„Умен телефон, мързелив мозък“

Текстът е публикуван в бр. 2/2022 г. на сп. Business Global.

Автор: Лилия Попова

Шансът да прочетете тази статия до края не е много голям. Не защото е безинтересна (а може и да е), но това ще ви се случи с повечето, ако не и с всички по-дълги четива, които ще достигнат до вас – без значение дали на хартия, или чрез някой екран. 

Забелязали сте този феномен, нали? Аз открих за себе си, че проблемът не е само мой, когато на една дискусия чух словосъчетанието „когнитивно нетърпение“ и реших да проверя още на място в Гугъл що е то (на място, разбира се, кой в днешни дни остава фокусиран върху едно нещо?!).

Когнитивното нетърпение все по-често се среща като „диагноза“ в речника на специалистите. Причината е ясна – ежесекундното бомбардиране на съзнанието ни с всевъзможна информация през все по-многобройните канали, с които сме се свързали. Размерът на епидемията също е ясен – дори най-разсеяно да вдигнете поглед от телефона си, ще забележите какво правят спътниците ви в метрото – забили са поглед в своите устройства. А решението е дигитален детокс – мощна тенденция от последните години, която се проявява във все повече индустрии, продаващи ни продукти и услуги с цел да се откъснем от хипнозата на екраните. Потърсете в мрежата Best Digital Detox breaks например. 

Хипнотизирани ли сте от екраните? 

Притеснявате ли се, когато не можете да намерите телефона си? Той ли е първото нещо, което хващате сутрин, и последното, което оставяте до главата си вечер? По-голямата част от социалния и професионалния ви живот в момента през интернет ли се случва? 

Да, технологиите са буквално навсякъде, а по време на пандемията от Covid-19 станаха абсолютно незаобиколими. До степен, в която сме в абсолютния им плен, пренебрегвайки напълно опасността им за мозъка, очите, съня и т.н. 

Защо ставаме зависими от устройствата си? Един от виновниците, оказва се, е хормонът допамин. Това е невротрансмитерът, който работи във веригите за възнаграждение на мозъка. Помага ни да учим, да се движим и да помним неща и може да бъде стимулиран естествено от здравословна диета, сън, усвояване на нови умения, медитация и упражнения. Липсата на допамин може да ни накара да се чувстваме зле и да ни липсва мотивация. И колкото по-голям е недостигът ни на допамин, толкова по-податливи сме на примамката на бързото решение, идващо от телефона и другите ни джаджи за свързаност. 

Д-р Анна Лембке, професор по психиатрия по пристрастяване в Медицинския факултет на Станфордския университет, казва, че нашите смартфони правят всички нас зависими от допамин. В интервю за Guardian д-р Лембке описва смартфона като „съвременната хиподермична игла: ние се обръщаме към нея за бързи удари, търсене на внимание, валидиране и разсейване с всяко скролване, харесване и туитване“.

Книгата на Лембке Dopamine Nation казва, че социалните медии ни впримчват точно като игралните машини. И като кучето на Павлов получаваме малък скок на допамин всеки път, когато получим нотификация на телефона си. Но той почти веднага е следван от спад на хормона, което ни принуждава да търсим още и още от него пак там. 

Опасна зависимост или незаменим инструмент за живота и работата ни са технологиите? Или по малко от двете? И къде е балансът? 

Нонстоп свързаността излага мозъка ни на безкраен поток информация, благодарение на който обаче не е сигурно дали ставаме по-умни и адекватни за живот, или… оглупяваме? 

Живеем в непрестанен „шум“, тишината и спокойствието са мираж, а присъствието ни в Мрежата всъщност води до тревожност и неспособност да се концентрираме и заради усещането, че изпускаме нещо, че нещо друго някъде в момента е може би по-интересно…

Симптоми и причини за когнитивното нетърпение 

Когнитивното нетърпение е неспособността да се задържи вниманието, съсредоточено върху една задача – без значение дали работите, четете, разговаряте с приятел, гледате филм, или си купувате домати на пазара. Колко често ви се случва да водите съвсем аналогов, човешки разговор на живо и след това да установите, че не помните кой знае колко от него? Докато сте разговаряли, мозъкът ви е бродил къде ли не, може да сте поглеждали и телефона си или смарт часовника, който удобно ви доставя всяка нотификация, която сте позволили. Колко често сядате просто да четете книга, или да гледате филм, и непрекъснато се разсейвате от странични неща – спирате, за да надникнете във Фейсбук или имейла си, сетили сте се за нещо и отивате да проверите? 

Много ученици и студенти вече не четат класическа литература, тъй като нямат търпение за по-дълги и плътни текстове, отколкото обикновено срещат в интернет. Страдат от „когнитивно нетърпение“ и са неспособни да посветят нужното време, необходимо за разбиране на по-сложна мисъл или аргумент. А когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние не само не разбираме сложните идеи, но не можем да запомним и по-простите, казват специалистите. Дори в най-романтичната си девича възраст собствената ми дъщеря не издържа да дочете най-романтичната любовна сага „Отнесени от вихъра“ и си намери филма в „Замунда“, за да разбере какво се случва със Скарлет О’Хара и Рет Бътлър. 

