България слиза с четири места в Индексът за развитие на ООН

България вече е единствената страна в Европейския съюз, която не принадлежи на групата на най-високо развитите държави в света. Основната причина за изпадането ни от тази група е неовладяната от няколко правителства смъртност в пандемията от COVID-19. Това показва индексът на човешкото развитие за 2021 г., представен от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), предаде БНР.

България слиза с четири места надолу в сегашната класация, която отразява данните от 2021 година. В нея страната ни заема 68-о място. Изпреварват я дори Сърбия, Черна гора и Грузия.

Индексът на човешкото развитие измерва благосъстоянието на различните държави - 191 в момента, по три ключови показателя - очаквана продължителност на живота, образованост на населението и брутен национален продукт.

Преди това България беше в първа категория – много високо човешко развитие. Сега лидер в цялата класация е Швейцария, която изпреварва Норвегия. Трета е Исландия, а четвъртото и петото място са за Хонконг и Австралия. Дания, Швеция, Ирландия, Германия и Нидерландия допълват топ 10.

Страната ни е с индекс 0,795, колкото има и Гренада. Точно зад нас са страни като Барбадос, Антигуа и Барбуда, Сейшелите, Шри Ланка, Босна и Херцеговина, Иран, Украйна, Северна Македония и др. Интересното е, че България изпреварва Китай, който е на 79-о място. На най-високо място в категория „високо човешко развитие“ е Албания (№67).

“Сега сме на 68-о място в класацията от общо 191 държави. От 90-та година насам се движим нагоре-надолу. Преди няколко години бяхме в по-добра позиция, но сега сме паднали надолу и това изглежда логично като наблюдаваме процесите у нас и проблемите, които имаме – и със здравеопазването, и с образованието. Това са двата основни показателя, по които се измерва индексът за човешко развитие“, казва в “Нашият ден“ проф. Петранка Филева, зам.-председател на дружеството за ООН в България и подчертава:

“Всеки показател констатира, когато измерваме само икономически ръст, това не е достатъчно. Това е хубавото на индекса на ПРООН, че добавя тези показатели – продължителност на живот и равнище на образование. “

“Продължителността на живот е 71 години у нас, което означава, че не сме на добро място и имаме много какво да правим“, казва още тя и посочва:

“В доклада се предлагат решения, които са важни за нас. Предлагат се инвестиции, сигурност за хората и иновации. Важна е и втората група решения, която предлагат, фокусът е върху образованието.“

Повече кризи от обичайните

“Има рамка, в която човечеството се е движило след края на Втората световна война, но сега има сериозни кризи, за които е нужна сериозна мобилизация. Войната в Украйна и кризите спряха много от предстоящите промени в ЕС, а за света знаем, че се движим до 30 година с едни 17 цели, за които сякаш не остава време да мислим. Няма нещо особено ново от това, че са натрупани повече кризи от обичайните.

Решенията са очертани, важно е и ние в България да имаме способността да се обединим и да търсим най-добрия път, като използваме някакви предложени решения“, казва още проф. Филева пред БНР.