Smart Growth: енергийната ефективност

Малките и средни предприятия трябва да насочат усилията си в две посоки, ако искат да успеят в съвременните условия на повишаващи се енергийни цени и на ускорена декарбонизация – намаляване на разходите и собствено производство. Това стана ясно по време на втория панел на  националната конференция Smart Growth: "Трансформация 4.0", организирана от списание BGLOBAL.

„Ако трябва да го поставим в последователност трябва на първо място да се приложат мерки за енергийна ефективност и едва след това да се търсят възможности за покриване на собствените нужди с ВЕИ“, обясни  модераторът на панела и директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект Станислав Андреев. Той бе категоричен, че не е задължително това да е скъпо начинание за предприемачите, но трябва да бъде направено умно. „Започва се с енергийно обследване, което трябва да се направи от фирма, занимаваща се с енергийни одити. Тези одити завършват с препоръки, които водят към следващата стъпка, която е система за енергиен мониторинг. Но сама по себе си тя не е панацея, въпреки че дава много качествени данни. Ако няма подготвени хора, които да обработват данните и да излизат с решения, енергийната ефективност на предприятието няма да се подобри на практика“, категоричен бе Андреев.
През 2030 г. България планира да постигне намаляване на потреблението на първична енергия с 27.89% и намаляване с 31.67% в крайно потребление на енергия, спрямо референтния сценарий PRIMES 2007. Това съобщи от своя страна Николай Налбантов, директор на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката.

По отношение на абсолютното ниво на потребление на енергия за 2030 г. България си е поставила цел от 17 466 ktoe потребление на първична енергия и 10 318 ktoe крайно потребление на енергия.

Според Налбантов това ще се постигне чрез комплекс от различни мерки. Част от тях са в изменението на закона за енергийна ефективност, които бяха приети през миналата година. Те въвеждат схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Там е регламентирано предоставянето на енергийноефективни услуги, както и задължителни обследвания за енергийна ефективност на предприятия и промишлени системи.

Николай Налбантов анонсира и предстоящи промени в законодателството, които ще дадат възможност крайните потребители да участват активно на енергийния пазар, като Активни клиенти, Граждански енергийни общности или Общности за възобновяема енергия.

В българското законодателство предстои и транспонирането на Директива 2019/944 на ЕС, която предвижда физическо или юридическо лице да може да съчетава множество товари с цел продажба, купуване или обявяване на търг на пазарите на електроенергия. Директивата дава възможност и за оптимизация на потреблението - промяна на електрическия товар от страна на крайните клиенти, която се отклонява от тяхната нормална или настояща схема на потребление и която е предприета в отговор на пазарни сигнали, сред които са променящите се във времето цени на електроенергията или стимулиращите плащания, или в отговор на приемане на предложение от крайния клиент за продажба на намаляване или увеличаване на търсенето на съответната цена на организиран пазар, самостоятелно или чрез агрегиране.

Деканът на Стопанския факултет на Софийски университет доц. Атанас Георгиев обърна внимание, че всеки потребител трябва да мисли за сигурността на доставките си. А най-сигурната доставка е, ако източникът на енергия е собствен. Друг определящ фактор е предвидимостта на разходите за енергия. Ако се направи инвестиция в собствен източник на енергия, има ясен финансов план и може да се предвиди той какви финансови разходи ще донесе, но ще донесе и предвидимост за разходите на енергия, допълни доц. Георгиев.

Трябва да се обърне внимание на проблема доколко сме енергийно зависими. Това пък каза Димитър Марков, системен архитект "Сградни решения" на "Шнайдер Електрик" за Югоизточна Европа, по време на втората национална конференция за малкия и среден бизнес Smart Growth: "Трансформация 4.0" на списание BGLOBAL. По думите му не може да се управляват нещата, които не се измерват.

Ако няма достатъчно изходна информация, не може да се вземе правилно решения. Марков препоръча да има проследимост на всяко ниво. Т.е да има информация къде са скритите разходи в сградата, в кои системи са - в климатизацията, в осветлението, в асансьорите и т.н. Опитът показва, че когато тези неща не са анализирани поотделно, трябва много време, за да се добие нужната информация. Затова трябва да бъдат свързани нещата. От "Шнайдер Електрик" са на мнение, че всеки един продукт, който е в инфраструктурата, "трябва да си говори" с останалите продукти и системи. Поради тази причина от компанията считат, че подходът трябва да бъде структуриран на ниво проект, на ниво дизайн, да бъде следен на ниво изпълнение на проекта, както и да бъде надграждан във времето.

"Ако има технологична и човешка обосновка да се направи инвестиция в такъв тип система, направете го днес", изтъкна Марков. Той призова да се направи това, защото единствено по този начин ще сме сигурни, че сме направили всичко възможно технологично, така че бизнесът, производството, пък и домакинствата, да са устойчиви. Само по този начин няма да се натоварва енергийната система.