ПРОБОЙНА: Липсата на заповеди със забрани и точно картографиране на зоните от морската НАТУРА крие рискове за ценните видове, смята бившият министър на екологията Евдокия Манева
Преди повече от месец потъналият преди век кораб “Мопанг” край Созополския залив започна да изпуска петрол. Бурното море в последните две седмици затруднява началото на операцията по ограничаване на разлива, започнала след натиск на водолази любители и недоволството на туристи от плажове по Южното Черноморие, засегнати от разлива на горивото на кораба. Извън коментарите обаче остана темата как се отразява изпусканият петрол – чийто мащаб не е катастрофален, твърдят от „Морска администрация“ – на зоните от „Морска НАТУРА“?
Проблемът е, че няма как бързо да се направи оценка как се е отразило замърсяването, защото за 15 от 17-те защитени зони за местообитания в „Морска НАТУРА“ в България няма издадени заповеди за обявяването им за такива зони. В изпълнение на ангажиментите към опазване на околната среда след влизането ни в ЕС държавата е определила защитените зони на базата на научни изследвания на БАН и екоорганизации. Но след това е „забравила“ да издаде заповедите, чрез които се налагат ограниченията и забраните, чрез които се защитават ценните видове в зоните. Липсват и последващите планове за управление, които трябва да покажат какви живи видове, отпадъци или потънали кораби застрашават ценния вид, заради който е обявена защитата, и съответно да се вземат мерки.
Фактите
“Морската НАТУРА” се простира в 17 защитени зони за местообитания (ценни растителни и животински видове) и 15 зони на дивите птици, които приблизително следват цялото крайбрежие (виж картата). Повечето зони комбинират суша и морска част, като има и три изцяло морски (виж карето).
Инцидентът с „Мопанг“ е в границите на морска зона „Ропотамо“, но изтичащият петрол е засегнал и части от разположената на юг зона „Странджа“.
Липсата на ефективна защита на морските зони лъсна от отговор на Министерството на околната среда на въпрос на „Икономист“ какви ограничения и защити се прилагат в „Морска НАТУРА“. От ведомството на Нено Димов уточниха, че “забрани или ограничения могат да бъдат въведени със заповедите за обявяване на защитените зони или в плановете им за управление”, а „към момента няма одобрени планове за управление на защитени зони с морска акватория. Издаването на заповеди за обявяване на защитените зони за местообитанията, включващи акваторията, е в процес на изпълнение. Издадени са заповеди за две зони”.
От отговора става ясно още, че тепърва, с европейски средства по програма „Околна среда“, предстои да се картират всички 17 защитени зони за опазване на природните местообитания. “Предвидена е и възможност за промяна в границите на защитените зони и определяне на нови такива в акваторията на Черно море, в случай че набраните научни данни налагат това”, казват от екоминистерството. Финалните резултати, чрез които ще се прецени дали ще се променят граници, или ще се добавят нови зони, пропуснати досега, ще бъдат налични през 2023 година.
За разлика от тях за 15-те зони за дивите птици, по-голямата част от които са разположени на сушата и заемат и малка част във водата, има издадени заповеди. Късметът им е, че това е станало в пакет с изцяло сухоземните зони за диви птици и под натиска на активната в тази област неправителствена организация „Българско дружество за защита на птиците”. Защото и за част от сухоземните зони НАТУРА за местообитанията няма издадени заповеди.
Рисковете
На логичния въпрос има ли риск за ценните видове при липсата на заповеди и планове за управление, от Министерството на околната среда и водите успокояват, че “държавата осъществява превантивна защита на местата по НАТУРА чрез процедура за оценка за съвместимост. Т.е. на нея подлежат всички планове, програми и инвестиционни предложения, които могат да окажат отрицателно въздействие върху зоните“.
Според бившия министър на екологията Евдокия Манева обаче липсата на официално обявена защита на зоните отваря възможности за субективно тълкуване на ефектите от инвестиционните намерения, от които естествено бизнесът се опитва да се възползва.
Морските зони НАТУРА
Най-голямата изцяло морска НАТУРА зона е “Емона”. Тя се простира на 55 345 хектара площ в морето, от устието на река Камчия до село Емона до нос Емине. Установените ценни видове в нея са съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна (рифове). От бозайниците се срещат морска свиня и афала, а от рибите – карагьоз, харип и средиземноморска финта.
Втората изцяло морска зона е “Аладжа банка” край курорта Златни пясъци, с площ 670 хектара. И там се срещат морска дива свиня, карагьоз, харип и др. Третата изцяло морска зона, но много по-малка, е “Отманли” – 8,83 хектара, в залива на Бургас. В нея отново се намират местообитания на морска свиня и афала, а от рибите карагьоз и харип.„Ропотамо“ е друга голяма зона в морската НАТУРА с площ 98 099 хектара, 89% от които са в морето. В нея се срещат стотици защитени видове, като прилепи, видри, рисове, вълци, подводни морски пещери, подвижни дюни, бяла пясъчна мида, бисерна мида, десетки цени риби.
Богати на ценни видове са и морските зони около Калиакра, както и зона “Странджа”.
