Кауза пердута или неосъзната възможност

22 Кауза пердута или неосъзната възможност

 

Текстът е публикуван в бр. 2/2022 г. (бр. 18) на списание Business Global

Ирина Софранова

В България за качествено вино се заговори отскоро. И то с един много тих тон. Бавно обаче започна да се чува за него под формата на различни тематични дегустации, събития, туризъм до винени региони и редица други инициативи. Факт е обаче, че България все още се намира в зората на виненото си любопитство и за съжаление, все още в нощта на винената си култура.

Има твърде много световни примери, в които виното е издигнато в култ под различни форми и формати. Нова Зеландия, Австралия, Чили, САЩ например са направили цяла винена индустрия, предлагайки на заинтересованите винолюбители добре подготвени маркетингови пакети с включени дегустации, туризъм, различни винени атракции, като бране на грозде, мачкане с крака на джибрите и прочие. Други, от своя страна, имат толкова дълги традиции във винопроизводството, че винената култура по подразбиране е вплетена в социокултурната рамка. Във Франция, Италия и Португалия например виното е неизменна част от ежедневието, а познанието на крайния потребител е далеч от базово.

В страната на
неограничените
възможности

Нека вземем за пример САЩ. Американското винопроизводство и потребление не са модерни термини. Още през XV век европейски емигранти привнасят винената култура в Америка и въпреки предизвикателствата в климата успяват да създадат модерно винопроизводство едва през XVIII и XIX век. Тогава се внедряват най-новите технологии за производство на качествено вино, а впоследствие Калифорния, и в частност долината Напа, стават основни винопроизводствени области. По това време интелектуалците и елитите започват да презентират виното като символ на пасторални идеи и изтънченост. Томас Джеферсън, който е посветен на френската култура, е демонстрирал многократно предпочитанията си към европейското вино. Производството и консумацията на философската напитка са били част от неговата визия за аграрен идеал.

Катахезисът на винените корпорации обаче трябвало да има непосредствен ефект: да анимира консуматорите към покупка повече, отколкото да отгледа и възпита познавачи. Затова и маркетингът на вино по онова време е ориентиран предимно към създаване на брандове, а не върху възпитаването на сетивност и вкус към виното. Модерният пазар обаче – млади, образовани винолюбители от средната класа – започва да изисква специфична информация за конкретното вино и предизвиква винопроизводителя да я предостави в разбираема форма.

Още тогава високата винена култура започва да се превръща в причина за заглаждане на различията в обществото, превръщайки виното в цивилизационен инструмент. Медиите играят огромна роля във формирането на това осъзнаване. По това време Джулия Чайлд чрез книгите и предаванията си предизвиква още по-голям интерес за насърчаване и култивиране на винен вкус. Тя дори основава през 1981 г. American Institute of Wine and Food за още по-голяма гласност на винената култура.

През 60-те и 70-те американският винен маркетинг се променя драматично: от посредствено вино в бег-ин-бокс към качествен продукт с визия, съдържание и история. Това променя и настройките в обществото, помагайки за покачване на виненото знание и консумация. Същевременно с това американското вино излиза и на интернационалната сцена.

Синтезирайки казаното дотук, става ясно, че основна роля за това развитие играят целенасоченият маркетинг, медиите, лидерите на мнение и несъмнено самите винопроизводители като посланици на винената култура. Така днес в САЩ има една изключително осъзната винена публика, която възприема напитката като ценен природен продукт и изтънчен събеседник на храната. Виното е прието като културна стока, която носи едновременно имидж и знание, формира социален статус и насърчава обединението на нацията, изглаждайки социалните и класовите различия.

Какво се случва
в България?

Очевидно основните предпоставки за изграждането и развитието на винена култура са свързани с четири елемента: наличието на качествено локално вино и винарни, специализирани медии и реклама, ресторантьорска и барова култура, както и специализирани магазини като директен посредник към крайния потребител и не на последно място: условия за винен туризъм. Всичко това, засилено от разнообразен и интересен внос на чуждестранни вина, достатъчно възможности за изграждане на винен мироглед: дегустации, информационни сайтове, събития и изложения, специализирани магазини, ерудирани винени инфлуенсъри, тематични статии.

Да се спрем на всеки един от тях. Качественото българско вино за щастие вече е факт. В последните 10 години се появиха нови занаятчийски винарни, старите преосмислиха до някаква степен подхода си и предлагат все по-интересни продукти. Проблемът, или по-скоро предизвикателството, идва малко по-нататък по веригата. Връзката между производител и клиент обикновено е най-важният елемент в бизнес отношенията, а тя определено е нездравословна на тази фаза. За щастие пандемичната обстановка принуди много винопроизводители да създадат онлайн магазини, с които да улеснят достъпа до своите продукти, но все още има съмнително малко специализирани физически магазини за вино. Ясно е, че пазарът е труден, но докато не можем да купим виното, което искаме, на път за вкъщи, ситуацията си остава предизвикателна. Все още ниското потребление на вино в бутилка за сметка на домашно произведеното – сегмент, в който България е топ не само в Европа, но и в световен мащаб – определя нищожното му място в потребителската кошница, а оттам и ниската винена култура, липсата на интерес и логично – на търсене. За щастие обаче в последните 3 – 4 години се наблюдава постепенно увеличение на местата в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, които предлагат вина от всеки клас и за всеки вкус. Това са първи оптимистични сигнали за развитие на винената култура.

