Десет секунди в двореца „Сейнт Джеймс“

Текстът е публикуван в списание Business Global през ноември 2020 г.

МАКСИМ БЕХАР

В модерния свят най-често случките започват с току-що получен имейл. Сега обаче стана по съвсем друг начин, а и не очаквах един премиер да ми изпрати мейл… Просто звънна телефонът и асистентката ми каза, че премиерът, по-точно Царя-премиер би искал да говори с мен. „Бехар, живо-здраво – типично за него – започна с поздрав – другата седмица заминавам за Лондон, ще има бизнес форум, дали не е добре и вие да се присъедините към нас…“.

Само пред месеци бях избран за Председател на Българския форум на бизнес лидерите и тогава той беше част от една организация, оглавявана точно от Принц Чарлз и логично за мен щеше да е много интересно. Лесно станахме съорганизатори на форума в Лондон, трябваше да занеса подарък на Принца и без много-много да му мисля звъннах на моя приятел Гилберт Маккол, който беше част от Борда във Форума и управляваше  българския офис на KPMG. И една неделя следобед написахме заедно първия в България Стандарт за бизнес етика. Сега може да звучи доста архаично, но тогава – в първите години на новия век, думите „бизнес етика“ в България бяха повече като някакви научни термини, отколкото конкретно съдържание.

Ето, точно това щях да подаря на принц Чарлз в Лондон по време на форума, който с Царя трябваше да открият. Какво щеше да е по-добро от това, да му покажа, че правим етичен бизнес в България. На форума обаче, в прекрасната зала на българското посолство, дори без да знам причината, дългоочакваният принц Чарлз не дойде. Вместо него се появи европейската директорка на неговия форум, една изискана госпожа с голяма шапка и чанта от крокодилска кожа Сюзън Симпсън, която познавах от редица срещи преди това. Но аз носех два стандарта, един за Царя, който му дадох още на сцената докато откривах форума и един за Принц Чарлз, но вместо него се появи Сюзън с голямата шапка и посегна към красиво оформената рамка.

Трябваше да изляза от неловката ситуация и съвсем сериозно от микрофона се обърнах към нея: „Сюзън, това всъщност беше за твоя шеф, принц Чарлз, давам ти го, но моля те, кажи му, че ако не дойде скоро в България, направо да си ми го върне…“. Разчупих атмосферата, в залата имаше към 250 души, разбира се засмяха се всички, приеха го като шега и така загладихме нещата.

Не беше минала и седмица обаче и в офиса ми пристигна покана, че Негово Кралско Височество ме кани на обяд в двореца „Сейнт Джеймс“, където живееше тогава, на еди коя си дата в 11.30 часа. Е, трябваше да бъда в 7 часа сутринта  в Кралския автомобилен клуб, на две минути от Двореца, за инструктаж как да премине обяда, но това за мен нямаше значение, крайната цел беше далеч по важна. 

Обядвахме. Прилично и спокойно, имахме твърде интересен разговор за какво ли не, главно за бизнеса и как той трябва да бъде етичен и прозрачен, връчих му друго копие от Стандарта и вече като приключвахме Принца най-неочаквано се обърна към мен:

-        Сър, много ми беше приятно че дойдохте, имам и малък подарък за вас.

-        О, отговорих, толкова мило от ваша страна Ваше кралско височество…

Бях сигурен, че ще получа чаша за чай с емблемата на Бъкингам или албум със снимки от Двореца, в която бяхме, когато той-продължи:

-        Поканил съм няколко приятели от големия бизнес в съседната стая, нека пием чай с тях и имате едни десетина минути, да им представите България по-най-добрият начин…

О, боже! Какво можех да кажа на британски бизнесмени за България, което те да не знаят..! Та една търсачка като Google и за три минути ще им каже всичко…

Имах да мисля не повече от десетина секунди, вече ставахме от масата и до другата зала имаше някъде около стотина метра. Влязохме, джентълмените  - петима или шестима -  станаха от креслата си почтително, принц Чарлз ме представи като „моят нов приятел от България, в която премиер е моят роднина Цар Симеон“  и ми даде думата.

Трябваше, наистина трябваше да ги събудя тези хора, лежерно изтегнати в креслата си с пури и чаша чай с коняк в ръка.

-        Джентълмени, наистина идвам от България, една прекрасна WWW страна!

Настана дълго мълчание, което принц Чарлз наруши първо.

-        О, да! Наистина! Чувал съм, че имате по-бърз интернет от много други страни в Европа.

-        Вярно е, но нямах това пред вид. Запомнете – WWW за България сега означава Weather (време), Women (жени), Wines (вина)…

Избухна смях и това беше изречението, което разчупи леда и направихме един страхотен разговор за инвестиционните възможности в България.

Естествено – още в самото начало поясних – това сравнение е атрактивно, но образно. Време, това са четирите ни сезона, прекрасните възможности за туризъм, жени – естествено и те, но главно хората, усмихнати, образовани и амбициозни и вина, но не само те – смесицата от различни кухни прави храната ни към тези прекрасни вина атрактивна и безумно вкусна…

WWW – измислено буквално за секунди в прехода от една зала в друга в Двореца Сейнт Джеймс дълги годни се спрягаше от кой ли не в България и по света. Тогава наистина носих покана за Принца да посети България и само след три месеца той наистина дойде. Няма да забравя как го посрещнах в задния вход на хотел „Шератон“, откъдето дойде след срещата си с президента да се срещне и с българския бизнес. Още като ме видя на вратата ме посочи с пръст и възкликна: „А, WWW! Помня много добре! Радвам се да се видим пак.“

И ето, често интересните неща в моя бизнес стават за десет секунди, но държат славата си много повече от десет години…