Ще оцелее ли Казахстан в примките на Русия и Китай

Текстът е публикуван в бр. 7 (23), 2022 г. на сп. BGlobal.

    Проф. Татяна Дронзина     Татяна Дронзина дпн, професор, е преподавател в Катедрата по политология на СУ „Свети Климент Охридски“. Гост-преподавател в Университета Карлос Терсеро де Мадрид, Университета в Гранада, Академията по държавно управление при президента на Казахстан. В Казахстан живее и работи в продължение на 4 години, продължава да преподава и в момента. Интересите ѝ са насочени към изследване на конфликтите и тероризма. Автор на монографии, статии и студии на български, английски, испански, руски и казахски. Ръководител на национални, европейски и международни проекти.


Руските геополитици и геостратези обикновено разделят държавите от постсъветското пространство на три групи: „недружелюбни, враждебни, русофобски държави“; „приятелски-неутрални държави“ и „приятелски проруски държави“. Традиционно Казахстан се отнася към последната. Даже в съветските времена той беше отделян от другите централноазиатски републики, за което говори разпространеният тогава термин „Средна Азия и Казахстан“. Израз на желанието на региона да се еманципира от съветското си минало беше предложението на Назарбаев (1992 г.) старото название да бъде заменено с „Централна Азия“ – географско обозначение, с което е познат и до днес.

Със своите 2 724 902 кв. км площ и огромни природни богатства Казахстан наистина впечатлява. От известните 110 химически елемента от таблицата на Менделеев в недрата на тази страна са открити 99. Със запасите си от нефт и газ той оказва значително влияние върху световния енергиен пазар. Титан и волфрам, молибден и никел, желязо, въглища и злато са само част от природните му богатства, които са изследвани не повече от 65 – 70%. Единственият добре установен ресурс още от епохата на СССР е уранът – днес 44% от целия световен добив на стратегическата суровина се осъществява в тази девета по размер на територията си страна.

Разположен между два огромни – и потенциално опасни – съседа, Китай и Русия, от самото си създаване като независима държава Казахстан трябваше да следва балансирана и благоразумна външна политика, наречена от първия президент Назарбаев многовекторна. Неговият наследник на поста Касим-Жомарт Токаев несъмнено изигра важна роля във формулирането ѝ. Опитен професионален дипломат, дълги години министър на външните работи (1994 – 1999 г. и 2002 – 2007 г.), отличен синолог, владеещ в съвършенство китайски език и познаващ до поразителни тънкости китайската култура и дипломация, той, както стана ясно след Петербургския международен икономически форум (15 – 18 юни), е напът да внесе известни нюанси в нея.
В орбитата на Москва

Геополитическата стратегия на Република Казахстан разглежда външната политика на страната като състояща се от концентрични кръгове, като в сърцевината – първия кръг – лежат отношенията с Русия. Тази парадигма може би ще бъде подложена на ревизия – поне така изглежда след изказването на Токаев на форума в Петербург, че Нур-Султан не признава т. нар. Донецка и Луганска „народни републики“ – той ги нарече квазидържавни територии, и ги постави в една група с Косово, Абхазия, Южна Осетия, Тайван и други. Мотивът: зачитането на правото на самоопределение би довело до създаването на огромен брой държави, което на свой ред би предизвикало хаос в международните отношения.

Реакциите на различните страни бяха различни. Украйна беше доволна. ЕС и САЩ го приветстваха. Ръководителят на ДНР Денис Пушилин, отговаряйки на въпрос на медиите как приема думите на Токаев, каза кратко: „Ще го преживеем“. Самият Токаев твърди, че неговата позиция не е довела до влошаване на отношенията с Путин: по думите му в проведената след речта среща с руския президент са разговаряли за конкретни въпроси на двустранните отношения, а Путин изглеждал „много спокоен и уверен в себе си“.

Няма съмнение, че това беше смела постъпка от страна на президента на Казахстан, още повече като се има предвид, че преди това руският лидер направи противоречивото твърдение от сцената на форума, че целият бивш Съветски съюз е част от „историческа Русия“ и че други страни може да ги постигне същата съдба като Украйна, ако открито посмеят да предизвикат Москва. Този рефрен не е нов. Още от 2014 г. Владимир Путин изразява съмнения в легитимността на казахстанската държавност и макар по това време да беше поизтрезнял от гигантския крах на рублата, използваше доста язвителен език. Според него това е изкуствено конструирана държава, появила се през 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна и когато Назарбаев „създаде държава на територия, където никога не е имало държава“. Въпросното изявление, направено на 29 август 2014-а в Селигер, предизвика остра реакция, в това число и на тогавашния президент Назарбаев, който направо заяви, че е възможно излизането на Казахстан от Митническия съюз и от Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), ако някой някъде в тях заплашва националните интереси на страната.

