СЛЕДЕНЕ: От май догодина уникални кодове ще показват пътя на цигарите от фабриката през търговците до потребителите
Тройна защита срещу нелегалното производство на цигари – това е целта на новата европейска регулация, която от догодина въвежда уникални кодове за всяка кутия. Целта е да може да се проследява пътят на цигарите от преработвателния цех през доставчиците на едро до финалната им реализация в търговската мрежа. Интернационалните компании обаче са повече от скептични за ефекта от кодовете и приемат нововъведението като поредно административно бреме, за което тепърва ще стане ясно как ще се отрази на цените на продуктите им.
Индивидуалните кодове ще станат задължителни от 20 май догодина. В момента агенция “Митници” уточнява начина за тяхното регулиране. Новата европейска инициатива идва на фона на сериозно намаляване на черния пазар на цигари в България – според последното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) и социологическата агенция “Алфа Рисърч” само 5,6% от пълнолетните пушачи пушат редовно цигари без бандерол. Загубата за фиска обаче съвсем не е пренебрежима – според изчисленията на ИПИ само за миналата година бюджетът е загубил 190 млн. лв. от незаконната търговия.
Новите индивидуални кодове ще бъдат поставяни както на кутиите, така и на машините, които са произвели цигарите. Така ще може да се проследи точно в коя фабрика е произведена всяка конкретна кутия. Всички кодове ще са вкарани в обща система на Европейския съюз, до която ще имат достъп всички потребители в общността. Вкарвайки в системата универсалния код от опаковката, всеки ще може да провери дали цигарите, които пуши, са легални, или фалшиви. Втората защита е, че част от кода ще се вижда само при специална светлина, по подобие на една от защитите на банкнотите, чрез която банките проверяват дали е фалшификат, или не. Третата защита ще може да се открива само след лабораторен тест.
3,6 млрд. лв. за криминалния свят
Във времето от 2007 до 2017 г. приходите за криминалния контингент от незаконната търговия на цигари в България са между 2,6 млрд. и 3,6 млрд. лева по оценки на Института за пазарна икономика. Големият бум е през 2010 г., след рязкото увеличаване на акциза на цигарите, когато тези приходи са стигнали между 450 и 640 млн. лв. само за година, а черният пазар достигна рекордните 40 процента. За миналата година обемът на тези приходи се оценява между 110 млн. и 160 млн. лева.
Национално представително проучване на "Алфа Рисърч" сред пушачите в страната, проведено тази пролет, е установило, че 5,6% от пълнолетните пушачи в страната употребяват редовно нелегални цигари. А 11,7% от всички близо 2,3 млн. българи, които пушат, също са си купували кутии на черно през последните 2 – 3 години. Данните са близки до резултатите от традиционното изследване на пазара на „Нилсен“ по поръчка на мултинационалните компании производители, което за 2017-а отчете 6,6% дял на нелегалните продажби.
Основната причина за над 90% от редовните клиенти на черния пазар е цената, която е по-ниска с до 70 % в сравнение с легално произведените цигари. Най-много нелегални цигари пушат в Свиленград (17,4% от пушачите), Плевен (16,6%), Хасково (13,2%) и Видин (9,9%), а най-ниско е нивото в Габрово – едва 0,6%. Подобна е регионалната картина и на пушачите, на които през последните години им се е случвало да пазаруват и на черно – 31,4% в Плевен, 30,3% в Свиленград, 24,4% в Благоевград, следван плътно от Кюстендил с 23,6% и Хасково с 20,1%. Прави впечатление, че във всички тези случаи става въпрос за области, части от които са външни граници на България.
За разлика от низходящата тенденция на черния пазар при цигарите, картината при тютюна за пушене е точно обратната. До 70% от продажбите му са на черно според проучването на „Алфа Рисърч“. Пакетите са в най-различни разфасовки, от 30 до 1000 грама, като най-често нямат обозначени марки. Изследването показва, че две трети от пушачите на ръчно свити цигари или не знаят каква марка пушат, или заявяват, че тютюнът няма марка. Единствената "добра" новина е, че този сегмент от пазара все още е с много малък дял, около 4%.
Като цяло легалният пазар на тютюневи изделия у нас се оценява на 3,3 млрд. лв., 2,9 млрд. от които влизат в хазната като акциз и ДДС.
Според представител на цигарената индустрия системата ще следи и големите сделки с цигари, като по електронен път ще се проследяват платежните нареждания.
От агенция “Митници”, която трябва да осигури независимата система за съхранение на кодове, обещаха, че ще я изградят в срок. В момента се обсъжда въпросът по коя процедура да се избере IT компанията, която ще поддържа данните – с концесия или с обществена поръчка за изпълнител. „Ще се постараем процедурите и системите да бъдат изградени в сроковете за тяхното изпълнение”, коментира Светослав Владимиров, експерт в агенцията.
Въпросителните
Основната въпросителна за действието на новата европейска регулация е свързана с факта, че извън обхвата ѝ остава изцяло нелегалното производство на цигари. Затова, според Петър Ганев от Института за пазарна икономика, най-важен е регистърът на кодовете на машините, защото конфискуваните от митниците машини, на които са се произвеждали контрабандни продукти, след това се продават съвсем свободно на търгове. „Може да се предположи защо се купуват”, коментира Ганев.
За част от цигарените компании ефективността на новата система ще е повече от спорна. “Тази система бе разработена от Главна дирекция “Здравеопазване” на Европейската комисия, от чиновници, които нямат никаква представа от стоката, уж като мярка за подобряване на здравето. Системата бе разработена в пълна изолация от индустрията и няма да хване незаконните цигари, защото те нямат бандероли, нямат страшни снимки и картинки на опаковките си“, коментира пред “Икономист” представител на една от големите интернационални компании, работещи на българския пазар.
В същия контекст депутатът от Обединените патриоти и бивш шеф на митниците Емил Димитров задава въпроса дали новата система за контрол на Брюксел ще даде ясен отговор откъде идва контрабандата на цигари на българския пазар. “Когато имаме незаконни цигари в страната, въпросът е – ако са излезли от заводите, това стари количества ли са, тоест изнесени в чужбина и върнати по нелегална схема, или е някаква злоупотреба, която митничарите и жандармеристите не могат да хванат? Или говорим за нелегални фабрики, които се намират на наша или на чужда територия?”, коментира Димитров.
Според големите производители в крайна сметка тази система ще се окаже поредно административно бреме за бизнеса. Те обясниха, че от тях ще се изисква да наемат независима фирма, т.нар. IT insurance компания, която да генерира кодовете и да осигури първичното им хранилище. Както и друга компания, която да осъществява видеозапис, чрез който се доказва, че машините във фабриките слагат кодовете на кутиите.
Логичният въпрос е как ще се отразят допълнителните разходи върху цените на цигарите. От агенция “Митници” успокояват, че се обсъжда вариант, чрез който да не се стигне до повишаване на цените след прилагането на новата система. Това може да стане, като се намалят размерите и съответно цената на новите бандероли. Освен това от агенцията възнамеряват да се вслушат в препоръката на Института за пазарна икономика и да премахнат задължението цената на цигарите да се изписва върху бандерола, а не върху кутията. Така при всяка смяна на цената компаниите няма да са задължени да бракуват старите и да плащат за нови бандероли.
Текстът е публикуван в брой 23/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
