Аз, българката

Ние сме толкова малки или големи, колкото сами се направим

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 23 June 2022 10:19 >
Аз, българката
Corning e добро място за изява на хора от различни националности.
Текстът е публикуван в специалното издание на BGLOBAL "ЖЕНИТЕ В БИЗНЕСА А КЛАСА".

Автор: Радина Ралчева

I don't drink coffee, I take tea, my dear
I like my toast done on one side
And you can hear it in my accent when I talk
I'm an Englishman in New York

Sting, Englishman in New York

Колкото и да е работил човек в международна среда, по международни проекти и да е пътувал по работа от родината си по света, това помага, но не дава истинска представа какво е да работиш в напълно глобален контекст и без да се намираш в собствената си държава. Убедих се в това от първо лице, когато се преместих да живея и работя в Германия.

Заради дългия ми опит с международни компании и проекти, ангажиментите ми в международни агенции, контактите и познанията ми, градени дълго и с хора от цял свят, наивно си въобразявах, че съм добре подготвена за срещата с глобалния мащаб на комуникациите. Цялата ми експертиза беше наистина ключова за служебния преход към глобалната карта, но и много се оказа, че не знам. Най-вече по отношение на процеси, протоколи, подходи. Просто, когато се работи на такова ниво, говорим за мащаби, които са непознати в България. И нямам предвид само в смисъл на ресурси. Виждаш как за часове се събират хора от разни точки по света с интерфункционален опит, за да решат конкретен казус сега, в момента. Или как се разгръщат координирани дейности по цялото земно кълбо с еднакъв стандарт на изпълнение. Или как колеги от някоя далечна държава буквално за половин час разговор ти дават готово решение, защото са правили такъв проект. Всичко това е на един телефонен разговор или една среща разстояние. Без условности, без дълги процедури, без сложни и опосредствани връзки. Виждаш как нещо, което се случва в твоята глава и го пренасяш като концепция при теб днес, утре вече е реалност в Африка и води до промяна в качеството на живот на местните хора. Виждаш, че глобалният обхват изисква мащаб на мислене, който не търпи особени ограничения. Виждаш, че дейностите, за които допринасяш, имат измерим и видим позитивен ефект.
Правя горната уговорка, в случай че на някого му се струва много просто да се преместиш в друга държава и да се конкурираш на глобално ниво. И още малко ще обясня. Дори да си суперизявен професионалист на родна почва и да имаш мрежа от международни контакти, това не е гаранция за нищо, когато се прехвърлиш на световния пазар на таланти. Там в повечето случаи не те познават. (Разбира се, че има изключения, но те обикновено се отнасят до нишови и специфични случаи.) А и да те познават, пак започваш да градиш почти отначало, защото не си органична част от новия пазар, на който ще работиш, и тепърва трябва да намериш своето място и да заявиш своя професионален авторитет. Освен това си в нова, непозната среда, нямаш спасителни въжета и
„стените не помагат“

Не си у дома. Все още не.

Трети, според мен много важен фактор, за да постигнеш нещо в тази нова конфигурация, е свързан с качество отвъд професионалните. За удобство ще го нарека решителност. Трябва да имаш решителността да приемеш напълно новия си живот, да му се посветиш и да работиш в негова подкрепа, за да можеш не просто да се интегрираш бързо, но и да го направиш успешно и да запазиш усещането за пълноценност. Иначе казано, трябва да си представиш, че нямаш път назад и единственият ти път е този тук и сега, с всички свои предизвикателства. Това невинаги е толкова лесно, колкото звучи, и много хора не успяват да го постигнат, като остават застинали между миналото и възможното си бъдеще. Бъдеще, което често не реализират и защото не се отделят от миналото.
След този малко дълъг увод първото, което искам да кажа, е, че по света има много българи, които са постигнали забележителни професионални успехи и добавят всеки ден стойност към „бранда“ България по начин, по който никоя рекламна кампания не може да го направи. Моята лична перспектива към екс-пат-стването като професионалистка и българка може би не е изчерпателна, но силно се надявам да послужи като вдъхновение. Защото е положителна и защото е възможна.
Напълно честно трябва да кажа, че в началото бях много притеснена. Когато се преместих в Германия, дойдох с осигурена работа, за която се преборих. Обратната връзка, която получих при скрининг интервюто си, беше, че до този момент са интервюирани около 100 човека, но нито един не се доближава до комбинацията от моите качества, комплексна експертиза и опит. Това беше първият случай в живота ми изобщо, когато кандидатствах за работа на глобален пазар, и за мен тази обратна връзка беше безценна, защото дори и да не успеех за тази конкретна позиция, разбрах, че съм
глобално конкурентна

