Виртуозът на иглите и фестивалите

Преди четвърт век дерматологът д-р Емил Илиев създава най-популярния джаз фестивал у нас. Днес в негова памет музикалният форум носи името му и вече ще събира меломани в Боровец

Виолета Цветкова
Виолета Цветкова / 03 September 2022 15:36 >
Виртуозът на иглите и фестивалите
Текстът е публикуван в бр. 6/22г. на сп. Business Global.

Разказват, че преди години леля Ванга казвала на част от хората, търсещи лек при нея, следното: „Идете в София при доктора с иглите“. Дали е вярно, или не е – не знаем, но в кабинета на д-р Емил Илиев в университетската Александровска болница идвали пациенти с думите: „Ванга ни изпрати тук“.

Игли ли? Да, защото д-р Илиев, дипломиран лекар по кожни и венерически заболявания, следвал във Виена и София, решава да специализира и… акупунктура в Китай. И десетилетия наред съчетава класическата с традиционната източна медицина в областта на дерматологията и заболяванията на опорно-двигателния апарат.

Той е не само известен лекар, а и учен, оставил в наследство повече от 150 авторски публикации. Негова е и издадената в Германия монография „Лазер терапия в дерматологията“/ Soft-Lazer in der Dermatologie (Munchen, SVESA, 1988), с която е включен в американското енциклопедично издание CURRENT CATALOG/ Monographs & Serials Subject Sections (1991, U.S. Department of Health and Human Services, National Library of Medicine, стр. 2239). Приживе е носител на награда от Световната здравна организация за иновативен метод при лечение на herpes simplex с акупунктура, неколкократен победител е в инициативата „Лекарите, на които вярваме“ на в. „24 часа“, на чиито страници води здравна рубрика в продължение на десет години; член и почетен член е на повече от 80 престижни международни дружества по дерматология и акупунктура. Той е сред най-уважаваните имена в ръководствата на двете световни организации по акупунктура – SIA (Societe Internationale d‘Acupuncture) и ICMART (International Council of Medical Acupuncture and Related Techniques), в които членуват лекари с различни специалности, прилагащи паралелно методите на класическата и на източната традиционна медицина.

Обучил е 3000 лекари у нас и по света

Освен главен асистент в Катедрата по дерматология и венерология на Медицинския университет в София, той е и гост доцент в различни университети в Германия, Австрия и Швейцария (1995 – 2003). Води научни курсове в Италия, Англия, Испания, преподава и в Гърция по покана на един от своите учители по източна медицина, президента на Гръцкото дружество по акупунктура д-р Милтиядис Карабис. Посветил е в тайните на традиционния за Изтока метод повече от 2000 чуждестранни и около 1000 български лекари. Но не спира дотам – в желанието си да помогне на медиците у нас да поддържат висока професионална квалификация създава т.нар. Летни и зимни медицински университети (ЛЗМУ) в Банско и Пампорово. Става дума за продължаваща форма на образование, където водещи специалисти от различни области на медицината запознават общопрактикуващи лекари с най-новите достижения от световния опит… А за да се чувства наистина реализиран и щастлив, д-р Илиев съвместява лекарската си професия със своето хоби, музиката – точно преди четвърт век създава в Банско най-популярния джаз фестивал в България. За съжаление, през 2020 г. коронавирусът покосява неуморимия Доктор (така го наричат всички меломани у нас) и той не доживява юбилея на своето любимо творение. Но от тази година фестивалът вече носи неговото име и ще събира почитателите на джаза от 5 до 9 юли в Боровец с подкрепата на Община Самоков.

Историята на д-р Емил Илиев е удивителна. Достойна е за филмов сюжет, но засега ще я видим само събрана в книга („Д-р Джаз“ от д-р Татяна Вълова-Илиева предстои да излезе от печат през лятото от каталога на изд. „Унискорп“). Роден е на 16 октомври 1947 г. в София в студентското семейство на бъдещи именити лекари – дерматолога проф. Сладина Георгиева-Илиева и детския кардиолог доц. Димитър Илиев. Емил обожава майка си и вероятно затова наследява нейната специалност. Наследява и музикалния ѝ талант, от дете до сетния си дъх пее и свири прекрасно на пиано. Също благодарение на нея владее перфектно немски и руски език, защото в продължение на четири години, през които тя е на специализация в Дрезден, малкият Емил учи в руско кадетско училище в тогавашния източногермански град.