Токаев, разбира се, не коментира тази стара история по простата причина, че има доста по-нови. Той изтъкна, че изказванията на някои руски парламентаристи по отношение на Казахстан вредят не само на двустранните отношения, но и на самата Русия. Казахстанците са чувствителни по въпроса за междуетническите отношения. Казахстан е дом на 146 етнически групи и етническият мир е неговият запазен бранд. Фактът, че северните региони на страната, където живее компактно руско население, от време на време изплуват в медийния и политическия, особено парламентарния, дискурс като възможни анексии за Русия, не може да не е обезпокоителен за новата независима държава. Подобни твърдения не само че обиждат казахстанците, но и мнозина ги разглеждат като завоалирана заплаха на фона на руските атаки срещу суверенитета на друг съсед, Украйна.
Балансиране с Китай

На форума в Санкт Петербург стана ясно, че Китай е водещият икономически партньор на Казахстан - $22 млрд. инвестиции за последните 15 години не са малко пари. Освен преките бизнес връзки президентът Токаев посочи като перспектива създаване на набор от революционни иновативни и технологични проекти, както и непрекъснати транспортни и логистични вериги. Той определи икономическите успехи на Китай като резултат от прагматизма на Дън Сяопин, който наложи капиталистическия начин на производство върху социалистическа база, и нарече това „социализъм с китайско лице“.

Към това ли се стреми Казахстан? Трудно е да се отговори. В публичния дискурс на Назарбаев преобладаваше изразът за казахстанското общество като общество на всеобщия труд. Като се прибавят към това и петилетките, които неизменно фигурираха във всички вътрешнополитически документи, може да се направи изводът, че неговата визия за Казахстан беше близка по-скоро до корейския модел, единствения работещ модел на планова икономика, който светът познава. Казахстан обаче не е Южна Корея, а казахстанците не са корейци. Наброяващи едва 18 милиона и разпръснати на огромна територия, от която не повече от 10% е благоприятна за живот, със силни регионални различия, те срещат доста трудности по пътя на националното си консолидиране. Голямата територия е и благословия, и проклятие, като се вземат предвид огромните транспортни разходи и слабите комуникации, провалили не една добра икономическа инициатива.

Над 200 души загинаха, а близо 10 000 бяха арестувани при протестите в началото на януари, започнали в различни градове на Казахстан първоначално заради увеличените цени на газа, а после и с политически искания.

Извън форума, но не по-маловажна, беше и позицията на казахстанския президент по повод санкциите срещу Русия, изразена в негово интервю пред канал „Россия 24“. Подчертавайки добрите двустранни отношения, той изтъкна, че неговата страна ще уважава санкциите на международната общност, още повече че неспазването им би довело до вторични санкции срещу Казахстан. Как може да бъде изтълкувано това решение? Като баланс между кого и кого, като се има предвид, че Русия, макар и мълчаливо, е подкрепяна от Китай? Или като жест към Украйна, с която има традиционно добри отношения? Или просто като стремеж да попадне сред страните от по-добрата половина от света, който неизбежно ще се поляризира отново след руската авантюра? Рано е за отговори. Засега въпросите са повече.

Централна Азия няма да бъде същата след войната. Под привидно спокойната повърхност кипят противоречия, вероятно свързани с неефективната икономическа интеграция в рамките на Евразийския икономически съюз, а също така и с други фактори на външнополитическия контекст. Текат процеси на интеграция между петте централноазитаски страни – процеси, които само допреди 10 години бяха немислими поради незавършеното национално и държавно строителство, и Русия не е част от тях. Набира сили Китай. Нищо чудно четвъртият концентричен кръг от външната политика на Казахстан, а именно отношенията с КНР, да стане първи. Но в кой кръг ще се окаже тогава Русия? Ако, разбира се, не е вече в деветия кръг на поствоенния ад, със задължението да изплаща репарации на разрушената от нея Украйна?

