НЕК, "Напоителни системи", "Земинвест", Държавна агенция по метрология и технически надзор, Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовирите“… А сега и Държавната консолидационна компания. Какво е общото между всички тези съществуващи – и една бъдеща – държавни структури? Отговорът е – язовирите. А печалната практика е след всяко по-голямо водно бедствие, които зачестиха в последните години, да се пришива по още една структура, която да се занимава с тях.
Преди месец и половина парламентът гласува промени в Закона за водите, с които се създаде Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ (ДПУСЯ), което трябва да е отговорно за “комплексно управление на язовирите – публична и частна държавна собственост”. На общините се даде тримесечен срок да заявят, че не могат да се грижат за водоемите си, и да ги прехвърлят на държавата. Броени дни след като на 3 юли промените бяха публикувани в „Държавен вестник“ обаче, правителството реши да възложи на Държавната консолидационна компания да осъществи необходимите ремонти на язовирите. И веднага отпусна 500 млн. лв., които ще се използват за целта чрез увеличение на капитала на ДКК.
Режим „спешност“
Приоритет в тази задача на ДКК ще са 414 водоема, които са за авариен ремонт, уточниха пред “Икономист” от Министерството на икономиката, принципал на компанията.
Сред областите, в които има най-много такива водоеми, първенец е Хасково със 101, следва Пловдив с 99, Кърджали – 46, и Стара Загора – 33. Според анализ на Агенцията по метрология и технически надзор от 3 юли т.г., в страната има 6585 язовира, за 858 от които са необходими строително-ремонтни мероприятия. Няма язовири с пряка заплаха за населението.
Новите функции на ДКК идват именно с последните поправки в Закона за водите, в чиито преходни и заключителни разпоредби фигурира следният текст: “ремонтите и реконструкцията на язовири – държавна и общинска собственост, с изключение на тези, възложени на концесия, могат да се възлагат от търговско дружество със сто на сто държавно участие, определено от Министерския съвет”.
“Повечето от язовирите нямат изрядни документи за собственост и процесът по прехвърлянето може да отнеме немалък период от време. Поради това законодателят е преценил, че търговско дружество, определено от МС, ще поеме ремонтите”, коментираха от Министерството на икономиката. На въпроса защо от толкова много 100% държавни фирми е избрана ДКК, чиито функции периодично се менят през годините (виж карето), от ведомството посочиха, че в структурата на ДКК са дружествата “Еко Антрацит” и “Еко Инженеринг РМ”, които “притежават опита и необходимия технически състав за подготовка на инженерингово-инфраструктурни проекти от подобен тип”.
Справка в Търговския регистър показва по-различна картина - “Еко Антрацит” се занимава с рекултивация на стари минни терени и хвостохранилища (в края на м.г. правителството отпусна 120 млн. лв. на дружеството за рекултивация на стари рудници в Маришкия басейн), а “Еко Инженеринг РМ” е създадено през 1998 г. с основна задача ликвидиране на последствията от добива и преработката на уран.
Фирма след фирма
И след последните промени в Закона за водите стопанисването на държавните и общинските язовири остава разпокъсано между различни фирми. Бъдещото Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовирите” ще е отговорно за комплексното управление на язовирите – публична и частна държавна собственост, но не и за тези, които са в системата на НЕК, "Напоителни системи", "Земинвест", ВиК операторите с държавно или с държавно и общинско участие в капитала, както и за отдадените на концесия водоеми, за които концесионерът е поел ангажимент за поддържането и ремонта им. Така излиза, че на практика бъдещата фирма ще управлява само язовирите, от които се откажат общините.
Една от добре обмислените функции на новата държавна фирма е, че ще стопанисва язовирите, за които текат спорове за собствеността им, например между държавата и община или с физически лица. Компанията ще изпълнява тази функция, докато съдът не реши кой има право да се разпорежда с водоема.
В същото време друго държавно дружество – в случая ДКК, ще има право да ремонтира язовири – държавна или общинска собственост, които не се поддържат от собственика си. Списъкът на тези язовири ще се изготвя от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която ще продължава да следи състоянието им и дали са безопасни и ще се одобрява от правителството. След извършването на ремонтите държавата ще си търси направените разходи от общината, която не е била добър собственик. Ако общината иска да си спести този харч, може да дари водоема на държавата. Вероятно тази норма в закона би принудила в бъдеще повече общини да дарят безвъзмездно водоемите си на държавата. ДКК ще може да ремонтира и язовири на НЕК, „Напоителни системи“, “Земинвест”, ВиК операторите, ако самите дружества поискат това заради липса на средства.
Министерството на икономиката работи и по проект собствениците на язовири да бъдат задължени да правят отчисления от своите приходи от стопанска дейност от язовири в нов държавен фонд. Оттам ще се осигуряват средства за ремонтиране на водоемите, които общините не могат да поддържат.
За и против
Българските общини са по-скоро доволни от новите функции на ДКК. “Решението ремонтните дейности да се възложат на ДКК възникна донякъде изненадващо, но ситуацията е толкова тежка, валежите са ежедневни, че честно казано, на всяка промяна в посока повече грижи ние бяхме съгласни. Може общините да имат малки язовири, но отдавна стените им са напукани и съществува риск. А като се случат на една община по 150 такива язовира, което не е рядко явление, тя няма как да се справи сама. Преди години прехвърлихме ТКЗС-арските язовири на кметствата и си казахме, че всичко е ок, но не е”, коментира Гинка Чавдарова от Националното сдружение на общините в България.