Откъде обаче идва интересът към акупунктурата? Случва се след странен медицински случай през 70-те години на ХХ век. Паралелно с работата си като специализант в Кожната клиника на Александровска болница младият д-р Илиев дава дежурства в модерния за времето си Център по медицинска козметика на столичната ул. „Васил Коларов“ (сега  „Солунска“). В кабинета влиза жена с перфектна външност и елегантни ръкавици. Емил явно я поглежда учудено, защото още преди да ѝ зададе въпрос, тя казва: „Не, не лицето, погледнете ми ръцете“. Сваля си ръкавиците, целите ѝ ръце от китките до най-малкия пръст са покрити с брадавици. Стъписва се, пита я какво се е случило, а тя, без много обяснения, казва: „Обиколила съм всички светила в дерматологията, изпробвала съм всички методи и лечения, но нищо. Затова ходя с ръкавици. Тук е последната ми надежда“. Той признава, че не знае как да ѝ помогне, но когато усеща отчаянието ѝ, допълва: „Чул съм, че една колежка на майка ми, доц. Мария Цекова, пет години специализира в Китай, усвоила е метод на лечение чрез иглоубождане и твърди, че е много ефикасен при определени заболявания. Ако искате, опитайте при нея“.

Три месеца по-късно учудването му е още по-голямо, защото същата дама се връща в Центъра с огромна торта: „Погледнете, Докторе! Вие ме спасихте, като ме изпратихте при доц. Мария Цекова“. Именно тогава той се замисля що за вълшебен е този китайски метод. Отива при доц. Цекова с молба да му разкаже повече и ако е възможно, да го запознае с т.нар. иглоубождане. След разказа ѝ буквално е обсебен от идеята да усвои древната лечебна практика. Споделя с майка си и двамата започват да събират пациенти със сериозни кожни заболявания, за да наблюдават какво се случва с тях след прилагане на иглолечение. И когато се убеждава, че методът е ефикасен в различни направления на медицината, той решава на всяка цена да специализира акупунктура на Изток.

Години наред учи при специалисти в азиатски страни като Китай, Виетнам и Корея, но и при видни лекари, практикуващи китайска медицина в Русия, Германия, Франция, Англия, Испания, Австрия, Италия, Холандия и т.н., а след това прилага знанията си в България. През 1977 г. се нарежда сред основателите на Българското дружество по китайска медицина, името му нашумява, канят го на международни форуми, избран е за член на Борда на директорите на SIA…

„Държавна сигурност“ за малко да провали домакинството ни на световен конгрес

Изключително интересно е как д-р Илиев успява да спечели за България домакинството на 8-ия световен конгрес по акупунктура и свързаните с нея техники. През 1981-ва, преди заседание на Борда в централния офис на SIA в Париж, секретарката на председателя проф. Пюи Сан казва: „Д-р Илиев, да знаете, че сега е Вашият момент. Професорът много харесва работата Ви, а предстои избор на място за провеждане на следващия ни конгрес – сега е моментът да натрупате престиж и популярност. Трябва да кандидатствате за домакинство“. Той недоумява – кой би гласувал за една малка, тогава комунистическа държава като България?! И изобщо как би могъл да се пребори с представителите на страни като Англия, Франция, Германия, Швеция, Испания и т.н.?!

Малка подробност е, че изборът на домакин на форум от подобен мащаб става чрез гласуване от жури на няколко етапа, последният от които задължително е на предварително избрано място. Процедурата е подобна на избора на домакинство за олимпиада или на световно първенство по футбол. А изискванията са безпощадни: да има инфраструктура и хотели, подготвени хора, богата научна програма… Д-р Илиев споделя с проф. Пюи Сан и той го насърчава: „Кандидатствайте, а ние ще преценяваме“.