Та, първата ми работа в Берлин беше на висока позиция в голяма агенция, която работи по комуникационни проекти, директно финансирани от ЕС. Говорим за умопомрачителни бюджети и кампании, покриващи понякога по 30 държави. Голяма отговорност и работа с публични средства. Година и половина по-късно, когато смених работното си място, вече бях ръководила кампанията с най-голям бюджет, който агенцията бе имала, и бях спечелила (с екипа си, разбира се) търга за петгодишен рамков договор с дирекция на ЕС на стойност 90 млн. евро. Аз, българката. Която познаваше двама други българи, когато дойде в Берлин. С това искам да река, че съм ходещото доказателство, че в глобалната работна среда хората имат само тази стойност, която могат да защитят професионално.

Това е 200% валидно и в компанията, в която работя сега. През септември ще станат четири години, откакто ръководя комуникационните дейности на Corning за регион Европа, Близък изток и Африка (EMEA), и няма ден, в който да не започвам работа с удоволствие. В офиса ни в Берлин работят хора от 35 националности. (E, не в момента, защото сме в режим на домашен офис заради пандемията.) Всеки носи своята история, държава и култура в себе си, а заедно правим динамична, разнородна, пъстра сила. Когато си потопен в толкова много разнообразие, неминуемо си задаваш въпроси за себе си и за своето място в тази палитра.
Много от „багажа“, който донесох от България, се оказа полезен, важен и отличителен за мен. Друга част трябваше да спра да използвам. Сред качествата, които наистина много ми помагат и които нося от родината, ще спомена например изобретателността, в онзи смисъл, че ние
винаги намираме начин

Бърз и/или умен начин да преодолеем затруднение, спънка, отказ. Така ни е научил животът у дома. Ще спомена също широката обща култура, която е резултат както от личните ми усилия и образователни степени, така и от нашата образователна система. Вече непригодна за съвременния свят система, в която ни се налагаше да научаваме много, често безполезна информация, за да изкласим. Но между тази информация е имало и полезна, която ми е помагала да видя връзки, които другите не виждат, или да погледна на нещо от различна перспектива. А това е много добро умение в изискващата ми професия, в комплексния корпоративен свят и във всяка работна среда. Третото качество, което донесох със себе си и ми се иска да спомена, е целият ми предишен професионален опит, който включва почти всичко под слънцето. Поради малкия, силно конкурентен пазар и почти невъзможното професионално профилиране в България хората в комуникациите са си чисти магьосници, на които им се налага да могат и знаят всичко за всичко. Близалки – няма проблеми. Изтребители – няма проблеми. НПО – няма проблеми. Политически пиар – няма проблеми. Култура и изкуство – няма проблеми. Устойчивост – няма проблеми.

Една интересна случка мога да спомена в този контекст. При първото ми интервю с глобалния комуникационен директор за сегашната ми работа човекът беше много мил и ние общо взето се разговорихме. Тогава той събра смелост и ме попита: Нали твоето СV е истинско? Аз първо не разбрах въпроса, та трябваше да ми поясни, че той такова СV не е виждал преди и не си представя как някой може да може всички тези неща. Разбирам го, той е американец. Те там се профилират. Аз му отговорих, че мога да му разкажа допустими подробности за всяка една компания, кампания, организация, проект и т. н., по които съм работила, мога да му изпратя публикации, тв- и радиоучастия, лекции и каквото друго си пожелае да гледа и чете на български и че това всъщност е възможно най-кратката версия на CV-то ми, а имам и дълга. Той първо помълча малко, после каза, че нещо не изглежда наред и би трябвало аз него да интервюирам. Отговорих му, че аз всъщност го интервюирам дали има квалификациите да ми бъде шеф. Много се смя. След един куп други интервюта и няколко месеца, след като вече работех за Corning, се срещнахме на живо за първи път в САЩ. Даде ми ръчно написана бележка, която пазя и до днес. Не мога да споделя какво пише вътре, но е едно от най-човечните, уважителни и мили признания за професионализъм и респект, които съм получавала.

