Без радио не мога

Кой би предположил, че дори Рупърт Мърдок ще се върне към радиото. При това във второто десетилетие на XXI век

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 10 April 2022 12:44 >
Без радио не мога
Текстът е публикуван в бой 2/2022 г. (бр. 18) на списание Business Global

Константин Вълков

Нали радиото беше мъртво, ще кажете. Нали дори Томас Едисън предвиди през 1922 година, че “тази лудост по радиото скоро ще умре”. Първите меродавни данни, които бяха публикувани във Великобритания относно слушането на радиото след старта на пандемията, показват точно обратното. Накратко – истински

бум в говорещото радио

за сметка на музикалните радиостанции. Когато Рупърт Мърдок пусна своето Times Radio през лятото на 2020 година, когато точно тогава и в него бяха фокусирани десетки хиляди невярващи погледи – ама как така радио, защо радио, – никой нямаше никаква представа до каква степен радиостанциите са слушани, или не, тъй като за известен момент, поради пандемията, нямаше изследвания на радиоаудиторията. В края на миналата година обаче такива се появиха.

Данните от изследванията на радиоаудиторията във Великобритания показват, че 637 хиляди души седмично слушат само радиото на Мърдок, въпросното Times Radio. Ще кажете – това е нищо, не забравяйте, че станцията е нова. Класическата новинарска станция Radio 4 на BBC има почти 11 милиона седмични слушатели. LBC, страхотният конкурент на всички говорещи станции във Великобритания, за който ще поговорим след малко, привлича по 3 милиона души. Едно е ясно – британците не могат да устоят на радиостанции, които дискутират онова, което се случва днес на Острова.


Конфронтацията и сблъсъкът на две мнения не движи само социалните мрежи напред, но и самите радиостанции. Типичен пример за това е британското радио LBC

Нова е и технологията, която позволява по-точно да бъдат засичани данните за слушаемостта на радиостанциите. Представете си нещо като автоматизирано приложение тип Shazam, което непрекъснато проверява коя радиостанция слушате. Използва се микрофонът на смарт телефона ви. Въпросните данни отчитат и друга реалност – слушаемостта вече не е разпределена само в праймтайм (сутрешен и вечерен трафик), но и през деня, тъй като все повече хора работят от вкъщи и слушат радио през целия ден.

В един свят, който съвсем скоро ще бъде свободен от вестници, радиото се превръща в още по-силна ежедневна медия. Самият факт, че станцията на Мърдок всъщност носи името на вестник, е показателен. Times Radio – макар с труден старт и все още недостатъчно слушатели – без съмнение е потентен маркетингов инструмент в новия дигитално-комуникационен свят. Номерът с финансирането на Times Radio е този, който беше приложен и от M24, радиостанцията на списание Monocle. По тези радиостанции

няма да чуете
реклами

а само спонсорирани аудиопрограми. Програмите, предаванията, отделните сегменти се излъчват, грубо казано, “с помощта на еди-кого си“.

Една от трудностите при създаването на все повече и повече „говорещи“ радиостанции е, че голяма част от журналистите всъщност идват от печатните медии и невинаги стоят добре пред микрофон. Ако искате да видите (впрочем, чуете) добър пример, потърсете политическия вестникар Мат Чорли, който буквално превзе с отличното си предаване радиоефира на Times Radio. Но такива примери са малко. Ролята на вестниците в т.нар. национален разговор намалява и колкото и да е странно, вместо да бъде заета от социалните мрежи и дигиталните медии, изведнъж се оформя сериозна ниша за радиостанциите. Те не са лесни нито за създаване, нито за менажиране, нито за управление. Те невинаги печелят от първата година, приходите не са стабилни. Струват повече, защото произвеждат съдържание. В същото време хората ги слушат, национално важните теми се случват на живо и възможността да бъдат използвани и като фонова медия, или докато управлявате автомобил, не са за подценяване.

Радиото, все се опитвам да убедя невярващите, е секси медия, защото

съдържа седемте
смъртни гряха

Ето ги:

Похот: разбира се, това е естественото желание на всекиго за информация, при това прошепната на ухо, съобщена лично с глас.

Чревоугодие: Не само страст към информация, но и страст към вкусна информация с присъщите ѝ вокални акорди, които могат да се усетят, когато тя е поднесена на живо.

Алчност: Желанието за повече и повече. Повече новини, повече информация, повече интелигентни разговори. Повече смисъл.

Леност: Съвсем естествено, информацията по радиото е безплатна и при това поднесена на тепсия. Не се изискват никакви усилия от вас.

Гняв: В същото време водещите или гостите ви изнервят от време на време, чувствате се ту спокойни, ту зверски изнервени. Това е важно. Провокация.

Завист: Под една или друга форма. Било то завиждате на водещ, който има секси глас. Завиждате на гост. Искате дори да работите в радио.

Гордост: Информирани сте преди другите. Избрали сте по-добра станция от другите.

Добавете към това и изцяло поляризираните времена, в които живеем. Конфронтацията и сблъсъкът на две мнения не движи само социалните мрежи напред, но и самите радиостанции. Типичен пример за това е британското радио LBC. Всъщност това е най-старото частно радио във Великобритания, основано през 1973 година. Днес станцията е национален феномен –

слуша се от всички

много хора се обаждат на живо в ефир, аудиторията непрекъснато расте. Защо ли? Защото донякъде следва модела на социалните мрежи – вместо да обсъжда и представя огромен брой новини, станцията се фокусира върху 5 – 6 теми от деня, които разисква до безкрай. Нещо повече – водещите на станцията са непрекъснато насърчавани да споделят и собственото си мнение пред слушателите, заради което се получава една изключително интересна въртележка, наподобяваща на спор под пост във Facebook. Само дето се случва директно в ефир. Ако пък въпросните „радиоскандали“ станат разгорещени, те се шерват мигновено като клипчета в YouTube и Facebook, което още повече повишава атрактивността на станцията. Всъщност това е една музикална станция, която повтаря едни и същи хитове до втръсване. Само дето не е музикална, а говореща, а хитовете са новините от деня.

В крайна сметка едно е ясно. Говорещото радио преживява бум. Дали причината е преждевременната смърт на вестниците, или пандемията, вероятно и нещо друго, ще разберем скоро. Засега – потърсете някоя от въпросните радиостанции. Ще останете изненадани. Хем е радио, хем звучи модерно.

Добре дошли в новата аудиореалност.

Константин Вълков е програмен директор на Дарик радио.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