Най-мечтаната професия

Текстът е публикуван в бр. 2/2022 г. на сп. Business Global.

Първото съобщение за 2022 г. на една от най-големите HR компании в страната съдържаше, най-общо, следното: най-голям дял от всички оферти за работа през декември 2021 г. са обявите за търсене на ИТ кадри. През 2021 г. броят на предложенията за работа в ИТ индустрията се е увеличил двойно. Секторът е най-бързо и най-динамично разрастващият се.

Новината е, че няма новина – професията на софтуерния инженер е конвертируема в цял свят, а доходите, които получават програмистите, са в пъти над средната работна заплата. Въпреки това в системата на висшето образование има познати от десетилетия проблеми, които ограничават процеса на създаване на кадри. Вакуума в осигуряване на специалисти се опитват да запълнят частни институции – с по-кратки курсове и с по-гъвкави програми. 

„Фирмите непрекъснато търсят нашите випускници, които се реализират основно като разработчици програмисти и като мрежови администратори и интегратори на мрежи“, казва проф. Огнян Наков, декан на Факултета по компютърни системи и технологии (ФКСТ) в Техническия университет в София. 

Заради спорове с предишното ръководство на университета доскоро бройките за софтуерни инженери годишно бяха само 150, като през 2020 г. са вдигнати на 220. ФКСТ е най-големият като брой студенти факултет по компютърни системи, тази година са приети над 300 души, а общо учат 1300 – 1400 студенти. Сред тях има и много чужденци – такива с българско потекло 

бесарабски, македонски българи

които в голямата си част след завършване остават в страната. 

Като цяло само 15-ина процента от завършилите висше ИТ образование напускат България, за да работят в западноевропейски държави. За разлика от другата голяма конвертируема професия – медицинската, където над 80% от завършилите отиват в чужбина.

Заедно с Факултета по математика и информатика на Софийския университет ФКСТ подготвя най-много софтуерни инженери в България. Кандидатите за едно място са 8 – 9 и затова балът за приемане е много висок – за последната година най-ниският в специалност „Компютърно и софтуерно инженерство“ е 28,20 от 30 възможни.

„Едната ни насока е да увеличим преподавателския състав, там ни е тясното място и това ограничава приема“, казва проф. Наков. През 2021 г. са назначени 12 нови асистенти, след като заплатата им е увеличена двойно. Дотогава е била минималната заплата, 650 лв., а „кой младеж, компютърен специалист, ще дойде за 650 лв. да обучава по програмиране другите? Няма такъв. Той трябва да е луд“, коментира шефът на факултета. Желаещи се появяват, след като от януари м.г. тя става 1300 лв., съобразена със средната заплата за страната. Но в течение на годината показателят се е повишил над 1500 лв. и в момента пак има изоставане. В същото време на свободния пазар заплатите за програмист с 1 – 2 години опит започват от 4000 лева.

Вторият начин е да се променя учебното съдържание и да се въвеждат нови специалности. В момента факултетът на проф. Наков подготвя такава 

насочена към киберзащита 

заедно с Факултета по телекомуникации – киберзащитата има както софтуерни, така и комуникационни аспекти. Плановете са тази година тази специалност да стартира с 50 бройки, или две студентски групи. 

Но дори и без да се минава през многогодишната програма на университета, може да се направи ИТ кариера. Или най-малкото човек може да опита. Частни организации като „Телерик Академия“, „СофтУни“, „ИТ таланти“ и много други всяка година подготвят специалисти по програмиране, които добавят нови кадри в най-горещия сегмент на пазара на труда и дават възможност на млади и възрастни да променят напълно своето професионално поприще.

Дали е възможно човек да получи извън университета добро образование и да направи успешна кариера в ИТ бранша? 

„Имаме студенти от втори курс, които са преподаватели в тази академии. Те самите казват, че от техните випускници „стават“ от 2 до 5%. И това е логично“, казва проф. Наков. „Но когато в бизнес средата има празнина, някой я запълва. Има празнина, защото има голям недостиг на такива кадри“, допълва той. „Има много курсове, някои са качествено провеждани, други са само за да вземат парите. Тримесечен курс не е сериозно обучение. Ние изграждаме един програмист за 4 години, в които той изучава около 25 дисциплини, подредени последователно, като се започне от основи на програмирането, езици, съвременни технологии, развитие“, обяснява проф. Наков.

„За нас е вдъхновяващо, че годишно около 600 човека генерално променят посоката си на развитие чрез програмите ни и стават част от най-перспективната и защитена от бъдещето индустрия, или израстват в кариерата си с нови практически умения“, е гледната точка на Александра Мечкова, изпълнителен директор на „Телерик Академия“. Това e първата частна ИТ обучителна организация в България, която започва дейността си през 2009 година.