Почти всички български морски зони са и част от обитанията на делфините в Черно море.
“Официално пред Европейската комисия е прокламирана защитата, но липсват конкретните инструменти на тази защита и затова тези зони са под заплаха”, смята Манева. В заповедите за зоните например се казва конкретно какво може или не може да се прави в дадена зона, а при липсата им преценката е оставена на администрацията от регионалните екоинспекции, които оценяват всеки индивидуален инвеститорски проект. Последните никак не са малко - има голям интерес към изграждане на морски ферми в българската акватория, в които да се отглеждат миди, различни видове риби и др. Множат се и плановете за изграждане на яхтени пристанища, както и за разширяване на съществуващи промишлени зони. При всички тях рискът от субективизъм в отсъствието на заповеди и планове за управление рязко се увеличава.
Друг сериозен проблем за опазването на НАТУРА зоните според Евдокия Манева е липсата на точно картиране: “При ясно картиране много трудно може да се оспори дадена санкция в съда, а когато границите са неясни, започват пазарлъци”.
Само преди две години България беше осъдена точно заради чиновнически субективизъм при оценяването на инвестиционни проекти в две от зоните за дивите птици – защитена зона „Калиакра“ и защитена зона „Белите скали“. Съдът на ЕС осъди страната ни заради допуснатия строеж на ветропаркове в „Калиакра“ и на голф игрище край Балчик в „Белите скали“. Това стана след сигнал до Брюксел от 2008 г. от Българското дружество за защита на птиците, че зона „Калиакра“ е с орязан обхват и не защитава всички местообитания. По време на съдебната процедура бе установено, че защита е осигурена на две трети от важните местообитания на птици. В решението на Европейския съд се посочваха и конкретните 10 проекта за ветропаркове и един за голф игрище, изградени в нарушение, но с уточнението, че виновни са не инвеститорите, а държавните институции, които не са определили правилно обхвата на зоната. И нещо повече – 5 от тези проекти са одобрени за изграждане във вече обособени НАТУРА зони, стана ясно от осъдителното решение.
Природозащитници добавят още проблеми с НАТУРА зоните по морето. “Заповедите и плановете за управление биха дали една конкретика и яснота за евентуални бъдещи човешки дейности и да регламентират някои, които в момента се осъществяват в тях”, казва Петко Цветков от фондация “Биоразнообразие”. Той сочи, че по принцип във всички тези зони е забранено тралиране и драгиране на морското дъно, но има много сигнали, че то се извършва незаконно. Драгирането е способ за събиране на бяла мида от дъното с всякакви средства, включително и вакуумни помпи за засмукване на пясък и неговото пресяване. С пясъка обаче се засмукват и животински и растителни видове и по този начин се унищожават. Траловете пък орат морското дъно и така убиват всичко по пътя си в търсене на рапани.
Липсващият инструмент
Бившият екоминистър Евдокия Манева подчертава, че липсващите планове за управление са най-важният инструмент, защото чрез тях се изследва всичко случващо се в защитената зона – не само конкретният морски вид, чието местообитание се защитава, но и останалите видове, чието съществуване може да го застраши или благоприятства развитието му. Само при подобно изследване може да се установи например дали и как потъналите кораби влияят на морската среда. А такъв не е само „Мопанг“ – над 150 потънали кораба са установени в българската акватория на Черно море при проучването на подводната част от трасето на газопровода „Южен поток“, по данни на любителя водолаз Михаил Заимов (чиято е заслугата да размърда администрацията по случая „Мопанг“ чрез публичните си изяви).
Любопитна подробност е, че тези потенциални заплахи са установени при официалното проучване на проекта, но информацията не е стигнала до институцията, натоварена с отговорността да опазва морската акватория. Защото отговорът на екоминистерството на въпроса има ли други кораби, които са потенциална екозаплаха, гласеше следното: Агенция „Морска администрация“ е компетентен орган за изваждане или изтегляне на потънало имущество в морето и за предотвратяване, намаляване и ограничаване на замърсяване от корабоплаването. Директорът на териториална дирекция „Морска администрация“, в чийто район е потъналото имущество, е задължен да уведомява Басейнова дирекция „Черноморски район“ за потенциални опасности. Басейновата дирекция не е уведомявана за потънали кораби.
Излиза, че потъналите кораби в морето поне за българската държава не представляват екозаплаха.
Отделно от това Евдокия Манева сочи още рискове за морските зони НАТУРА. С изграждането на пречиствателни станции в морските общини през последните години например факторът „отпадни води“ не е елиминиран изцяло, защото не навсякъде е изградено т.нар. “трето стъпало”, което изключва попадането в морето на замърсители като азот и фосфор.
В последната класация на „Грийнпийс“ Черно море отново бе сред най-мръсните морета в света, като замърсяването му с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. В българския вариант най-голям принос за това имат влакната, вероятно остатъци от въжета и мрежи. Според данните на „Грийнпийс“ през август м.г. в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Най-силно замърсяването е било на нос Калиакра и при устието на река Камчия – и двете част от морски зони НАТУРА.
Текстът е публикуван в брой 37/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