След първите два кръга остават кандидатурите на пет държави, сред които е и България. Последното гласуване трябва да се състои в Канада, но предварителните усещания на всички са, че ще спечели Испания или България. От испанската страна държат много да получат домакинството на световния форум, затова крал Хуан Карлос I кани целия Борд на директорите на SIA на вечеря в своя дворец. И без заобикалки им обяснява защо ги е събрал. За разлика от тогавашните политически нагласи у нас, той знае, че подобно домакинство гарантира световна реклама на държавата и нейните учени, а оттам тя става привлекателно място за медицински туризъм.

Какво обаче се случва тук? Всичко е почти готово, д-р Илиев вече има и виза за Канада, но малко преди пътуването в лекарския му кабинет идва негов познат и му казва: „Емиле, не знам дали изобщо ще заминеш. Разбрах, че от ДС те следят от доста време, има сериозни доноси, че си враг на държавата и че лъжеш за някакви конгреси като претекст да избягаш“. Не може да повярва. Тотално разстроен, чуди се какво да прави. Приживе разказва на съпругата си последвалите събития така:

„Бях в болницата, а пред кабинета беше пълно с чакащи за преглед. Причерня ми, забравих и за пациенти, и за всичко. Тъкмо бях напът да постигна нещо наистина сериозно в кариерата си, и заради тия идиоти от ДС всичко щеше да пропадне. В същия миг взех решение. Намерих директния телефон на полк. Цвятко Цветков (един от шефовете в ДС, б.а.), обадих му се и казах: „Другарю Цветков, обажда се д-р Емил Илиев, за когото считате, че ще избяга в Канада“. В слушалката отсреща усетих кататонен ступор. Той мълча, мълча, мълча. Продължих: „Можете ли днес или утре да ми отделите един час? Искам да Ви поканя на обяд в ресторанта на Народния театър“. Той се засуети, но накрая попита: „В колко часа?“. И си уговорихме среща“.

Емил си облича костюм, отива в ресторанта, влиза Цвятко Цветков, а малко след него и тогавашният външен министър Петър Младенов, с когото вече се познават покрай предишна командировка на лекаря в чужбина. Когато ги вижда, той спира, сърдечно поздравява и двамата, което донякъде смекчава подозрителността на полковника. Тогава д-р Илиев му казва следното: „Другарю Цветков, няма да Ви лъжа – както вие имате сътрудници, така и аз като лекар познавам много хора, включително от Вашите, защото ги лекувам. И научавам различни неща. Искам само да знаете, че всички усилия, които съм хвърлил досега, са с единствената цел България да вземе домакинството на този световен научен форум. Нямате представа какво ще получи от това страната ни като дивиденти в научно, в туристическо и дори в политическо отношение. Ако съм искал да избягам, щях още навремето като студент да остана в Австрия. Където и да съм бил досега по света, можех да остана, защото знам езици, имам златна професия и навсякъде щях да се оправя. Обиколил съм толкова държави, но не съм и помислил да бягам. Да, това, което правя в момента, е и за личното ми кариерно израстване, но е и за престижа на България“. Полковникът го изслушва, казва: „Д-р Илиев, бяхме длъжни да проверим. Имаме сигнали, че уж организирайки конгрес, Вие се готвите да напуснете България. Но след като имахте смелостта да ме поканите тук, не ми остава друго, освен да докладвам на когото трябва, че в поведението на лицето Емил Димитров Илиев няма нищо подозрително и налагащо по-нататъшно следене. Пожелавам Ви на добър час и да вземете конгреса“…

