Промяната е нещо константно. Аз я свързвам основно с развитие и учене, казва Рени Миткова.
Текстът е публикуван в специалното издание на BGLOBAL "ЖЕНИТЕ В БИЗНЕСА А КЛАСА".Рени Миткова има близо 20-годишен управленски опит в консултантския и финансовия сектор. През 2002 г. съучредява „Юръп Матрикс“ и оттогава е управител на компанията, която през 2005 г. става част от немската финансова група EOS Group и се преименува на „ЕОС Матрикс“. Успешно превежда ЕОС в България през финансовата криза от 2008 – 2009 г., за да я трансформира от малка стартъп компания в лидер по събиране и изкупуване на вземания на българския пазар. Председател е на Асоциацията на колекторските агенции в България от нейното основаване през 2011 г., като е преизбирана три пъти. От 2015 г. до септември 2019 г. е член на Съвета на директорите на Федерацията на европейските национални колекторски асоциации (FENCA). Завършила е международен туризъм в УНСС и има магистърска степен по бизнес администрация от Cortugli Business School, Загреб. Майка е на три деца.Госпожо Миткова, каква е ролята на бизнес лидера по време на криза? Вие какви нови роли поехте в кризите 2009 – 2010 г. и 2020 – 2021 г.?Също както при буря капитанът прави всичко възможно да спаси кораба и екипажа си и да ги доведе до спокойни води, по време на криза всеки лидер има отговорността да се погрижи за организацията и колегите си. Да преодолее предизвикателствата, и то по начин, че всички, за които отговаря, да излязат от този период с много опит и малко щети.
В нашия бизнес сме експерти по оценка на риска, затова и отношението ни към кризите е по-различно. Да, никой не би могъл да предвиди глобалната пандемия например, но доброто планиране и инвестициите в технологии на бъдещето ни помогнаха да се адаптираме към новите обстоятелства много бързо. Буквално за три дни успяхме да организираме дистанционната работа на колегите, без да спираме или забавяме нито една от услугите ни.
Що се отнася до новите роли, за мен тези две кризи бяха доста различни. Първата в крайна сметка се оказа, че умножи възможностите ми за развитие – и в личен, и в професионален план. Тогава очаквах дете и родих, като успоредно с това се сдобих и с партньор и втори управител на компанията, Тихомир Вълчев. Така че тази криза ме научи да се доверявам, да разширявам кръга от хора, които ме подкрепят, да споделям по-добре и предизвикателствата, и успехите. По-скорошната, от 2020 – 2021 г., от своя страна ме превърна в комуникатор на пълен работен ден. В условията на несигурност и неяснота за бъдещето прецених, че е ключово да положа допълнителни усилия, за да се чувства екипът ни свързан, дори и от дистанция, а партньорите и клиентите ни – спокойни, че както винаги продължаваме да сме до тях.
Какво е да ръководите българския офис на голяма световна компания?Задача, изпълнена с ежедневна динамика и много отговорност. От една страна, са изискванията и правилата на международната корпорация, които трябва да следваме и прилагаме в нашия локален контекст, а от друга – спецификата на средата в България. Да балансираш между тях, да ги „превеждаш“ една на друга, да вземаш най-доброто и от двете, като продължаваш да си успешен – точно това изисква майсторство, но е и безкрайно удовлетворяващо, когато видиш добрите резултати. Да сме част от световна компания – EOS има клонове в 26 страни, – дава сигурност, но идва и с отговорността – да отстояваме стандартите на работа и да постигаме резултати в местната реалност.
Какви политики и стандарти идват от централата в Германия, имате ли стандарти за работа с длъжници?На първо място, следвайки Етичния ни кодекс, за нас длъжниците са клиенти – хора или фирми, които са се озовали в трудна ситуация и имат нужда от помощта ни, за да я разрешат. Отнасяме се към всеки случай индивидуално, с уважение и професионализъм. Разбира се, международна корпорация с 50-годишен опит в управлението на вземания, каквато е EOS, има строги правила както за комуникация, така и за почти всеки аспект на бизнеса - финансова и счетоводна отчетност, оперативни процеси. Освен стандартите безценна е и възможността да черпим от опита както на германската компания майка, така и на всички останали колеги по света, за да развиваме бизнеса ни в България. Например от EOS научихме как да оценяваме и купуваме портфейли от лоши кредити, първо необезпечени в далечната 2006 г., а през последните няколко години все повече обезпечени вземания, имоти, което ни разкри съвсем нов потенциал.
Като се сравнявате Вие лично, компанията и България със света, какво виждате?Фактът, че безапелационно сме пазарен лидер в сектора у нас, ни превръща в добър пример за цялата международна група. Това постижение се дължи на дългогодишни и фокусирани усилия, насочени към стратегическото развитие на компанията. Формулирахме нашите ценности, визия и мисия и голямата ни амбициозна цел да сме Point of Excellence сред компаниите в EOS Group, като непрекъснато се стремим да подобряваме бизнес процесите си и да създаваме иновативни продукти и услуги. Тази стратегия изградихме чрез системен трансформационен процес, започнал в края на 2007 г., в който взеха участие над 20 наши висши и средни мениджъри, както и ключови специалисти. За нас беше важно да покажем какво отличава нашата компания, каква е нейната идентичност, ролята ѝ в обществото и всички ключови за компанията колеги да имат принос към този процес. Това създаде безпрецедентен ангажимент, фокус и синхрон за екипа, както и гъвкавостта всеки да може да взема решения, когато познава фундамента на бизнеса, нашите визия, мисия и ценности. Със своята иновативност процесът привлече внимание и беше включен в The Global Business Guide for the Successful Implementation of Coaching in Organizations 2013 на немската консултантска компания Frank Bresser заедно с най-добрите световни примери, сред които НАСА, BBC, SAP, T-Mobile и др.
