Ясни правила за търговия, недопускащи “извиването на ръце” с допълнителни такси, забавени плащания и едностранно изменяне на договорите в ущърб на дребните фирми и фермери по веригата за доставка на храните до потребителите. Това са новите цели на Брюксел, след като пазарно проучване в целия ЕС откроява тези проблеми, породени най-често от търговските вериги и големите дистрибутори. След многогодишни сигнали и апели ЕК най-накрая е готова с проект на директива за нелоялните търговски практики. С нея се предлага да се сложи край на забавените плащания за нетрайни продукти над 30 дни, на анулиране на поръчки в последния момент, както и на принуждаване на доставчика да плаща за различни услуги на хипермаркетите.
Проучване набелязва нелоялните практики
Че търговските вериги са на мушката на Брюксел, стана ясно още от края на 2016 г., когато председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че не може да приеме млякото да е по-евтино от водата в супермаркетите на Европа. Впоследствие Брюксел организира обществено допитване, което се проведе от 25 август до 17 ноември 2017 г. и обхвана общо 1431 анкетирани на територията на ЕС. Обобщените резултати от него са публикувани на 14 април т.г., показа проверка на “Икономист”. 90% от анкетираните са съгласни или „частично съгласни”, че се наблюдават нелоялни търговски практики по хранително-вкусовата верига. Това е преобладаващото мнение на земеделските производители и преработвателните предприятия. Категорично против обаче са анкетираните ритейл компании. В тяхната група 88% са категорични, че не се прилагат нелоялни търговски практики. В проучването са изведени и конкретни лоши практики. 80% от запитаните посочват като такава срокове за плащане, по-дълги от 30 дни за малотрайни продукти. Още по-голям дял - 93% от анкетираните, споделят, че търговските вериги са им налагали едностранно и със задна дата промени в договорите. На въпроса колко често са се натъквали на такива нелоялни търговски практики, 87% от анкетираните посочват, че те се случват редовно или много редовно. Изключение отново прави ритейл секторът, който твърди, че тези практики не се случват никога или се случват рядко.
Трябва да се отбележи, че анкетираните са участници в хранителната верига или представители на неправителствени организации, ангажирани с тематиката. 56% от отговорите са на физически лица, а останалите са фирми и неправителствени организации. Важен детайл е, че 72% от анкетираните физически лица се занимават с фермерство. При анкетираните фирми и НПО 53% посочват, че са земеделски производители, други 22% са производители на храни, 7% се занимават с търговия, 7% са граждански организации, 4% са от ритейл сектора, 1% са научноизследователски организации и 6% са „други”. Изследването е направено на територията на целия ЕС, като най-голям интерес е проявен в Германия – 29%, Австрия – 14%, Франция и Испания – 7%. Най-ниска активност е записана в Хърватия, Люксембург и Кипър, където по един анкетиран е изпратил отговора си.
Какво предвижда директивата
Проектът на директива за нелоялните търговски практики изисква всяка държава членка да формира отделен орган, който ще следи за спазването ѝ. При доказано нарушение новата институция ще може да налага пропорционална и възпираща санкция. Тя ще може да започва разследвания по своя собствена инициатива или въз основа на подадена жалба от производител или преработвател. В тези случаи подателят на жалбата ще може да изиска поверителност и анонимност, за да защити позицията си спрямо търговския си партньор. ЕК ще се заеме да създаде механизъм за координация между тези контролни органи в ЕС, защото веригата на доставки не се ограничава само в границите на отделните страни.
От българското Министерство на земеделието заявиха пред “Икономист”, че по-задълбочена дискусия по оценката на въздействие и по текстовете на бъдещата директива е стартирала на последното заседание на Специалния комитет за селско стопанство на ЕК, проведен на 30 април, и ще продължи в заседание на работна група на 23 май т.г. От ведомството допълниха, че предстои институциите, ангажирани с тази дейност, да се обединят около общо решение по създаване на новия орган, „на база предвидените в директивата текстове и наличния административен капацитет в страната”. Земеделското министерство припомни, че след като директивата бъде обнародвана в Официалния вестник на ЕС, всички страни членки ще имат 1 година, за да я приложат в националното си законодателство.
