Как се спира инфлацията

Обуздаването на поскъпването става с непопулярни действия, които едно нестабилно правителство и краткотраен парламент трудно биха осъществили

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 21 September 2022 11:39 >
 Как се спира инфлацията
Текстът е публикуван в бр. 7 (23) на сп. Business Global.

Олга Раева

От началото на годината най-сериозният проблем в икономиката не само на България, но и в еврозоната, Великобритания и САЩ е ръстът на цените. Бяхме свикнали с минимални стойности, близки или дори под нулата, докато през последните 12 месеца, до края на май, цените в страната са се увеличили с повече от 13% по европейската методика и с над 15% по българската. Усещането сред хората е още по-високо, тъй като основни хранителни продукти, както и електроенергията и природният газ поскъпнаха значително.

Повечето икономисти определиха като недостатъчни мерките в актуализацията на бюджета, с които правителството на Кирил Петков се опита да се рави със ситуацията. И не само – някои от нещата по-скоро „наливат бензин в огъня” и ще задълбочат проблема. А с промените, направени в пленарната зала с гласовете на опозицията, разходите бяха увеличени още и не е изключено през следващата година да се наложат непопулярни мерки като вдигане на данъците (виж карето).

Икономическата теория посочва няколко стандартни действия срещу инфлацията: 

вдигане на лихвите, намаляване на дефицита, увеличаване на предлагането на стоки и услуги, при защита на най-бедните домакинства. Да се компенсират доходите на всички, а не само на най-уязвимите слоеве от населението, се смята за противопоказано. А именно това направиха българските депутати.

Според теорията главна роля в борбата с инфлацията играят централните банки чрез повишаването на лихвените проценти. В България това е невъзможно заради въведения преди 25 години валутен борд. БНБ не може да определя лихвения процент, валутният курс е фиксиран, не е възможно печатането на пари извън валутните покрития. Единственият инструмент, с който централната банка разполага, е размерът на минималните задължителни резерви – дял от текущите средства на търговските банки, които те са задължени да държат в централната банка. Този процент в България е достатъчно висок – 10% при 1% в еврозоната, и няма логика да се вдига още. Така че всичко зависи от правителството и парламента. Какво могат да направят те? 

Но нека първо да видим какво причини инфлацията 

Обикновено инфлацията възниква, когато има повече пари, отколкото стоки и услуги, които могат да се купят с тях. Търсенето превишава предлагането и цените тръгват нагоре. През двете години на пандемия хората бяха ограничени в разходите си: бяха затворени, не можеха да пътуват, да ходят на кино, театър, пазаруването на редица стоки ставаше само по интернет. В резултат на това им останаха пари в излишък и след разхлабването на мерките се втурнаха да купуват, подпомогнати и от ниските лихви, които направиха достъпа до още средства (кредити) лесен. Производителите, които бяха свили дейността си през тези две години, обаче не можаха да наваксат с предлагането. Първо поскъпна електроенергията, която е основна „суровина” за производството, а след това всичко останало.

Другият източник на допълнителни пари в икономиката бяха компенсациите и всички останали пакети, за които, особено през 2020 г., правителствата и централните банки напечатаха пари и изсипаха в икономиката (поощрявани и подпомагани от Европейската централна банка и Международния валутен фонд), за да намалят негативните ефекти от пандемията. Затова и първите мерки срещу инфлацията в развитите държави датират от края на 2021 г.

Третата причина за ускоряването на инфлацията беше войната в Украйна и спирането на доставките на газ и храни. „Данъкът Путин” създаде дефицити, които автоматично доведоха до повишаване на цените.

Последната предпоставка за България е малко извън икономическата логика – това са очакванията, породени от политически изказвания и настроения сред хората. Когато приемаш бюджет и още тогава обещаваш актуализация, както стана в началото на 2022 г., това подтиква бюджетните организации да харчат повече. Защото знаят, че има възможност този допълнителен разход да им бъде покрит. 

Политическата несигурност и нестабилност също не помагат за успокояване на ситуацията. 

Какво още може да се направи и какво правят другите държави? 

В Европейския съюз до момента основно раздадоха допълнителни средства на най-бедните  фиксираха цените на електроенергия и природен газ, намалиха някои косвени данъци и някъде обложиха свръхпечалбите. С изключение на България и Унгария, всички държави подпомогнаха най-бедните слоеве от населението (виж карето). 

Редица намаления на данъците върху тока и газа обаче не бяха насочени към най-уязвимите, а към цялото население и като цяло не доведоха до спад в цените. Франция, Естония, Румъния и България замразиха цените на газа и електрическия ток. Испания и Португалия изобщо извадиха цените на тока от свободния пазар. Италия и Румъния наложиха данък върху свръхпечалбите на енергийните дружества, които според оценки на Международната агенция по енергетика за тази година ще достигнат 200 млрд. евро в целия свят.

