– Д-р Каменов, една от големите загадки, която остава след избиването на животни заради чума по овцете и козите, е как се появи това заболяване. Вашите колеги от Центъра за оценка на риска към Министерството на земеделието посочват в доклада си по темата, че няма регистрирано такова заболяване на територията на европейска Турция през тази година?
– На базата на опита ми на ветеринарен лекар с над 30 години стаж, бил съм и научен сътрудник по серология и имунология, мога да кажа, че заболяването неслучайно е класифицирано като трансгранично и високопатогенно. То се пренася от държава в държава и това не би трябвало да ни изненадва. Що се отнася до огнищата в европейска Турция, първо, ние не знаем дали действително няма огнища, или просто няма декларирани огнища. Понякога, с цел да съхранят икономическите си интереси, държавите невинаги уведомяват за всички заболявания. Факт е обаче, че в Турция заболяването е констатирано и се извършват ваксинации с жива ваксина. Не обвинявам турските си колеги в случая, но просто констатирам, че има такива случаи.
Но въпреки това вие сте прав, че в България това заболяване не се разви с типичните си симптоми. Проявлението му бе с ниска, почти нулева смъртност. Медиите показаха, а и управляващите потвърдиха, че говорим за евтаназия на животни, а не за загробване на починали животни. Аз имам своето обяснение за това нетипично развитие на чумата по дребните преживни животни.
– Какво е то?
– Една от хипотезите е, че тъй като за тази чума има ваксина в Турция и там ваксинацията е разрешена, може да става дума за ваксинирани животни, които не могат да бъдат разграничени от действително болните. Това е така, защото се използва т.нар. „жива ваксина”, която съдържа жив отслабен вирус на болестта. Именно затова тези ваксини са забранени на територията на ЕС. Затова – и правилно – моите колеги унищожиха животните, защото са вирусоносители и могат да предават заразата на здрави животни.
– Ако правилно разбирам, казвате, че е възможно български фермери, за да се застраховат от проникване на болестта в страната, да са закупили такава жива ваксина и да са имунизирали животните си?
– Това може да бъде една хипотеза. Другата, която е по-вероятна, е, че в България са вкарани незаконно ваксинирани животни от Турция. Това не е невъзможно, няма да се учудя, ако през нашите ГКПП-та минават животни в багажниците.
Така или иначе основната вина е на недобросъвестни стопани, които сами не осъзнават рисковете и сега понасят икономическите последици за поминъка си.
– Случаите на чума по овцете и козите обаче бяха потвърдени от европейската лаборатория в Монпелие. Там не може ли да се разграничи дали се наблюдава реакция на ваксина, или става дума за проява на болестта?
– При тези лабораторни резултати не може да се направи това разграничение. Неслучайно са забранени живите ваксини на територията на ЕС. Ние спряхме ваксинацията за класическа чума по свинете (болестта е различна от африканската чума по свинете, бел.ред.), защото с живите ваксини не може да се прави разлика между дивия вирус и ваксиналния. И затова лабораторията няма да ви даде отговор дали става дума за ваксинирани животни, или наистина за болни. Ще разберете само, че е открит вирус. И в двата случая е логично да се открият и вирус, и антитела, които се изграждат при преживелите заболяването животни.
Но два момента по т.нар. криза с дребните преживни животни ми направиха много лошо впечатление.
– Какво имате предвид?
– Едното е абсолютно безконтролното струпване на хора в продължение на седмица, които се разхождаха из огнището на болестта. Не само ваши колеги, но и политици, протестиращи и т.н. Това противоречи на абсолютно всички ветеринарно-санитарни мерки по целия свят. Ако имаше остро развитие на заболяването, с много смъртни случаи на животни, подобно стълпотворение щеше да е изключително опасно, защото вирусът се пренася както от контакт между животните, така и от хора, които са били в контакт с болни животни. И това са основните начини на пренасяне на този вирус, той не се разпространява от насекоми, кърлежи и т.н. Това превръщане на случая в един огромен Биг Брадър беше недопустимо.
Второто е абсолютно нетолерантното отношение към моите колеги. Те бяха там, за да си свършат работата, а чуха какви ли не ругатни по свой адрес и дори бяха замеряни с камъни.
– А сериозна мярка ли е изграждането на ограда с бодлива тел по границата с Румъния, която трябва да спира другата зараза – африканската чума по свинете?
– Африканската чума по свинете е с още по-опасни икономически последствия, тя се движи много бързо през страните от север към юг и според мен всички мерки, които биха спрели заболяването в България, трябва да бъдат приемани и поощрявани. Като започнем от споменатата от вас ограда и продължим с намаляването на поголовието на дивите свине, които могат да разпространят вируса на заболяването. И още изграждане на поне 10 – 20-километрова санитарно-охранителна зона от границата. Наред с това наистина е по-добре стопаните в пограничните райони, които в задните си дворове гледат прасета на открито, сега да оползотворят животните (да ги заколят, бел. ред.), отколкото да тръгне заболяването.
