Щети за 60 млрд. евро годишно – толкова губят европейските производители заради пазара на фалшификати на техните оригинални стоки. Според изследване на Службата на ЕС за интелектуална собственост (ЕUIPO) бизнесът с ментетата, произвеждани в страни извън ЕС, заема 7,5% дял от продажбите на територията на общността, като са засегнати основно 13 сектора на икономиката.
За сравнение, според същото изследване близо 20% от продажбите в България са на стоки ментета, а бизнесът губи около 1,1 млрд. лв. годишно заради това, че до потребителите не са стигнали оригиналните продукти, или по около 150 лв. годишно на човек от населението.
И още една последица – разпространението на фалшификатите „изяжда“ 16 940 работни места у нас и 434 701 на територията на ЕС.
Обект на изследването са 13 сектора на европейската икономика – козметика и стоки за лична хигиена, облекло, обувки и принадлежности, спортни стоки, играчки и игри, бижутерия и часовници, ръчни чанти и куфари, музикални записи, спиртни напитки и вина, фармацевтични продукти, пестициди, смартфони, батерии и гуми.
Изследването на EUIPO е направено както за общия пазар, така и за отделните страни членки. Освен допитване до бизнеса са използвани и данни на Европол, на граничните служби на общността, както и на Главна дирекция „Търговия” на Европейската комисия. Обобщени са редица изследвания, проведени от 2012 до 2015 г., и са пресметнати средноаритметичните щети за икономиката за всяка страна членка.
Най-големият проблем
е с лекарствата
Според данните най-големият минус в България е за фармацевтичния бранш – почти половината от общите загуби от пазара на фалшификати се калкулира от лекарствата. Следват облеклата и козметиката, спиртните напитки и виното, детските играчки и не на последно място, пестицидите.
Загубите от продажбите на фалшиви фармацевтични продукти у нас се оценяват на 519 млн. лв. годишно. От Българската генерична фармацевтична асоциация останаха изненадани от размера на щетите за бранша им, пресметнати от европейската служба, и обещаха коментар след по-детайлно запознаване с изследването. От асоциацията за верификация на лекарствата посочиха, че проблемът с бума на нелегални медикаменти се разисква от години в ЕС – според изследването става дума за 16 млрд. евро загуби годишно за легалния бизнес, и Брюксел вече е готов с мерки за ограничаването им. Една от тях е въвеждането на уникален 2d баркод върху опаковките на всички лекарства, изписвани с рецепта, от 10 февруари 2019 г. Освен производителите, и аптеките ще трябва да маркират и отчитат към Брюксел уникалните кодове от опаковките, обясни председателят на асоциацията Илияна Паунова.
Агенция “Митници” периодично съобщава за разкрити нелегални лекарства, като в повечето случаи трафикът на медикаментите се осъществява през контролно-пропускателните пунктове с Турция. Европейски изследвания показват, че 60% от незаконната търговия с лекарства на територията на общността се извършва през интернет, а според проучване на Българската асоциация за закрила на пациентите всеки втори български интернет сайт за продажба на лекарства е извън закона. Нормативната уредба задължава продажбите и в онлайн среда да се извършват само от реално съществуващи – регистрирани и лицензирани, аптеки и дрогерии.
Любопитна подробност е, че освен от ментета сенчестите предприемачи печелят и от рекламите, когато извършват търговията си в интернет. „Интернет сайтовете, които продават фалшифицирани стоки, печелят от допълнителни рекламни приходи както от „високорискови” реклами (за възрастни, хазарт и опасен софтуер), така и – което е парадоксално – от законни търговски марки, които по този начин търпят двойни щети от рекламирането си на такива сайтове (щети за собствените им търговски марки и вреди от предоставеното доверие за уебхостинг)“, посочват от Службата на ЕС за интелектуална собственост.
Ишлемето ни пази
Значителен минус заради ментетата се отчита и при производството на дрехи и облекла, като в изследването се включват и филиали на интернационални компании, развиващи дейност в България. Така изчислени, загубите са за около 163 млн. лв. за година.
Според български производители, ако браншът не работеше предимно на ишлеме, тези щети щяха да бъдат и по-големи. “В по-голямата си част ние като производители сме подизпълнители на други модни марки от Европа. Те сами развиват своите марки и търговски маркетинг”, коментира пред „Икономист” Николай Узунов от Национален клъстер за модни облекла. Той оценява щетите за този бранш у нас предимно като косвени, защото пазарът на дрехи ментета свива доходите на интернационалните модни компании и това се отразява в обема на поръчките им към подизпълнителите, вкл. българските.
Подобно мнение споделя собственикът на Rollman fashion Бертман Ролман, според когото в България фалшификатите са предимно на модните облекла, докато при мъжките костюми почти не се наблюдават.
Общо за целия ЕС икономическите вреди от фалшифицирането на маркови облекла са най-значителни в сравнение с останалите изследвани подсектори на общия пазар, като възлизат на 23,2 млрд. евро (виж графиката).