Подобни мерки се вземат и във Великобритания, където правителството намалява данъците върху бензина и дизела с 5 пенса на литър. Местните власти ще получат допълнително 500 млн. лири в помощ на социално слабите. Увеличен беше необлагаемият минимум за осигуровките. Беше обявено, че се премахва ДДС върху някои продукти като изолациите, термопомпите и соларните панели, което ще подобри енергийната ефективност на домакинствата, за да се справят с нарастващите сметки.

Следващата мярка за намаляване на търсенето е 

увеличаването на лихвите 


по кредитите и депозитите, за да се намали апетитът на фирми и домакинства към теглене на кредити, а свободните средства да се спестяват, вместо да се инвестират или харчат. Тъй като в България има валутен борд, нивото на лихвите зависи от Европейската централна банка. За разлика от Федералния резерв, който през юни вдигна лихвите с 0,75 пункта до 1,50 – 1,75%, ЕЦБ не бърза с тази мярка. Централните банкери във Франкфурт се опасяват, че едно прекалено вдигане на лихвите може да доведе до рецесия в ЕС. В момента лихвите на ЕЦБ се движат между минус 0,5% и 0,25% и се очаква те да бъдат вдигнати с около четвърт процент в края на месец юли (след редакционното приключване на броя). Колебанията на ЕЦБ и инфлацията в еврозоната се отразиха и на курса на еврото, което достигна 20-годишно дъно спрямо американския долар.

Някои държави в Европейския съюз извън еврозоната като Полша, Чехия, Швеция и Унгария вече повишиха лихвите, и не само веднъж. 

Ефектите от взетите мерки обаче се бавят и вероятността от още увеличения до края на годината е голяма. 

Bank of England през юни за пети пореден път вдигна лихвата до 1,25% при годишна инфлация 9%, най-високо ниво от 40 години насам. Централните банкери се опасяват, че до края на годината ще им се наложат още увеличения заради значителното нарастване на цените на електроенергията и природния газ. 

Следващата много важна мярка за борба с инфлацията е 

консолидацията на бюджета 

съкращаване на разходите и ограничаване на бюджетните дефицити. За това вече заговориха министрите на финансите на Германия и Австрия. 

Начините за консолидация са два – да се ограничат разходите и да се увеличат приходите. Намаляването на разходите на ниво бюджет означава реформи, с които при по-малко средства се предоставя същата или по-добра услуга, но означава и съкращения, например на държавната администрация. 

Увеличение на приходите означава увеличаване на данъците. Логиката е, че богатите хора и големите фирми харчат повече средства, отколкото останалите, и това трябва да бъде ограничено. 

В Съединените щати например администрацията на президента Байдън увеличи данъка върху дивидентите и върху капиталовите печалби (capital gains tax). В Конгреса са внесени за обсъждане и различни предложения за други данъчни увеличения - за някои представители на средната класа, за дребния бизнес, както и за най-богатите фирми и граждани.

Програмата на Байдън предвижда мерки за поощряване на производството, като се започне от селското стопанство. Планира се и допълнително развитие на пътната, жп, пристанищната инфраструктура за облекчаване на търговията. Федералното правителство иска да даде пари за детски градини, за да могат родителите да започнат работа. (В България също се предвиждат мерки в тази насока: детските градини вече са безплатни, има данъчно облекчение за работещите родители, което се очаква да бъде увеличено.) 

Мярка от втория вид на администрацията на Байдън е увеличаването на данъка върху дивидентите и върху капиталовите печалби (capital gains tax). В Конгреса са внесени за обсъждане и различни предложения за данъчни увеличения – за някои представители на средната класа, за дребния бизнес, както и за най-богатите фирми и граждани. 

Друга непопулярна, но необходима мярка за обуздаването на инфлацията е постепенното

премахване на временните компенсации 

и данъчни облекчения заради пандемията или заради намаляване на негативния ефект от високите цени на електроенергията и природния газ. Целта е потреблението да намалее и да окаже натиск за намаляването на цените. В тази посока е една от препоръките на МВФ. 

За справяне с нарастващите цени е необходимо да се засили и антимонополната дейност.

Вероятно съществуват и други мерки, за да тръгнат цените надолу, но при всички случаи обуздаването на инфлацията става с непопулярни действия, които едно нестабилно правителство и краткотраен парламент в българския вариант трудно биха осъществили. 

Силно доверие във властите е условие и за преобръщането на обществените очаквания от про- към антиинфлационни, което е особено важно. България има пресен пример за това. Въпреки мерките, които се вземаха от правителството на Жан Виденов през 1996 и началото на 1997 година, инфлацията затихна чак след падането му и назначаването на служебното правителство начело със Стефан Софиянски.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