С доста резерви обаче са експерти, икономисти и бивши министри. “Въпросните предприятия, заради които е избрана ДКК, закриваха уранодобива и мините, а при язовирите трябват специалисти – инженери от Университета по архитектура, строителство и градоустройство. Явно търсят форма някой да управлява тези проекти. Наблюдаваме поредния опит да се каже на обществото, че нещо се прави, без да е разчетено дали от него ще последват резултати”, коментира бившият министър на екологията Евдокия Манева.
Експерти в сектор “Води” са категорични, че с предлагания модел контролът върху язовирите ще стане още по-разпокъсан, а оттам и отговорността ще се размива. “За мен е много по-логично контролът и поддръжката на язовирите да е в Министерството на регионалното развитие или в Министерството на околната среда и водите. На практика сега вкарваме още едно министерство”, е мнението на инж. Иван Иванов, председател на Българската водна асоциация. “Имаме специализирани държавни компании, които от години се занимават с язовири - “Напоителни системи”, НЕК и др., защо трябва да се създават нови, защо не се натовари някоя от тях?”, е логичният въпрос на Иванов.
ПРИДОБИВКА: Бъдещата фирма, която ще поеме грижата за повечето държавни язовири, също ще е под шапката на министъра на икономиката
И той, и Евдокия Манева допуснаха, че зачестилите валежи в последните месеци са причина за изненадващите действия на държавата. “Наводненията винаги водят до “реформи” в поддръжката на язовирите, а резултатите са повече от спорни”, смята Иванов. И дава примери – първото голямо наводнение в годините на прехода, при което е имало жертви, е довело до преброяване на язовирите. Тогава е регистриран проблемът, че не се знаят собствениците на доста от тях, и е взето решение да минат към общините. В мандата на ГЕРБ отново след наводнение се взема решение всички язовири в страната да минат под контрол на Агенцията по метрология и технически надзор. Сега пак след много дъжд, градушки и наводнение в Мизия се прави нова компания и се добавя ДКК.
Големият плюс в последното решение на правителството, според водната асоциация, е отпускането на конкретна сума – 500 млн. лв., за ремонти, защото досега финансирането е било препъникамък. Но според Иванов превенцията ще е по-ефективна, ако средствата се отпускат директно на общините, защото търговете по избор на изпълнители ще са по-бързи, а бюрокрацията – по-малка.
Икономисти виждат пукнатини в чисто правната ситуация, при която ДКК ще прави ремонти на водоеми, които не са държавна собственост. “Собствеността над един водоем е на едно лице (общината), а отговорността за поддръжката му е на друго (държавата). А ако собственикът не осигури достъп? Отговорността се размива”, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
Хамелеонът ДКК
Държавната консолидационна компания беше създадена по идея на бившия финансов министър Симеон Дянков през 2010 г. с цел чрез нея да се отклоняват парите от приватизация от Сребърния фонд (създаден в подкрепа на държавния пенсионен фонд). Вместо да се продават от Агенцията за приватизация, миноритарните дялове на държавни дружества бяха прехвърлени в ДКК и средствата от последващото им раздържавяване трябваше да се изплащат като дивидент на държавата.
ЗАСЛУГА: Държавната ДКК национализира завода за авиационна техника „Авионамс“ след призив на премиера Бойко Борисов
Голямото надуване на капитала на ДКК се случи през 2016 г., когато в холдинга влязоха изцяло ”Горубсо Рудозем”, „Стопански търговски комплекс”, „Тежко машиностроене”, „Булгарплодекспорт”, „Ел Би Булгарикум”, „НИТИ – Казанлък”, Държавна лаборатория „Българска роза“, Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки, Учебно-консултантски комплекс – „Берковица”, „Летище Стара Загора”, Институт по маркетинг „Овча купел” и „Вазовски машиностроителни заводи” и др.
В края на 2016 г. ДКК предизвика шумен скандал, одобрявайки продажбата на Музея на виното, въпреки че той бе част от дружество в забранителния списък за приватизация. Такива сделки могат да се случват само с изрично решение на Министерския съвет. Купувачът бе „София-БТ”, затворената фабрика от системата на „Булгартабак холдинг“, чието раздържавяване се свързва с депутата от ДПС Делян Пеевски.
В началото на 2017 г. ДКК стана собственик на завода за ремонт на авиационна техника „Авионамс“, изкупувайки целия пакет акции на стария собственик „Хедж инвестмънт България“, компания от групата на бившия банкер Цветан Василев. Сделката бе финансира с 28,9 млн. лв. заем от Българската банка за развитие, с които се покри голяма част от необслужван кредит на „Хедж” от фалиралата КТБ. Това се случи след призив на премиера Бойко Борисов държавата да си върне контрола в предприятието.
За 2017 г. ДКК е реализирала над 19 млн. лв. печалба при едва 818 хил. лв. за 2016 г. Броят на служителите ѝ се е увеличил двойно – на 17 души. Компанията се управлява от тричленен борд.
Текстът е публикуван в брой 29 /2018 г. на списание "Икономист" от 20 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