Ако се опра на личния си опит, истината е, че поне досега, откакто напуснах България, не съм имала случай, в който да се срещна с предразсъдъци или негативизъм на каквато и да е база в служебна среда.

България не е непозната

за широкия процент хора. Някои я знаят просто като география, други знаят по нещо повече, а трети дори са били в България или пък са имали някакъв досег с българи. Питат, разказвам им, те се сещат за някои неща в процеса на разговор и това става още една приятна тема между нас. Съвсем добронамерено реагират колегите ми, когато чуят откъде съм. Предполагам, това е нормалното в компания, която покрива глобуса и в нея работят хора, вкл. от местни общности, които не бях чувала. В моята компания първите активности, свързани с Diversity & Inclusion, датират от далечната 1968 г. и макар това е да е вечно активна задача, смятам, че се намираме сред най-добрите в това отношение. В подобна среда е трудно да срещнеш негативизъм на базата на каквото и да е, в това число и произход.

Както във всяка голяма компания и в нашата включително, под една или друга форма, се правят годишни оценки на работата на служителите. Процесът е обективизиран и отразява разни компоненти, сред които и личните професионални резултати през годината. По този компонент досега все гравитирах над 100-те%. Държах около 120% личен резултат, като за сравнение не повече от 10% от служителите ни имат такъв показател. Само преди дни излязоха резултатите ни за миналата година. И вече личният ми резултат се оказа, че е достигнал 169%. Резултати около или над 150% постигат под 3% от служителите на компанията. А те са десетки хиляди.

Надявам се да ме разберете правилно. Не се опитвам да се хваля. Опитвам се само да поставя нещата в перспектива. И знам, че ако дам някаква обективна сравнимост, това помага. Важно ми се струва, че една емигрантка от София, намираща се в сърцето на Берлин, успява да прави неща, които отекват глобално, и не посрамва нито професията, нито родината си. И това е възможно, защото хората тук работят и живеят без предразсъдъци, комплекси и мисловни ограничения. Защото не си казват „а, каква е тая сега, от някаква дребна балканска държава, тя пък какво ли може да ни каже, което не знаем“. Защото не те оценяват по произход, възраст, пол и т.н., а по
уменията, мисленето, качествата ти

Защото професионалната ти величина се определя от това, което можеш да дадеш и постигнеш при осигуряване на нужните за това условия. На мнозина светът на бизнеса им се струва брутален и си мислят, че е месомелачка. Все още има такива бизнеси, да. Обаче всъщност светът на бизнеса е двигател за толкова много хубави неща. Без да е идеален, докато търси верния баланс, светът на бизнеса задава параметрите на възможности, немислими преди, кове хора с умения да постигат невъзможни преди цели, подкрепя общности, невидими преди. Колкото по-ценни умения и качества притежава един професионалист, толкова по-големи възможности има да избира къде да работи. А това е важно, защото всички носим ценности, и когато те не се покриват с ценностите на работното ни място, влизаме в трудно разрешим и тягостен конфликт, който ни лишава от радостта да правим това, което харесваме.

Няма да е честно да не кажа, че понякога и аз се чувствам като в песента на Стинг Englishman in New York – малко откъсната, малко изгубена, малко пиеща чай там, където другите пият кафе, малко далеч от дома. Обаче после осъзнавам, че и през този ден съм била нелоша професионална и човешка версия на себе си. И че домът е навсякъде, където си полезен и добре дошъл. Така че съм у дома. И там е уютно.

За финал много ми се иска да подчертая, че ние сме толкова малки или големи, колкото сами се направим. Надявам се всеки българин, където и да е, да не позволява на никого да го ограничава според собствените си ограничения, да го смалява до собствения си ръст, да го убеждава, че светът няма да го приеме и признае, защото е никой, или защото е от България, или защото не знае едно или друго. Това просто не е вярно. Ще повторя, че по света има много българи, които правят забележителни неща, във всяка сфера на живота. Затова, когато имате възможност да опитате нещо ново и различно, моля ви, не се отказвайте. It always seems impossible until its done на Нелсън Мандела не е просто хубаво звучащ цитат, а житейската философия, която позволява на хората да променят света. Знам, че да променяш света, изглежда непосилна задача, обаче всъщност тя се състои от милиони малки действия на милиони обикновени хора, всеки ден.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