65 млн. лв. срещу мръсния въздух

За първи път европарите ще се наредят сред арсенала на държавата за по-чист въздух в големите градове на страната. В късната есен или от началото на 2019 г. седем български общини – Монтана, Видин, Смолян, Димитровград, Благоевград, Бургас и София, ще могат да усвоят 65 млн. лв. от програма „Околна среда“ за подобряване на качеството на въздуха. Има вероятност към тях да се присъедини и Пловдив, който макар и със закъснение, вече е готов с програмата за по-чист въздух, задължителна за отпускане на еврофинансиране.

Още от 2014 г. по схемата “Мерки за подобряването на качеството на атмосферния въздух” са заложени 111 млн. лв. (от които са споменатите 65 млн.), но досега стояха на трупчета. Препъникамъкът бе изискването общините да са разработили или актуализирали програма с мерки за по-чист въздух до 2023 г. От екоминистерството постоянно повтаряха, че общините се бавят с тази задача. Проверка на “Икономист” обаче показа, че изработването на тези програми също е предвидено да бъде поето от програма “Околна среда”. Според данните на системата за контрол на евросредствата ИСУН условията за финансиране на програмите за по-чист въздух са обявени едва на 22 юли 2016 г. А първият прием на проекти от общини е бил до 31 януари 2017 г. В момента тече и втори прием, който е отворен до 30 януари 2019 г. Или фактите показват, че мудни действия и на държавата, и на общините са забавили процеса.

Допустими кандидати са 28 общини със завишени норми на фини прахови частици – Асеновград, Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Горна Оряховица, Гълъбово, Девня, Димитровград, Добрич, Кърджали, Ловеч, Монтана, Несебър, Пазарджик, Перник, Пирдоп, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян, София, Сливен, Стара Загора, Хасково, Шумен. Брюксел плаща до 3 млн. лв. за актуализиране на програма. По данни на екоминистерството досега са сключени договори с 11 общини, 7 от които вече са актуализирали програмите си и могат да пристъпят към изпълнение на мерките.

Мерките



При изготвянето на програмата се изследват замърсителите на територията на общината, залагат се мерки за по-чист въздух и се поставят годишни цели за намаляване на замърсяване. От дирекция “Общински земи и околна среда” в София съобщиха пред “Икономист”, че до преди година и половина общината е възнамерявала с европарите да купи и раздаде безплатни филтри за комините в кварталите в София, които се отопляват на въглища, като Панчарево, Горубляне и др. В момента обаче на преден план е друга мярка, като замяна на печките с въглища с такива на екогориво. Основната причина е противоречието сред експертите доколко ефективни са филтрите. Наред с това единичната цена на такъв филтър била 3000 евро, а смяната на старата печка с такава на пелети плюс гориво за цял сезон излизала 2300 лв. Това показал пилотният проект в Нови Искър за безвъзмездно монтиране на пелетни печки в домовете на 30 семейства. Сред аргументите на общината да заложи на тази мярка като приоритетна е и че освен по-чисто, отоплението на пелети е и финансово по-изгодно за домакинствата, защото коефициентът им на ефективност е около 90%, а при дървата и въглищата – 40%.
В Благоевград залагат на поставянето на филтри на комините. Към същата мярка са се ориентирали и в Пловдив, но дали тя ще остане финално, зависи от предстоящото проучване и картиране на вида отопление, което използват домакинствата.

За и против

„Мерките по тази схема на програма “Околна среда” са крачка напред към по-чистия въздух. Тя обаче ще има ефект за ограничаване на фините прахови частици, ако има масовост, т.е. се подкрепят повече семейства, а не 10 – 20 например. Затова във всяка община мерките от европрограмата трябва да се прилагат в пълните си възможности и съчетани с допълнителни дейности, за да има ефект”, коментира Гинка Чавдарова от Сдружението на общините в България. По-думите ѝ първоначално от екоминистерството са били против финансирането на филтри на комините, но местните власти са успели да ги убедят да го допуснат.

Скептично настроени към ефекта от филтрите са и еколозите, според които основната причина те да се предпочитат от кметствата е, че няма да натоварят сметките за отопление на гражданите им. “Филтрите са доста спорни и това, което постигат като реално очистване, не съответства на описанието. Най-малкото защото тестовете се правят в идеални условия, а на практика много зависи от горивната система. Най-лошото е, че те имат твърде кратък живот особено ако се ползва най-мръсното гориво. Филтрите са направени за допълнителна защита на въздуха след горене на ниско замърсяващи продукти като ековъглища”, коментира Ивайло Попов от “За земята”. Според него филтрите бързо ще се задръстват и домакинствата скоро ще ги махнат от комините си, за да горят печките им.



Попов определя като проблем на местните власти, че не успяват да разсеят с факти страховете на хората, че преминаването на по-екологични форми на отопление ще натоварят много сериозно бюджетите им. А практиката показва, че сметките за ток при отопление с климатици от висок клас са същите като разходите за въглища. Същото е и при замяната им с брикети – те са по-скъпи, но отделят повече енергия и се изразходват по-бавно.

Дали опасенията на еколозите са реални, ще покажат първите зими, през които одобрените мерки на първите общини ще действат. И резултатите върху нивото на замърсяване с фини прахови частици, които са сред най-сериозните рискови фактори за здравето.

Пазарни ограничители

С промени в Закона за чистота на атмосферния въздух ще се въведат нови европейски изисквания за съдържание на сяра и пепел във въглищата и в резултат най-замърсяващите ще отпаднат от пазара, съобщиха от Министерството на околната среда. Ведомството работи и по по-ранното въвеждане на еврорегламент за битови отоплителни уреди на твърдо гориво с мощност под 50 kW, каквито са всички домашни печки. Целта е да започне процес на подмяна на битовите отоплителни уреди с високоефективни, които отговарят на изискванията на регламента.

По отношение на замърсяването от автомобилите, от екоминистерството вече обявиха, че заедно с КАТ и “Автомобилна администрация” ще се затегне качеството на периодичните технически прегледи на автомобилите, както и служебната дерегистрация от страна на КАТ на моторни превозни средства, за които се установи липса на катализатор или техническа неизправност.

Текстът е публикуван в брой 34 /2018 г. на списание "Икономист" от 24 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.