Кутия с вкусна изненада

Текстът е публикуван в бр. 19 на сп. Business Global.

Два въпроса: Какво правят ресторантите и заведенията с непродадената храна? Обичате ли да правите изгодни покупки? Мобилното приложение Foodobox дава отговор и на двата, като заедно с това помага за решаването на сериозен екологичен проблем.

„Около една трета от годната за употреба храна се изхвърля“, казва Джейн Димитрова, основател и мениджър на Foodobox, мобилно приложение за връзка на търговските обекти с клиентите, които „спасяват“ храната, като я получават срещу заплащането на част от нейната редовна цена, обикновено около 60%.

Foodobox започва да се предлага за Android през юни м.г., няколко месеца по-късно следва и версията за устройствата на Apple. Приложението вече има над 10 000 потребители, негови партньори са над 200 заведения, хранителни магазини и производители в 11 града. Тръгва от София, следват Пловдив, Варна, Бургас, а последният включил се град е Перник. 

Джейн Димитрова има бакалавърска степен по бизнес и икономика в Болонския университет, след което защитава магистратура за създаване и управление на стартъпи в държавния университет „Сапиенца“ в Рим. Всъщност нейната магистърска работа е върху Foodobox и кръговата икономика. Работила е за световния лидер в оползотворяване на непродадената храна Too Good To Go и опита си донася в България. Другият съосновател на приложението е програмистът Велин Керков, който има и собствена ИТ аутсорсинг компания. В момента екипът на Foodobox наброява 7 човека.

Във Foodobox Джейн Димитрова ръководи бизнес развитието и отговаря за присъединяването на нови партньори, а Велин Керков движи техническата част от апликацията и организира набирането на капитал. Досега стартъпът се издържа със собствени средства, но вече е във фаза на активно търсене на инвестиции. Има спечелен грант за 10 000 лв. от ClimAccelerator, европейска акселераторска програма за стартъпи в кръговата икономика. Foodobox наскоро привлече вниманието на бизнес общността в България – Джейн Димитрова спечели категорията „Бизнесдама“ на годишните награди за най-иновативни български компании на Френско-българската търговска и индустриална камара (виж в карето повече за наградите). Отличието дава възможност за безплатно членство във ФБТИК за 1 година, както и менторство от консултантската компания „Делойт“. Така Джейн Димитрова и Foodobox получават достъп до всички събития и срещи на Камарата и до експертно познание на световно ниво, което ще позволи разрастването на бизнеса и достъпа до нови партньори.

Моделът

Foodobox предлага годна за консумация храна, която е останала непродадена от заведения, пекарни, сладкарници, хотели и други хранителни обекти като супермаркети. Всеки знае, че изпеченият днес хляб и току-що приготвената храна не са толкова вкусни на другия ден. Затова и местата за хранене често слагат табели, с които информират за отстъпки от цените, примерно след 17 ч., с надежда да намерят клиенти за непродадените продукти.Френско-български награди за иновации

На 29 март в „Гранд Хотел Милениум София“ Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) раздаде за трета година наградите си за най-иновативни компании в България. Призовете тази година бяха в пет категории: „Иновация в инвестициите“, „Бизнесмен“, „Бизнесдама“, „Корпоративна социална отговорност“ и „Специална награда на журито“, като в конкурса участваха над 60 проекта. Наградата „Иновация в инвестициите“ получи Klear, първата българска платформа за Peer-to-Peer кредитиране и инвестиране.

В категория „Бизнесмен“ бяха отличени Иван Георгиев и Евгени Борисов, съоснователи на аутсорсинг компанията „Понтика Солюшънс“.

Джейн Димитрова получи приза в категорията „Бизнесдама“ за първото в страната мобилно приложение, борещо се срещу разхищението на храна – Foodobox.

Услугата за споделено пътуване с електромобили „Спарк“ на Ride Share Bulgaria беше отличена в категорията „Корпоративна социална отговорност“. Специалната награда на журито получи Launchee – хибридно пространство за събития, което е разработило и собствена стрийминг платформа Twillix.Ако храната се бракува и се спазва законовата процедура, обектът трябва да извика фирма, която да извози останалата храна до сметище или ферма за отглеждане на животни. Но за извозването търговецът трябва да плати на килограм брак и така в повечето случаи храната отива в близкия контейнер за отпадъци. А след това на сметището, където се разлага – процес, вреден за бизнеса, за обществото, а и за околната среда заради отделянето на опасния газ метан.

