10-кратен срив на преките чуждестранни инвестиции в българската икономика от 2007 г. до сега. Стряскаща, меко казано, констатация, направена преди дни от Българската стопанска камара (БСК) по данни на БНБ и собствени проучвания.
Големият проблем е, че нивото им е далеч под здравословния праг според икономическата теория от 10% от БВП, коментира зам.-председателят на камарата Камен Колев. Привлечените 1,8 млрд. лв. през миналата година са едва 1,9% от БВП. А прогнозата за тази е още по-песимистична – за първите 6 месеца преките чуждестранни инвестиции в българската икономика са 246 млн. евро, което е спад с 49,4% спрямо отчетените 487 милиона година по-рано.
Всъщност общият обем на инвестициите в страната през този период остава сравнително константен – около 17 – 18 млрд. лева годишно, с пик през 2008 г., когато е достигнат рекордът от 24 млрд. лв. Но докато през 2007 г. делът на чуждите инвестиции в общите е 98,6%, през 2017 г. вече е 9,8 на сто. Или за последното десетилетие „моторът“ на развитие на българската икономика се е сменил от чуждите инвеститори към българските предприемачи. Това е и причината въпреки срива на вложенията от вън икономиката да продължи да расте, и то с не лоши темпове според оценките. Голямата загуба обаче е на корпоративната култура и технологичното ноу-хау, което носят инвестициите от развитите пазари, когато не са спекулативни.
На възможния патриотичен прочит на тази промяна от БСК отговарят със сравнение с останалите страни в региона. Във всички е регистрирано понижение на преките чуждестранни инвестиции след глобалната финансова криза от 2008 г., но най-голямо е то в България. В проучването на БСК се отбелязва, че докато в Турция, Румъния и Хърватия чуждите инвестиции са намалели наполовина спрямо обемите от 2007 г., у нас спадът е над 10 пъти. Камен Колев обръща внимание и че т.нар. деинвестиции, или отрицателни инвестиционни потоци, в последните години се регистрират в сектори като добивната промишленост, производството на ел. енергия и може би най-тревожното – в научните дейности.
Причините за отлива на външни вложения, според камарата, са добре познати и повтаряни от години – утежнена бизнес среда и регулации, липса на електронни услуги, проблемна и бавна съдебна процедура за фалитите. И още – висока междуфирмена задлъжнялост, тромаво правораздаване, корупция, лоша инфраструктура, липса на квалифицирани кадри.
Препоръките за промяна също не са нови – професионално образование, внос на работна ръка, по-ефективни разходи чрез публично-частни партньорства, смекчаване на регулациите и премахване на незаконните режими на местно ниво, разширяване на арбитражния подход за решаване на търговските спорове.
И ако има добра новина, тя е пренасочването на чуждестранните инвестиции през последните години към преработващата промишленост. Всяко пето вложение през миналата година е реализирано в тази сфера. Това са вложения в индустрията, които са основа за създаване на продукти с висока добавена стойност, напомня Камен Колев. След дупката през 2014 г. (-174.6 млн. евро), от 2015-а насам чуждестранните инвестиции в индустрията излизат на положителна територия – 531,2 млн. евро през 2015 г., 229 млн. евро през 2016 г. и 313 млн. евро през 2017 г.
Текстът е публикуван в брой 35 /2018 г. на списание "Икономист" от 31 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