По-сложно става обаче, когато засегнем темата за барове и ресторанти като друг основен разпространител на културата на виното. Освен че почти липсват, винените барове и редица ресторанти с претенции за адекватни винени листи не успяват да се справят със синдрома „бяло или червено“ и максимумът им стига дотам с гордост да предложат поредното незапомнящо се мерло или совиньон блан. Така се получава затворен кръг – един вид винена комфортна зона, – в който нито едните, нито другите могат да научат нещо ново.

В напредналите винени култури тези „дупки в знанието“ и подхода са запълвани от така наречените винени консултанти. Професията винен консултант е с голям потенциал по света, но не е позната в България. Тя обединява в едно качества като маркетьор, дегустатор и журналист – трябва да познаваш историята, географията, климата, законите и вината от всеки винен район в света. Да знаеш как да дегустираш и да оценяваш вината като качество, пазарна стойност и потенциал. Да можеш да правиш маркетингови анализи за сегашни и бъдещи пазарни тенденции и да обичаш истински виното. То има нужда от адекватно представяне в обществото и на световния пазар, което виненият маркетинг може да му даде, за да може то отново да намери своето място на винената карта на света. Професията е за хора, за които каузите имат значение.

За винения туризъм вече говорихме в предишен брой на BGlobal.

Как можем
да се „вино-
култивираме“?

Освен за да повишим самочувствието и увереността си, изграждането на винената култура отваря нови хоризонти и интересни перспективи. Всяко пътуване до винен регион, среща с винопроизводител или посещение на дегустация или събитие ни дава нова информация, разширява мирогледа ни и подклажда любопитството ни. По този начин като допълнение преоткриваме и собствената си сетивност. Чрез виното се връщаме към усещанията си и започваме да разбираме защо харесваме повече един или друг аромат или вкус, а други – по-малко. Винаги е добре да знаем причините, поради които обичаме нещо или някого. Не на последно място, високата винена култура е свързана и с осъзнатост при консумирането.

Като потребители имаме все повече алтернативи къде и как да научим за виното. Единият начин е да се запишем на обучителен курс (такива за щастие вече има достатъчно), другият е да посещаваме редовно майсторски класове, събития и модерирани дегустации, или да станем член на някой винен клуб. Споделеното вино се учи най-добре в група от съмишленици. Всички винени барове предлагат редовни дегустации, на които за повече от умерена сума можете да опитате 5 или 6 вина по зададена тема. Обикновено веднъж годишно се провеждат по-мащабни събития и форуми, за които е добре да си отделите поне един ден.

Друга възможност за обогатяване и разширяване на винения мироглед несъмнено е туризмът. Можете сами да си организирате пътуване, но в повечето случаи се иска професионален подход, за да не остане лошият привкус от масовия винен туризъм (да, вече има и такъв).

Книги, филми, видеа или социални медии са други възможности за изучване на виното. Нашето време е времето на апликациите и виното не остава безучастно към тази мода. Това е един лесен и бърз начин за ориентиране в пазара, за споделяне на личните впечатления с огромна общност от хора, както и възможност за съставяне на собствена виртуална енотека.

Винените лидери на мнение в социалните медии все повече се налагат като източник на информация и индикатор за нови трендове. Въпросът е как да се ориентираме на кого да се доверим? Виното изисква повече от това да се снимаш с някоя бутилка с рекламна цел. То има история, която трябва да бъде разказана. Препоръката е да се обръщаме към изпитани канали и личности като Маделин Пукет, Джансис Робинсън, Натали Маклийн, а локалните профили да използваме само като отправна точка за по-задълбочено проучване.

Очевидно е, че знанието е увереност. Повишаването на винената култура вдъхновява и зарежда и най-вече допринася за запазването на една вплетена в социокултурния живот дълголетна традиция.

Иначе вино в България се прави от векове. Гордеем се с традицията си, но поради стечение на обстоятелствата редица фази от развитието липсват или са тотал(итар)но заличени. Дали заради войните, а после заради режимите, българинът като че ли или е забравил, или никога не е бил заинтересован да консумира качествено вино. Хубавото е, че бавно си припомня, учи наново и е любопитен. А и в днешно време има много повече алтернативи от периодите, в които се обръщаше или към избата на дядо си, или към някой от десетината винпрома в България. Сега поне има избор. Нека използваме възможностите, които все повече ни се предоставят. И ние като консуматори, и бизнесите като директни разпространители на винената култура. B

---

Ирина Софранова е винен експерт, дегустатор и критик, журналист, модератор, обучител, говорител и организатор на специализирани семинари, тиймбилдинг събития, дегустации и уъркшопи.