„Ние се опитваме да предотвратим нуждата от търсене на решение за брака. Затова се явяваме в помощ на бизнесите, докато храната е все още годна. Предлагаме я в апликацията Foodobox“, обяснява Джейн Димитрова. Приложението е посредник между бизнесите и потребителите. В него човек може да види какво се предлага наблизо и да отиде на място в обекта. Специфичен момент от работата на Foodobox е, че клиентът не знае какво точно купува – стоката е опакована в т.нар. кутия-изненада. Но от профила на търговския обект клиентът получава представа какво го очаква. Някои пекарни и сладкарници дават и допълнително уточнение – например „сладка“ или „солена“ кутия. А в профила си потребителят може да филтрира храната, която предпочита – печива и сладки, ястия, хранителни продукти, вегетарианско, веган и други.

„Избор на бизнеса е дали ще отделя време допълнително да въвежда с точност каква е храната в кутиите. Ние разбираме колко е натоварен денят в едно заведение за хранене и затова се опитваме да улесним търговците, като всичко е автоматизирано. 90% от заведенията просто не знаят какво ще остане в края на деня, затова работещият модел е на кутията-изненада. Иначе трябва да свалиш даден продукт от витрина, за да чакаш клиентът на Foodobox да дойде да го купи с отстъпка, което не е много рентабилно“, обяснява Димитрова.

Идеята е човек да се разходи, да открие ново заведение или ресторант, като по този начин и търговецът получава нов приток от клиенти. Храната се плаща на място, приложението не използва външни доставчици. „Ако някога организираме доставки, те ще са само с електромобили, велосипеди или друг екологично съобразен транспорт, който е в съответствие с нашите ценности“, казва създателката на Foodobox.

Като всяко начало, и това не е било лесно. „Обикаляхме от врата на врата, за да регистрираме първите партньори, които дори не бяха чували за подобно нещо“, спомня си Димитрова. Първият, който им се доверява, е сладкарница в центъра на София. Същия ден се включва и съседната на нея пекарна. Впоследствие ефектът е лавинообразен – когато се регистрират някои по-популярни обекти, другите също се включват. Тези, които участват, споделят, че намаляват брака и се радват на нови клиенти. Много често клиентът, взeмайки кутията-изненада, след това купува още нещо допълнително, което увеличава и приходите на обекта.

А за клиентите е важен и ефектът да откриеш „находки“ на невероятна цена. През Foodobox отстъпката е средно 45 – 50%, като има и случаи, в които храната се дарява. За първите 8 месеца от съществуването му с Foodobox са „спасени“ над 3000 кг храна, което се равнява на спестени повече от 5 т въглеродни емисии.

Бъдещето

Потенциалът за развитие на Foodobox е сериозен. Ковид-пандемията отшумява, ресторантите и заведенията започват работа под пълна пара и все повече бизнеси ще търсят начин как да подобрят своята рентабилност. И макар у нас Foodobox да е единственото подобно приложение, Джейн Димитрова гледа и извън границите на страната.

„Имаме идеи за разрастване извън България и е абсолютно необходимо да хванем момента, в който все още няма силна конкуренция“, казва тя. Потенциални нови пазари са съседните държави на Балканския полуостров и Източна Европа. В Западна Европа, САЩ и Скандинавския полуостров има силно присъствие на глобални лидери като Too Good To Go, Karma, Olio, така че за стартъп там е немислимо да влезе без огромни разходи за маркетинг. Само за сравнение – To Good To Go съществува от 2015 г., екипът му наброява над 1200 души, а при последния си рунд на финансиране набра $31 милиона.

Първите стъпки за разрастване навън вече се правят – в началото на април Foodobox започна опит на пазара в Северна Македония с местен човек, който набира първите партньорски обекти. Плановете за разрастване зависят и от това кога и какъв капитал ще се привлече в компанията. „В момента сме отворили стажантски позиции, искаме да разширим екипа, да имаме малко по-ясна вътрешна структура и да станем скалируем бизнес“, казва Димитрова. Според нея със сигурност ще дойде моментът, в който международните гиганти ще се ориентират към Източна Европа. Въпросът е тогава българската компания да има силна, стабилна позиция, така че да може да се конкурира с тях. Разбира се, в такъв вид бизнеси изходът обикновено е екзит – по-големият купува по-малкия, а основателите и инвеститорите осребряват своя труд и поетия риск. След което поемат към нови предизвикателства.