Напрежението на финала на гласуването в Канада е неописуемо, но с един глас повече България печели домакинството на 8-ия световен конгрес по акупунктура през 1983 г. Тогава д-р Илиев е само на 31, не може да повярва, че му се доверяват мастити учени от цял свят. А когато проф. Пюи Сан го поздравява с прегръдка, той си мисли: „Господи, как ще го организирам това нещо?!“. Изведнъж осъзнава, че наистина не знае как ще го направи. Но и че „птиченцето ми е кацнало на рамото и нямам право нито на провал, нито да се отказвам“. Така през май 1983 г. повече от 1500 учени и лекари от всички континенти пристигат в България за участие в световния научен форум (дотогава в България е проведен един-единствен медицински форум от такъв ранг – Световният конгрес на стоматолозите в София през 1966 г., б.а.). Нещо повече, с изключителна дипломатичност на едно място са събрани руски и китайски лекари, чиито държави тогава не са в добри отношения. А след години, през 2016-а, д-р Илиев отново печели домакинство за България, вече на 18-ия световен конгрес по медицинска акупунктура, организиран от ICMART.

Германски премиер му отваря очите за Банско

Медицината е причина да стигне и до идеята за джаз фестивал в Банско. През 80-те години на ХХ век – заради образованието си в Германия и Австрия и авторитета си като лекар, той е канен да придружава известни лица, гостуващи у нас. Попада и в групата, съпътстваща министър-председателя на германската провинция Бавария, Франц-Йозеф Щраус. По време на поход из местността Бетоловото, община Разлог, политическият лидер му казва: „Докторе, погледни каква даденост има този ваш район. Три планини и минерални извори. Ако имахме това природно съкровище в Бавария, щях да го превърна в най-известния европейски курорт“.

Думите се загнездват в съзнанието на д-р Илиев, чуди се защо тогавашните ни държавници нехаят за развитието на региона, но пък и кой е той, че да им дава съвети. Но след промените през 1989-а, някъде в средата на 90-те, когато вече има частна практика и приема пациенти от чужбина в Бетоловото, той се замисля как да уплътни свободното им време. Вечер сам ги забавлява, свирейки на пиано, кани и български изпълнители, но чувства, че районът има потенциал за много повече. Минава много време, докато убеди общинарите в Банско, че един джаз фестивал ще стимулира туристическия бранш – чак до август 1998 г., когато на сцената на градския площад за пръв път се събират именити джаз изпълнители. До 23-тото му издание през 2020-а градът пее и танцува заедно с Васил Петров, Камелия Тодорова и Йълдъз Ибрахимова, с Милчо Левиев, Стефка Оникян, Хилда Казасян, Румен Тосков – Рупето, Живко Петров… Аплодира световни звезди като Бени Голсън от САЩ, брата на Нат Кинг Коул – Фреди Коул, иконичния саксофонист Мейсио Паркър, британските групи Incognito и Matt Bianco, бразилките Таня Мария и Иви Мендес, пианистите Кейто Сайто от Япония и Монти Александър от Ямайка, соул изпълнителя Тони Момрел, носителката на Grammy поп- и соул изпълнителка Джос Стоун, американския соул певец Соломон Бърк, португалската фадо певица Ана Мура, един от 10-те най-добри саксофонисти в света, руснака Игор Бутман, легендарните „Джипси кингс“ и „Мънго Джери“, „НАТО джаз комбо“, виртуозния германски буги-вуги пианист Аксел Цвингенбергер, най-добрата буги-вуги изпълнителка в света, швейцарката Ладива…

Интересно е, че големите звезди най-лесно приемат да гостуват тук, при това без посредничество на мениджъри. През 2017-а например, по време на закуска в хотел в Сардиния, д-р Илиев случайно среща Марк Райли, вокалиста на британската група Matt Bianco. В подходящ момент Докторът го заговаря, представя му се, а Марк казва: „О, чувал съм за този фестивал – Incognito участваха, нали?!“ И година по-късно е на сцената в Банско. Подобна е и историята с носителката на Grammy Джос Стоун, с която също случайно се срещат през 2015-а в Макао. Но една от най-трудните за организиране визити е на Соломон Бърк през 2010 г. Приживе той тежи 230 кг, придвижва се с количка, което налага преустройство на хотелски апартамент, за да може джаз легендата да влиза свободно в апартамента и банята в хотела. За съжаление, изявата му в Банско е може би последната в живота му…

Тази година д-р Илиев щеше да навърши 75… Ще продължи да живее с фестивала, който 25 години след създаването му вече носи неговото име.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