Механизъм за отговорно бизнес поведение

Насоките на ОИСР за мултинационалните компании и ролята на Националната контактна точка 

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 08 September 2022 10:15 >
Механизъм за отговорно бизнес поведение
Източник: Тони Тончев
Текстът е публикуван в бр. 6 (22) на списание Business Global

Д-р Бойко Таков, изп. директор на ИАНМСП

Д-р Бойко Таков е изп. директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия от ноември 2018 г. От 2008 до 2012 г. е изп. директор и член на Съвета на директорите в българското представителство на водеща южнокорейска енергийна компания. Част от биографията му са управление на инвестиции, проекти и финанси в областта на земеделието, енергетиката и инфраструктурата. Степента доктор придобива в Техническия университет в София, специалност „Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт“. Магистърската си степен по маркетинг и икономика получава от УНСС. Хоноруван преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси, асистент в Института по творчески индустрии и бизнес към УНСС.

Присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е следващата голяма крачка, която е напът да направи държавата ни. Един от ефектите е, че страната ще стане по-привлекателно място за чуждестранни инвестиции. ОИСР ясно осъзнава, че международните инвестиции са от огромно значение за световната икономика и допринасят за развитието на страните, а мултинационалните компании играят важна роля в този процес. Още през 1976 г. страните, членки на организацията, приемат да насърчават Насоки за отговорно бизнес поведение за мултинационалните компании. 

Насоките – 
същност и ефекти

Насоките за отговорно бизнес поведение представляват препоръки, адресирани от правителствата към мултинационални предприятия, които оперират в различни страни. По същество са доброволни принципи и стандарти за отговорно бизнес поведение в глобален контекст, съобразени със законодателството и международно признатите стандарти. 

Насоките изразяват споделените ценности на правителствата в държавите, източник на голям дял от преките международни инвестиции и в които са позиционирани едни от най-големите мултинационални предприятия. Целта им е да насърчават положителния принос на предприятията за икономическия, екологичния и социалния прогрес в световен мащаб. 

Обхватът им е широк – 9 основни направления, и включва теми като правата на човека, заетост и индустриални отношения, околна среда, борба с корупцията, интереси на потребителите, данъчно облагане, наука и технологии, конкуренция. Чрез тях компаниите се насърчават да спазват еднакви стандарти и да бъдат отговорни в тяхното бизнес поведение, така че да не получават неоправдано конкурентно предимство и да не поставят под съмнение репутацията на мултинационалните компании пред обществото. 

Как работи механизмът

Тук идва мястото на Националните контактни точки (НКТ) – уникален механизъм, създадени от страните, членки на ОИСР, с цел да подпомагат насърчаването и прилагането на насоките. Механизмът НКТ е платформа за посредничество и медиация при решаване на специфични казуси, които могат да възникнат при оперирането на дадените бизнеси. Без да е съдебен механизъм, чрез него могат да се подават и разглеждат оплаквания за неспазване на стандартите за отговорно бизнес поведение. 

В хода на присъединителния процес, в края на 2021 г. в България беше създадена Национална контактна точка със съответната структура, Секретариат и Работна група. Последната е основна част от механизма и в нея влизат представители на различни министерства, работодателски организации, синдикати и неправителствени организации. Именно в Работната група се вземат съответните решения, когато има сезиране на НКТ. Като изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия аз бях избран за ръководител на българската НКТ – въпреки че Насоките са адресирани към мултинационалните компании, те реферират и към малките и средните предприятия, тъй като създадените добри практики и стандарти е важно да бъдат спазвани от всички участници в икономическия живот. 

Още сме в началото на пътя, но вече има изготвени правила за работа, които ще бъдат подложени и на обществено обсъждане; формуляр за сезиране; декларация за конфликт на интереси; предстои да стартира и уебсайт на НКТ, където ще бъдат публикувани Насоките, както и друга полезна информация, свързана с дейността на този механизъм. Всички документи се съгласуват с колегите от ОИСР и заинтересуваните страни в България. 

Опитът на страните, които вече прилагат този механизъм, например Унгария и Чехия, където имам преки наблюдения, показва как всички участници в мрежата могат бързо да се кооперират при възникване на казуси. С основно препоръчителен и помирителен характер, този механизъм дава възможност да се решават в оперативен порядък трудности, които могат да възникнат при реализирането на една инвестиция и дейността на компаниите. И има положителен ефект за тяхното устойчиво развитие.

