Превенция от градушки, но след задължителна застраховка за дотираните площи. Такъв е отговорът на Асоциацията на застрахователите в България (АЗБ) на пуснатия за обществено обсъждане Закон за превенция на неблагоприятните климатични събития в земеделието, в чийто епицентър се предвижда Изпълнителната агенция “Борба с градушките” да бъде преобразувана в държавна фирма, която да бори рисковете в земеделието. Както вече „Икономист“ писа, агроминистерството предлага тя да се издържа от бюджета, от вноски на фермерите, но и от застрахователите.
Както стана ясно, нетрадиционната концепция на ведомството предвижда да се правят отчисления от полици, които нямат нищо общо с аграрния сектор, като например имуществените застраховки и Каско, което ще ги оскъпи. В официалната си позиция по проекта от АЗБ предлагат създаването на застрахователен пул в земеделието, изграден на базата на публично-частно партньорство между държавата и застрахователите и работещ на пазарен принцип.
Аграрен застрахователен пул
Ако се въведе задължителна застраховка за всички площи, субсидирани с публични средства – от фондовете на ЕС или от бюджета, застрахователните компании са готови да преотстъпват част от премийния приход, за да се финансира превенция срещу неблагоприятни климатични събития в земеделието. “От премийния приход по тази задължителна застраховка ще се отделят пари, които ще отиват в пул, който всъщност ще финансира мероприятията по превенция. Държавата също ще участва с вноска в пула, но тя и в момента го прави с финансиране на Изпълнителната агенция за борба с градушките. Принципът на работа ще е същият, както в момента работи застрахователният пул в енергетиката. Там държавата участва и от премийния приход се отделят средства, които служат за покриване на риск ядрена вреда, ако се наложи”, разясни идеята пред “Икономист” Нина Колчакова, главен секретар на АЗБ. Тя посочи, че дори и в момента застрахователните компании по същия принцип преотстъпват част от приходите си. “И в момента от всички селскостопански застраховки в България се удържат 4%, които отиват във фонд “Земеделие”. С част от тях всъщност държавата плаща щети за погинали площи на незастраховани земеделци. Това го намираме за много нечестно и нецелесъобразно. Така пари от тези, които добросъвестно са се застраховали, отиват да покриват щети на тези, които не са се застраховали”, подчерта Колчакова.
От АЗБ подчертават и ниския дял на аграрните застраховки на българския пазар – под 10% от всички.
Изненада е, че застраховките в земеделието са такъв малък процент, при все че фонд “Земеделие” дотира застраховките на фермерите, като годишно за целта се отделят 2,2 млн. лв. “Тези средства не се изразходват. Т.е. земеделските стопани не ги вземат, за да си купят застраховка. А правилата позволяват до 65% от премията да субсидира държавата”, каза още Колчакова.
Участието на държавата под формата на публично-частно партньорство в аграрен застрахователен пул се налага и за да може да се контролира дали всички, желаещи субсидия, се застраховат. В момента няма публичен регистър и само Министерството на земеделието има информация за дотираните площи. Най-лесният вариант, за да проработи схемата, е при кандидатстване за евросубсидии за земя фермерите да прилагат документ, че са застраховали нивите, за които искат подпомагане.
Застрахователите не могат да предположат какъв процент от бъдещата задължителна застраховка трябва да се отчислява към пула, защото данните за субсидираните площи не са публични, за да се направят коректни изчисления. В момента в България се обработват около 32 млн. дка земя, които се субсидират от ЕС. Това означава, че за периода 2014 – 2020 г. българските фермери ще получат плащания до 5,4 млрд. евро.
До редакционното приключване на броя от Министерството на земеделието не отговориха как гледат на новата идея на застрахователите. От АЗБ посочиха, че подкрепа за прилагане на тази схема са имали от предходния министър на земеделието и храните от ГЕРБ – Десислава Танева.
Съпротива от
зърнопроизводителите
Най-големият подсектор в земеделието, този на зърнопроизводството, очаквано погледна скептично на идеята за задължителни застраховки. “Това предложение все още не е дискутирано с нас, но ние сме обсъждали много пъти със застрахователните компании защо застраховането не е атрактивно в земеделието. Причината е, че обезщетенията и компенсациите, които се изплащат, са спорно ниски. След като настъпи тежко събитие, застрахователите отиват, правят оценка, впоследствие се калкулира обезщетение, но на практика то е недостатъчно и земеделските производители дори не могат да си получат обратно разходите, които са направили, за да си купят застраховка”, заяви пред “Икономист” Ася Гочева, изп. директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Тя твърди още, че много честа практика била, ако измръзнат площи с жито през зимата, т.е. есенници, застрахователите вместо компенсация да предоставят в натура семена, които да се засеят в нивите напролет. Гочева посочи, че себестойността на 1 дка жито е 140 лв., а преди дни зърнопроизводител се оплакал, че получил обезщетение по 8 лева на декар за пропаднала продукция.
От АЗБ коментираха, че по принцип големите зърнопроизводители не застраховат реколтата си, защото знаят, че няма как да пропадне цялата им продукция. “Ако проектозаконът на Министерството на земеделието не бъде променен, ще бъдат ощетени малките фермери, които имат овощни градини, парници и правят застраховки. Преди време ние застрахователите изисквахме от тях да правят съоръжения против градушка – да опъват мрежи, за да ловят градовите зърна, и сега те сами си ги правят, а това е голяма инвестиция. Но според проектозакона те ще трябва отново да плащат за превенция толкова, колкото и тези, които не са инвестирали нито стотинка в застраховки или в мрежи ”, каза още Нина Колчакова.
Какво предлага земеделското министерство
Законът за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието предвижда Изпълнителната агенция “Борба с градушки” да стане държавно предприятие, което да се финансира не само с пари от бюджета, както е сега, но и със задължителни вноски от страна на застрахователи и земеделски производители. В проектозакона е записано, че 0,8% от приходите от продажба на всички застраховки от класовете “Сухопътни превозни средства”, “Пожар и природни бедствия” и “Други щети на имуществото” трябва да отиват към новата държавна компания. Т.е. ще се удържат приходи и от застраховки, които нямат нищо общо със земеделието. Според застрахователите по този начин ще се намали застрахователното покритие, което ще има негативен социален аспект. В предлагания модел на т.нар. “споделено финансиране” на държавна фирма се оценява на 31 млн. лв. годишно. Около 12 млн. лв. от средствата ще идват от републиканския бюджет (колкото горе-долу се отпускат и в момента), около 13 млн. лв. от земеделските производители, които са заявили площи за подпомагане (по 50 ст. на декар), както и чрез вноски от страна на застрахователите, чиято обща сума се очаква да достигне 6 млн. лв. Набраните средства ще постъпват в специално обособен фонд “Превенция и обезщетения за вреди от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието”. По проектозакон се залага предприятието да не може да формира печалба, но и да не може да бъде обявявано в несъстоятелност. По този начин се гарантира, че превантивната дейност ще продължи да се осъществява и продукцията на земеделските производители ще бъде защитена при всякакви обстоятелства, сочат от Министерството на земеделието. Предприятието трябва да подобри ракетната защита на площите и да въведе самолетен способ за преразпределение на валежите.
Текстът е публикуван в брой 26 /2018 г. на списание "Икономист" от 29 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