Трансформационният процес фокусира енергията на целия екип и вземайки го за отправна точка, продължаваме да растем и да се развиваме. Постави началото на една уникална корпоративната култура, култура на споделеност, грижа и доверие, но и неутолим дух към победа. Отличаваме се с много ниско текучество и често колеги, приели друго предизвикателство в определен момент от живота си, се връщат отново в компанията. Заедно с нашите партньори и клиенти успяхме да изградим истинска общност, което ни превръща в еталон и за групата, и за целия сектор.
Вярвате ли, че човек непрекъснато се променя? Вие как се променяте през годините като личност и като мениджър?Абсолютно – промяната е нещо константно. Аз я свързвам основно с развитие и учене – вярвам, че ако в някакъв момент решиш, като човек или като компания, че вече знаеш и си постигнал всичко, то автоматично ставаш нерелевантен. Не можеш да си стоиш на едно място, това за мен е сигурен път към провал. Ако нещо не работи или не е достатъчно добро, търся с какво да го сменя или оптимизирам. Непрекъснато уча, от всеки и от всичко, и се стремя да прилагам новите знания в работата и в личния ми живот. През годините този процес стана дори още по-интензивен – ежедневно отделям време да се усъвършенствам; слушам подкасти, докато шофирам, аудиокниги, докато спортувам, минавам различни онлайн курсове, чета… Мисля, че всеки би трябвало да го прави, още повече че имаме на наша страна модерните технологии и безпрецедентен достъп до информация.
Кой е най-големият Ви успех като мениджър и лидер? Какво Ви коства той?Да съм добър мениджър и заедно с това да имам чудесно семейство; да съм постигнала този баланс и вече толкова години да успявам да го поддържам, без да страдат нито личните, нито професионалните ми ангажименти. Да, не става лесно, изисква много планиране и след това още планиране, но за мен е важно и е част от пълнокръвния живот, който мечтая за себе си и хората, които обичам. Избрала съм да не се отказвам от важни аспекти в живота си – искам да съм и добра майка, и добър партньор, и добър професионалист, да мога да пътувам и отделям време за хобитата си. И всяко усилие за тази кауза си заслужава. Ако мога да дам съвет, то той е да не се боим да признаем, когато имаме нужда от помощ, и да не се опитваме да се справяме с всичко сами. Да имаме хора, на които да разчитаме и се доверяваме – само така ще даваме най-доброто от себе си, без да чувстваме, сякаш непрекъснато правим компромис.
Може ли човек да се самоусъвършенства без учители? Кои са Вашите най-добри учители в бизнеса и в живота и за какво сте им благодарна?В началото на всяка кариера е много важно някой да ти подаде ръка и да те напътства. Аз имах невероятен ментор, който ми отделяше време и ме учеше как да започна сама да вземам решения и да бъда наистина мениджър. Съвсем различно е да знаеш, че можеш да разчиташ на съвет и подкрепа – ставаш по-уверен, трупаш опит. Вярвам, че всеки в живота си трябва да има ментор и после на свой ред да стане такъв. Никога не съм преставала да уча и продължавам да го правя, и то от най-добрите. Обичам да чета биографии на успешни предприемачи като Ричард Брансън и Илон Мъск, както и на личности, превъзмогнали личните си обстоятелства и превърнали се в истински легенди, каквато е например София Лорен. Всеки ден научавам много и от децата ми – тяхната перспектива и наблюдения са дефиницията на това „да излезеш от кутията“. Не спират да ме изненадват и да предизвикват моите установени вярвания и рутини, за което съм безкрайно благодарна.
Как реагирате, като чуете „Това не може да стане!“?Не приемам такъв отговор и всички, с които работя, го знаят. Стига да има желание, всичко е възможно, абсолютно вярвам в това. Ако не беше така, то днес нямаше да летим със самолети или в Космоса, нямаше да държим в ръката си устройство с буквално океан от информация и способността да се свържем с всяка точка на света, както и още толкова много други неща. За всичко това е трябвало някой да каже не „Не“, а – „Защо не?”, и затова не мога дори да допусна подобно пораженческо отношение. Да, може да не стане веднага или не точно по начина, по който сме си го представяли, но да не може да се случи изобщо, просто не е опция.
Повече сте изпълнителен директор или повече сте съпруга и майка? Как балансирате различните си отговорности?Щастлива съм, че не ми се налага да правя този избор, и успешно съвместявам и двете. Разчитам на хората около мен и в личния, и в професионалния ми живот, като ключова е добрата организация. За ежедневието с три деца тя понякога е толкова сложна, колкото и за цяла компания – всяка майка ще ме разбере. Затова планирам и всяка минута съм готова да променя плановете си. Като изпълнителен директор също нямам лукса „да изключа“, особено при днешната динамика на работа, но съм създала чудесен екип, на който разчитам.
На кого имате доверие? На кого бихте поверили парите си?Може да прозвучи странно, та нали работата ми е свързана именно с управление на финанси, но за домашния бюджет отговаря съпругът ми. Той планира разходите и инвестициите ни, а аз – образованието на децата. Отделяме си всекидневно време, за да споделяме и уеднаквяваме идеите си, и си имаме безгранично доверие. Точно това ни прави непобедим екип.
.jpg)