакваме клиентът да става експерт по програмите, това се прави изцяло от банковите служители. Те са компетентни да направят преценката коя ще е най-изгодната опция за даден клиент“, дава пример от практиката Величков.
Национален фонд за декарбонизация
Една от бъдещите реформи, с които България се ангажира в Плана за възстановяване, е създаването на Национален фонд за декарбонизация. Една от основните му цели ще бъде обновяване на сградния фонд в страната с цел енергийна ефективност – жилищни, бизнес- и институционални сгради. Очаква се той да заработи от 2024 г., след изпълнението на Плана за възстановяване. По предварителна информация бюджетът на фонда ще е огромен – от порядъка на милиарди левове.
Работата по структурирането на фонда е в начален етап, за него ще се ползва и техническа помощ от Европейската инвестиционна банка и Световната банка.
Фондът ще предлага на гражданите, бизнеса и институциите безвъзмездна финансова и техническа помощ, но също така и финансови инструменти през банките – кредитни линии и гаранции и/или комбинация от тях. Към него се предвижда създаването на единна точка за техническата помощ на кандидатите чрез обслужване на едно гише или подобни механизми.