Няколко примера

През 2018 г. фондация Frank Bold Foundation сезира полската НКТ за интернет компанията Grupa OLX (популярна и в България) за нарушения на политики в Насоките, свързани с околната среда и интересите на потребителите. Интернет компанията, която управлява портал за онлайн реклами, е позволявала на клиенти да рекламират продажбата на пещи, които могат да се използват за изгаряне на опасен отпадък – преработено масло и изхвърлени дървени железопътни траверси. В рамките на една година полската НКТ постига споразумение, с което OLX се задължава да следи съдържанието на рекламите, за да избегне подвеждане на потребители и да изтрие рекламите, нарушаващи разпоредбите за опазване на околната среда. Но освен това подателят на сигнала е привлечен да подкрепи компанията в нейните мерки за опазване на околната среда. НКТ е наблюдавала изпълнението на споразумението и отбелязва, че след една година компанията е премахнала 16 629 реклами от своята платформа и е поискала от потребителите да преразгледат 6656 реклами, за да гарантират съответствие с екологичните стандарти.  

В друг казус с Deutsche Post DHL и UNI/ITF (2014 г.) германската НКТ е разгледала случаи, свързани с правата на работниците на DHL в няколко държави, в които оперира, включително правото им да създават и да се присъединяват към профсъюзи. С посредническата помощ на този механизъм страните решават конкретния проблем и сключват протокол, с който се задължават да провеждат текущи тримесечни срещи и диалог по тези теми с продължаваща подкрепа от страна на НКТ. Оттогава този протокол е разширяван и преразглеждан няколко пъти.

През май 2017 г. неправителствените организации Oxfam Novib, Greenpeace, Bank Track and Friends представят конкретен случай пред НКТ на Нидерландия, твърдейки, че ING Bank не е спазила Насоките относно околната среда, разкриването на информация и интересите на потребителите. Организациите твърдят, че банката не е успяла да се ангажира достатъчно и да допринесе за целите, определени в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Става въпрос за непреките продуктови емисии на ING чрез компании и проекти, които финансира по целия свят. С посредничеството на нидерландската НКТ през 2019 г. се сключва споразумение, с което ING се съгласява да извършва посреднически дейности в съответствие с Парижкото споразумение. Страните се споразумяват още съвместно да призоват нидерландското правителство да поиска от Международната агенция по енергетика да разработи възможно най-бързо два сценария, един със и един без улавяне и съхранение на въглерод (CCS), които осигуряват 66% шанс за ограничаване на глобалното затопляне с 1,5 градуса. 

Друг емблематичен случай е този на швейцарската НКТ, която през 2015 г. бива сезирана от международната профсъюзна федерация Building and Wood Workers’ International (BWI). В сигнала се твърди, че Международната футболна федерация (ФИФА) не е спазила Насоките относно общите политики и правата на човека, като става въпрос за поредица от нарушения на правата на работници мигранти покрай строителството на съоръжения за Световното първенство по футбол в Катар. Подателят твърди, че ФИФА не e успялa да проведе адекватна и текуща проверка на правата на строителите, както се изисква в Насоките. С помощта на посредничеството се постигна споразумение, с което ФИФА се ангажира да издаде политики за правата на човека, но и да упражни своето влияние в Катар с цел осигуряване на достойни и безопасни условия на труд на строителни работници. След този случай ФИФА публикува политика за правата на човека и допринася за значими реформи в трудовото законодателство на Катар, включително и премахването на системата Кафала*. 

Случаите ясно показват, че обхватът на въздействието може да излезе далеч извън практиката на една конкретна компания и на една отделна страна. В момента в 49 страни има изградени Национални контактни точки. Те са разрешили повече от 500 случая в над 100 държави, свързани с проблеми с отговорното бизнес поведение.

*Системата Кафала – kafala, спонсорска система на арабски език, е система за наблюдение и контрол на работници мигранти, която се използва в редица страни в Близкия изток. Тя изисква всички неквалифицирани работници да имат спонсор опекун, най-често техния работодател, който отговаря за тяхната виза и правен статут. Това създава лесни възможности за експлоатация, защото много работодатели отнемат паспортите и злоупотребяват със своите работници.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