Казахстан изпрати послание, че ще се стреми към повече независимост. За мнозина това беше изненада. Когато в началото на годината Токаев, лице в лице с народните бунтове и развихрилото се впоследствие улично насилие в Aлмати и други градове, се обърна за помощ към Организацията на договора за колективна сигурност, доминирана от Русия, мнозина смятаха, че той става едва ли не вечен длъжник на Путин. Времето обаче опроверга подобни твърдения. Но страна, за която историческата памет означава толкова много, не прощава лесно.

Кремъл стяга петролната примка

Първите сигнали за това не закъсняха. От 19 юни Русия блокира за 30 дни един от най-големите експортни нефтопроводи в света – този на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) по маршрута от Тенгиз в Казахстан до черноморското пристанище Новоросийск. Официалната причина е разминирането на пристанището на Новоросийск заради откритите във водата бомби от времето на Втората световна война. КТК е основната нефтена артерия на Казахстан, по която тече около 80% от казахстанския износ на петрол (миналата година – 54 млн. тона нефт и нефтопродукти от 65,7 млн. тона от общия износ на страната). Това прави доставките на казахстански нефт чрез Русия много по-сложни.

Води ли се икономическа война между двете страни? Няма категоричен отговор, но все пак опасенията остават. Реален ли е сценарият за национализация на тръбопровода от страна на Русия, още повече че такива гласове, макар и не много често, но се чуват в руското медийно пространство. Подобно действие би поставило Казахстан в сложно положение – 70% от валутните му приходи са за сметка на износа на енергоносители, а резервни варианти няма – поне не в обозрим срок. Това само показва колко закъсня страната в дивесификацията на своята икономика и колко рискова е изключително суровинната насоченост на нейното национално стопанство. Президентът Токаев посочи решение, макар специалистите да твърдят, че то ще проработи не по-рано от 3 – 4 години – транскаспийския международен транспортен маршрут, който минава през Китай, Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия, Турция, Черно море и води до европейските страни, заобикаляйки Русия. Целият маршрут включва само два вида транспорт: железопътен и морски. Русия отрече това решение да е политически мотивирано. Така или иначе, за да се отърве от зависимостта си при експорта на нефт, Казахстан ще трябва да търси обходни маршрути.
Според казахстански експерти заради проблеми в Новоросийск петролните компании на страната губят по $50 млн. на ден, което прави $1,5 мрд. на месец. Национализация или не, едно нещо може да се твърди със сигурност – нефтът се използва и ще се използва за политически натиск към Казахстан, като цели да го принуди вземе страната на Русия в конфликта ѝ с Украйна.

Няколко странни съвпадения

РФ затвори важен терминал за износа на казахстански нефт точно когато Казахстан обяви, че планира да увеличи доставките за Европа.

На 6 юли, когато стана известно, че Казахстан обмисля да забрани транспортирането на санкционирани стоки за Руската федерация и Беларус, които попадат под санкциите на ЕС, Великобритания и САЩ, в казахстанското находище Тенгиз избухна бомба.

За да не се впускаме в конспиративни теории, които може и да са верни, но за момента са недоказуеми, ще се позовем на един неподлежащ на съмнение факт – Казахстан се оттегли от споразумението на Общността на независимите държави (ОНД) от 1995 г. относно Междудържавния валутен комитет, създаден за насърчаване на организирането на многостранно сътрудничество в областта на валутно-разплащателните и кредитните отношения. Повечето специалисти смятат, че актът е напълно формален и няма да окаже никакво влияние върху Казахстан, тъй като ОНД е полужива структура, която няма как да бъде реанимирана. Всички важни валутни дискусии се провеждат в ЕАЕС. Нито в ОНД, нито в ЕАЕС обаче някога е имало планове за създаване на валутни съюзи.

По тръбопровода Тенгиз - Новоросийск преминава 81% от петролния износ на Казахстан.

Ще успее ли Казахстан да запази позицията си? И сега казахстанското общество е доста разединено – някои подкрепят избора на президента, други се обявяват срещу него. Трети смятат, че е разигран спектакъл, добре режисиран и предварително обсъден от двете страни. Според четвърти в цялата работа прозира „китайската връзка“. Каквато и да е истината, задачата на Токаев никак не е лесна. Той се намира между две могъщи държави, всяка със своите интереси в Азиатския регион. В такава геополитическа ситуация защитата на националния интерес не е никак лесна работа.