Моята информация за оградата е, че първо тя ще е четири реда, ще бъде укрепена със специална конструкция, ще се използва спираловидна режеща тел тип “бруно”, която е НАТО-вски стандарт. Наред с това хората от Изпълнителната агенция по горите, които се занимават с изграждането ѝ, знаят, че дивите животни не се движат хаотично през цялото поле. Те си имат пътеки, през долове, не са толкова много местата, през които преминават през тези 130 километра.
– Дивите прасета ли са основният потенциален преносител на африканската чума по свинете, или трябва да се внимава и за други?
– Има и други потенциални опасности. Има един огромен трафик на румънски туристи през България, част от които идват на почивка по Северното Черноморие, а повечето минават през цяла България, за да стигнат до Гърция. Освен с децата и багажа си тези хора често носят със себе си и хранителни продукти. Представете си само един от тях да си е заклал болно прасе и да обядва с месото край някой крайпътен паркинг. След това изхвърлените от него хранителни отпадъци могат да бъдат разнесени от диви свине, лисици и чакали и по този начин също може да се разпространи болестта. Опитът показва, че тези болести се разпространяват и чрез движението на хора, и чрез хранителни отпадъци. Неслучайно в момента на румънските туристи е забранено да внасят месни продукти у нас. Това трябва да се контролира много строго.
– Опасна ли е африканската чума по свинете за хората?
– Болестта не е опасна за хората, но за разлика от чумата по дребните преживни животни, икономическите щети ще са доста големи. За африканската чума няма ваксина и няма лекарство. В България има много големи свинекомплекси. Те със сигурност са взели всички мерки, за да се предпазят, но ако заболяването избухне в такъв завод, там трябва да се избият от порядъка на 50 000 – 60 000 животни.
– Какви мерки трябва да се изпълняват в индустриалните свинекомплекси, за да не допуснат заболяването?
– Мерките са предписани в законите и наредбите. Обектите трябва да са оградени с плътна ограда, да имат дезинфекционна площадка на входа. Работниците задължително трябва да минават през баня и филтри преди и след започване на работа в комплекса, а в него да са само с работно облекло. Да не се допуска внасянето на никакви хранителни продукти. Наред с това много от големите свинекомплекси стимулират работниците си да не гледат свине в личните си дворове. И още – да не се допускат външни лица, и в никакъв случай животни с неизяснен произход, на територията на комплекса.
– Тези мерки постоянни ли са, или сега се налагат извънредно заради опасността от заболяването?
– Това са постоянни мерки, а при такава опасност контролът се засилва. Това заболяване е изключително предизвикателство. Ако България успее да не допусне до края на годината африканската чума и през това време се намали популацията на дивата свиня, това ще е много силен атестат за ветеринарната ни служба и за държавните органи.
– Изследват ли се дивите свине в страната?
– Раздадени са комплекти на ловните дружинки и ловните стопанства за изследване на всички убити свине при лов, освен за трихинелоза и за африканска чума по свинете. Така реално ще се извърши един скрининг на популацията за това заболяване. Сигурен съм, че до септември няма да се отстрелят много диви свине, но ще се обърне внимание на районите в Северна България и в Добруджа. В момента е разрешен индивидуалният лов на дива свиня с придружител горски служител в събота, неделя и сряда. Намалиха се таксите за отстреляни животни, така че има стимули за намаляване на популацията. Забранен е груповият лов на дива свиня до прибирането на реколтата.
– Ако се констатира огнище на африканска чума по свинете в т.нар. „задни дворове”, всички животни в 3-километровата зона ли ще трябва да се избият, или трябва да се убива само след лабораторно потвърждение за всяко стопанство?
– Ако се установи чума по свинете в един двор, всички свине в това населено място трябва да бъдат евтаназирани. Причината е, че освен че живеят на открито в двора, прасетата имат стопани, които ги хранят, тоест имат контакт с животните. След това отиват до магазина, да си купят хляб или нещо друго – само си представете докъде може да разнесат това заболяване. Затова при африканската чума има такова масово избиване на животни.
– Важи ли същото и за индустриалните ферми – ако в една се регистрира заболяването, и във фермите в съседство ли трябва задължително да се избиват животните?
– Категорично не. В съседните ферми, в които няма заболяване, просто се засилват мерките за сигурност. Аз смятам, че в голяма индустриална ферма в България е изключено да се допусне заболяването, защото там имат много сериозни превантивни мерки. Освен това има и много сериозен икономически интерес от собственика на фермата, който със сигурност не иска животните да му бъдат избити и да загуби бизнеса си. Въпросът е болестта да не влезе на територията на страната, защото е забранено държава с африканска чума по свинете да изнася свинско месо до 2 години след регистриране на огнището.
Текстът е публикуван в брой 31 /2018 г. на списание "Икономист" от 3 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя. 