Част от бранша в България настоява за засилване на контрола от страна на държавата. “Все още има гаражни магазини в София и из цялата страна, в които се продават всякакви неща. Кой проверява предлагането в складовете на „Илиянци“?”, коментира риторично Хилда Савчева, председател на браншовата камара на шивашката промишленост. Според нея обаче с отварянето на големите търговски центрове в София и в големите градове на страната в последните години са се „отворили и очите” на българина за марковите дрехи и той вече много по-лесно прави разликата с ментето. Добра новина според Савчева е и че в моловете вече има място и за българските производители.
Парфюми и вино
Козметичните продукти са друг сектор, при които загубите за българския бизнес на годишна база достигат до 130 млн. лв. Моделът на нелегалната търговия отново е основно през интернет, където се предлагат фалшификати на световни марки парфюми. Подобно на дрехите, и тук щетите за българските производители са предимно косвени. Заради покупките на менте козметика големите интернационални компании намаляват или поне не увеличават суровината, която изкупуват от България – розово масло и лавандула. Българските розоварни основно продават суровина, много малка част от тях произвеждат краен козметичен продукт.
Но освен на фалшификати на парфюми европейският пазар е обект и на суровини менте. Затова, въпреки че цената за килограм розово масло започва официално от поне 7000 евро, много от производителите са принудени да я свалят почти наполовина, за да устоят на фалшификатите на розовото масло, произвеждани в Китай.
Почти същите като обем, според изчисленията на европейската служба, са и загубите за легалните производители на алкохол и вино у нас – около 129 млн. лв. годишно. От Националната лозаро-винарска камара посочиха като основен проблем нелегалните домашни казани за варене на ракия. Въпреки че е основно за домашна консумация, тя свива продажбите на легалния бизнес. Според шефа на камарата Радослав Радев гроздовата винена реколта в България обикновено варира около 400 – 450 млн. килограма. Лицензираните предприятия преработват не повече от 200 милиона, останалото количество се вари извън тях.
Изследването на EUIPO откроява и нови типове продукти, които все по-често са обект на фалшифициране – вина, бира, спиртни напитки и хранителни продукти със запазено географско указание за пазара на ЕС, които обикновено са и по-скъпи. В проучване на службата от 2016 г. щетите за потребителите в ЕС от разходите им за фалшиви продукти от този вид се оценяват на 2,3 млрд. евро, което е приблизително 4,8% от пазара на хранителни стоки и напитки с патент за европейския общ пазар.
Играчки и пестициди
Фалшиви играчки, внасяни основно от Китай в България, ощетяват българските и световните производители с 29 млн. лв. годишно, показват още данните на европейската служба за интелектуална собственост. В добавка българската Комисия за защита на потребителите периодично алармира за разпространението на опасни за здравето на децата играчки.
С 28 млн. лв. минус към легалния бизнес се „отчитат” и фалшивите препарати за растителна защита. Според бранша обаче щетата е по-голяма. Председателят на асоциация „Растителнозащитна индустрия“ Веселин Петков оценява пазарния дял на препаратите на черно на 15 процента. При годишен обем общо от около 300 млн. лв. според бранша щетите вече достигат до 45 млн. лв. Основният проблем при фалшивите пестициди е, че в повечето случаи не е сигурно какво е точното им съдържание, което крие сериозен риск за третираната реколта, за околната среда и за здравето на потребителите.
От асоциацията търсят съдействие от българските власти за справяне с този проблем, като едно от предложенията им е да се криминализира контрабандата на продукти за растителна защита. И
Пътят на фалшивите стоки
Без изненада, в изследването на EUIPO Китай е посочен като най-големият производител на фалшифицирани стоки в световен мащаб, а пристанището и международното летище на Хонконг са най-сериозната изходна точка за практики с ментета. От европейската служба отчитат, че фалшификаторите често използват офшорни компании, чиито седалища са трудни за проследяване, а оттам и създадените от тях онлайн магазини.
Основни производители на фалшиви стоки и основни входни места в ЕС:
- Китай – всякакви видове стоки, пренасяни основно с контейнери по море;
- Индия и Пакистан;
- Тайланд и Сингапур – фалшификаторите там се фокусират върху износа на фалшиви мобилни телефони и аксесоари. Те влизат на европейския пазар главно през пристанищата на Германия, Белгия и Италия;
- Малайзия – нелегалните компании там са се специализирали във фалшифициране на продукти за тяло, които се реализират във Франция, Словения и Испания. Там се поставят етикети за по-нататъшно разпространение в ЕС;
- Виетнам – там се произвеждат фалшиви цигари, които се внасят през Гърция и Полша;
- Турция – в доклада на EUIPO е определена като важен производител на фалшифицирани кожени изделия, храни и козметика, които се транспортират в ЕС по шосе. Данните от конфискациите показват, че входни точки за турските ментета на европейския пазар са България и Белгия.
Транзитни пунктове
Проучването очертава и няколко основни транзитни пункта, където голяма част от контейнерите с фалшификати се преопаковат в малки пратки, които след това пътуват с куриерските служби. В Азия такива пунктове са Хонконг и Сингапур, в Близкия изток основният са Обединените арабски емирства. Други три транзитни пункта за стоки менте за ЕС са в Албания, Мароко и Украйна.
Текстът е публикуван в брой 24 /2018 г. на списание "Икономист" от 15 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