Нали бяхме взели законодателни мерки
Мнозина си спомнят лятото на 2015 г. с масовото недоволство на производителите на храни срещу допълнителни такси, които им налагаха големите търговски вериги, за да продават стоките им. На поредица пресконференции и дискусии производителите разказаха за такса “рожден ден” на веригата или такса “излагане на стоката в нов или реновиран магазин”, такса “брошура” и т.н. Тогава наяве излязоха и случаи на големи забавяния или неплащане за доставки. След силния обществен натиск тогава бяха променени Законът за храните и Законът за защита на конкуренцията, които трябваше да ограничат нелоялните практики, за които самите производители твърдят, че са им наложени от хипермаркетите. В Закона за храните бе записано, че договорът не може да се изменя едностранно, в него не могат да се залагат възнаграждения за услуги, които не са реално предоставени, както и че има срок за плащане, не по-дълъг от 30 дни от датата на получаване на фактурата за доставка или друга покана за плащане. Текстовете бяха все едно писани от производители и доставчици и покриваха всички оплаквания от хипермаркетите. Както се казва, звучи много хубаво, за да е истина. И се оказа така, защото законодателят “забрави” да заложи санкции и глоби в този закон, ако те не се спазват. И така на практика ги остави безсмислени.
„Икономист” попита Министерството на земеделието защо толерира липсата на санкции, на което получи отговор, че тези текстове са влезли в Закона за храните чрез заключителни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията на които министерството не е било инициатор. Разбира се, при интерес агроведомството е могло многократно през депутати от управляващото мнозинство да поправи този пропуск, но явно това не е било сред приоритетните му задачи.
Законът за защита на конкуренцията има и друг изричен текст, който казва, че се „забранява всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето и на потребителите”. За нарушаването на този норма се предвижда Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта, предмет на нарушението за предходната година, но не по-малко от 10 000 лв. Когато няма реализиран оборот, комисията налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. От Комисията за защита на конкуренцията посочиха пред „Икономист“, че от юли 2015 г., когато е влезнал в сила въпросния текст са наложили три санкции досега за злоупотреба с по-силна позиция при договоряне. Едната от тях е наложена на „Кауфланд България“ и е в размер на 157 981 лв. Останалите две санкции са на БТВ Медиа Груп (971 838 лв.) и на „Сименс“ ЕООД (35 000 лв.).
Нищо ново под слънцето
От допитване до представители на браншови организации от двете страни на „барикадата“ също не излизат случаи на санкционирани за нарушения на съществуващите текстове. Производителите и преработватели на храни у нас твърдят, че веригите продължават безнаказано да си „вземат своето”, само че едни такси се заменят и маскират с други. Браншовото сдружение на хипермаркетите пък категорично отрича тези твърдения, както и да извършва нарушения въобще.
“Това, което веригите искат да вземат, си го вземат. Ако преди години имаше входни такси за предлагане на продуктите, вариращи от 2000 до 5000 лева, сега не ти се казва такса, но в договорите например има условие за задължително участие във фиксиран брой рекламни кампании. Всяка една кампания е с различна цена, понякога е и за различни брошури. Освен това, когато си на промоция, трябва и да продаваш на по-ниска цена”, коментира пред „Икономист” Мариана Милтенова от управата на Съюза на градинарите в България. За последно в края на миналото лято фирма – член на съюза, алармирала, че въпреки наличието на договор за доставка по график на пъпеши с голяма търговска верига получили отказ за планирано зареждане, защото предходното количество не било продадено.
Веригите замениха таксите с процент „бонус” за по-добра търговска среда, казва и Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България. Това бил процент върху реализирания оборот на даден доставчик през съответната търговска верига. Този процент непрекъснато нараствал особено след премахването на таксите. Ако преди година пикът му бил 18 на сто, вече е нагоре с 2 процентни пункта в някои от веригите. Зоров смята, че така веригите си събират таксите, които до преди това бяха фиксирани с имена, като „нов магазин”, „рожден ден”, „промоция” и т.н. Мариана Кукушева от Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите в България пък заяви, че от над 10 търговски вериги, работещи у нас, само в една имало нормални условия за българския бизнес, а във всички останали се „извивали ръцете” на производителите. Тя не пожела да конкретизира, но посочи, че в хипермаркети, които са българска собственост, условията били още по-лоши.
Всички тези обвинения очаквано бяха отречени от самите вериги.
„До Сдружението за модерна търговия никой производител не се е оплаквал от нелоялни търговски практики. Не се е оплаквал и от търговска верига пред властите. Ако има някакво нарушение на закона, нека тези производители се обърнат към съответните институции. Законите, които искаха да се приемат, се приеха. Но в крайна сметка никакво законодателство не може да премахне пазарната икономика. Ако на някого тя му пречи, това е друга тема”, коментира пред „Икономист” Йордан Матеев, изп. директор на Сдружението за модерна търговия, което обединява големите търговски вериги в страната. От сдружението посочиха, че в бъдещата директива влизат принципите за добри търговски практики, които от години така или иначе се спазват от търговските вериги в целия ЕС.
Нормално е двете страни да държат на своето, а докато институциите не заработят, ще продължаваме да избираме на чия дума да вярваме.
Текстът е публикуван в брой 18/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа в петък, 4 май. Вижте какво още можете да прочетете в броя.