Александра Мечкова е категорична, че „Телерик Академия“ не е конкурент на образованието в университетите, напротив – тя го 

надгражда и допълва 

„Динамиката на ИТ сферата е изключително голяма особено през последните две години. За училищата и университетите е много трудно да я следват, не е и необходимо. Обучаващите се там придобиват отличен и много богат фундамент, в който могат да навлязат в голяма дълбочина. Нашите обучения могат да бъдат по-гъвкави и имаме възможност да ги актуализираме с всяко следващо издание, за да реагираме на променящата се среда и нуждите на бизнеса с практика и актуални умения.“ 

Така едното обучение не заменя, изключва или се конкурира с другото. Според Мечкова организации като „Телерик Академия“ добавят практичен фокус и гъвкавост спрямо конкретните нужди на пазара в конкретен момент, предоставят възможност за учене през целия живот.

Един от дефицитите на държавното образование е връзката на академичната общност с бизнеса. Въпреки че софтуерният инженер е, както се казва, „дялан камък“ и ще си намери място бързо почти навсякъде, е много по-добре кадрите да излизат подготвени според актуалните изисквания на компаниите.

„Фирмите имат ресурс, ние от години се мъчим да го привличаме. Готови са да предоставят оборудване, но работата закъсва, когато искаме техен специалист да изнася лекции и упражнения“, казва проф. Огнян Наков. И обяснява, че такива специализирани програми изкарват година, но 

на втората компаниите се отказват 

Защото упражненията по един предмет означава да се покрият 30 – 40 часа седмично, което е трудно за един човек, а не става фирмите да отделят повече специалисти. „Това е сблъсъкът. Фирмите казват – ще дойдем, ще изнесем един курс, но не става така. Трябва да го повторите 16 пъти всяка седмица. Догодина пак. И те се отказват“, казва проф. Наков. 

За сметка на това в частните образователни институции връзката между обучението и бизнеса е по подразбиране. С 12-годишна история, „Телерик Академия“ има партньорска мрежа от около 200 компании и общност от над 140 хил. души. Курсистите й преминават през 6-месечни Alpha обучения, фокусирани върху езиците C#, Java, JavaScript и Python, или се подготвят за инженери по контрол на качеството на софтуера (QA). 3-месечните вечерни Upskill обучения дават възможност на професионалисти да надградят уменията си директно от водещи специалисти в дадена сфера. Това им помага да израстват по-бързо на работното място, или да продължат развитието си в близка сфера. Такива са обученията по дигитален маркетинг, UX/UI дизайн, продуктов мениджмънт, DevOps, React и Salesforce Commerce Cloud.

„Обученията ни са гъвкави и адаптивни, за да са сигурни курсистите, че получават умения, които отговарят на нуждите на индустрията и бизнеса. Стараем се 

да изпреварваме тенденциите 

водещи фактори са директната комуникация с бизнеса и с нашите партньори“, казва Александра Мечкова. Друг пример е ролята на soft skills сесиите още от първите издания на Alpha, които помагат на курсистите да развиват своите личностни и комуникационни качества, способността да работят в екип, да дават и получават обратна връзка и да усвояват по-лесно нови умения. Качества, които се търсят все повече от бизнеса.

„СофтУни“ отбеляза 8 години от създаването си през ноември м.г. и институцията съобщи, че от 2013 г. до сега над 160 000 кандидати са се включили в безплатния ѝ входящ курс Programming Basics. В отворените курсове са участвали над 120 000 бъдещи програмисти, а записалите се в цялостната програма по софтуерно инженерство курсисти са няколко хиляди. 97% от всички, преминали през програмата на „СофтУни“, успешно са намерили работа, казват от институцията.

Статистиката на академията „ИТ таланти“, създадена от основателите на една от най-големите български софтуерни компании – „Империя Онлайн“, също показва, че 97% от всички завършили програмата са работещи програмисти, 100% от завършилите последния сезон през пролетта на 2021 г. са започнали работа веднага. От своето създаване досега „ИТ таланти“ е обучила над 820 програмисти, които работят в българската ИТ индустрия.

Опитът не е решаващ фактор. От „Телерик Академия“ казват, че в последните издания на една от Alpha програмите 25% от приетите курсисти са отбелязали, че нямат опит в програмирането, а 67% са посочили съвсем основни познания. А интересът е висок – през последните 3 години бройката курсисти, завършили Alpha програмите, надхвърля 1000, като за едно място в тях се борят 4 – 5 човека. След завършване на 6-месечните курсове тези, които активно търсят работа, бързо я намират. За 70 – 80% от тях това се случва още в рамките на първите 1 до 3 месеца след завършване, а за останалите реализацията в ИТ сектора става в период 6 – 12 месеца. Най-възрастният курсист, преминал през обученията, е бил на 66 години. Категорично за старт на ИТ кариера възрастта не е от значение.