Неслучайно аудиокнигите се радват на успех, тъй като могат да се слушат, докато правиш нещо друго – обзалагам се, че Иван Вазов е повече слушан (по задължение), отколкото четен от днешните ученици. 

Когнитивното нетърпение е състояние на „непрекъснато частично внимание“, тъй като информацията, която достига до нас, е толкова много, че просто не можем да я обработим смислено. 

Цената е висока – вниманието е нещо, без което не можем – ако то закърнее, ще започнем да губим способността си да разсъждаваме и да вземаме решения. 

Опасността от когнитивното нетърпение не е, че просто забравяме какво сме си говорили, чели, гледали, слушали… Последиците са по-сериозни. Как работи вниманието? 

Мозъкът ни има две отделни психични системи, които функционират относително независимо. Първичното внимание работи неволево, предупреждава ни за опасности и поема контрола, когато действаме на „автопилот“, изпълняваме рутинни за нас задачи. 

Вторичното внимание е волево и има рефлексивен характер. Когнитивното нетърпение засяга точно него – а то ни е нужно за критичното мислене, обмисляне и планиране. Когато преминаваме от един стимул към друг, това привлича вниманието ни само към онова, което считаме за опасно или което има голямо емоционално въздействие. Но когато се струпват само стимули, които създават интензивна емоционална реакция, това стеснява вниманието ни само върху онова, което „ни тревожи“, реорганизира паметта ни, може да ни фиксира даже върху нещо. И да ни направи неспособни да мислим, да станем податливи на внушения, манипулации и т.н. Нужно ли е да ни чипират? :-)

Помогни си сам – дигитален детокс

Чрез негативното си въздействие върху съня, стреса и дори обсесията, която причинява, постоянната връзка с вашия смартфон може да повлияе на качеството ви на живот. Време е да бъдем честни със себе си – смятате ли, че времето ви пред екрана се отразява на физическото и психическото ви благополучие? 

Досега описвах защо ни е нужен дигитален детокс за почистване на съзнанието ни от паяжините на Мрежата. Въпросът е как, ако нямаме време и пари за ритрийт или ваканция на някое райско място без технологии, 5G и Wi Fi, където предлагат детокс за тялото, ума и душата накуп. Не е нужно да изхвърляме смартфоните си, важното е да се научим да си даваме време без тях. Ето и няколко препоръки от експерти.

Мечтайте 

„Когато не се взираме в телефона, умовете ни се лутат – нещо, което звучи безсмислено, но всъщност е много ценно“, пише в блога си известната научната журналистка Шарън Бегли в статия, озаглавена „Умен телефон, мързелив мозък“. „Смартфоните ни позволяват да избягваме дейности, които много хора намират за трудни, скучни или дори болезнени: мечтаене, интроспекция, обмисляне на проблеми. Всички те са явно непоносими, след като почти половината от участниците в експеримент от 2014 г., чиито смартфони били отнети за кратко, предпочели да получат токови удари, вместо да останат сами с мислите си. И все пак със сигурност умственият ни живот е по-беден всеки път, когато проверяваме Фейсбук или играем Candy Crush, вместо да мечтаем. Просто не се потапяме дълбоко в нито една задача или тема. Какви ще са последствията върху това колко сме интелигентни, креативни, умни и мислещи?“

Почивайте от работа далеч от екрани 

Ако цял ден работите на компютър, опитайте се да прекарвате почивките далеч от екрани, а не в гледане на видеоклипове или в скролване по телефона си, защото това ще ви накара да се чувствате по-уморени. Станете, раздвижете се, походете, направете лека тренировка, гледайте през прозореца, направете си кафе… 

Подобна пауза би ви заредила с енергия, когато се върнете на стола пред компютъра. Освен това дава на очите ви време за почивка, което намалява усещането за умора в края на работния ден. 

Когато, докато почивате, работите с мозъка си – четете новини или фийда си в социалните мрежи, само запълвате паметта си с най-вероятно безполезна информация, която ще повлияе върху ефективността на това, което правите и което има значение за вас. 

Излезте навън след работа 

Макар и само за 15 минути, излезте навън след работа дори ако няма какво да правите там. Походете, гледайки безцелно. Мозъкът ви има нужда от отпускане след времето на екрана. 

Заглушете известията на телефона си

От всички приложения, които са активни на телефона ви, колко са наистина важни? Социалните мрежи са несъществени, категорично, там никога не се случва нищо спешно. Ако някой има да ви съобщи нещо наистина важно, надали ще ви пише във Фейсбук или Инстаграм. Звуците, които чувате, информацията, която получавате, когато се появи известие от социалните медии на екрана ви, не си струва времето ви в нито един час или момент, предназначени за личното ви здраве и психическо благополучие. Определете си конкретно време в деня, в което да проверявате личните съобщения, социалните мрежи, мейлинг бюлетините и всички източници на информация, които поддържате активни в телефона си. 

Прекарвайте повече време сред природата

Природата е лечител. Колкото и уморени да сте, един ден сред природата или дори няколко часа освобождават от стреса и безпокойството, които трупате. А активните дейности като ходене, колоездене, приключенски игри идват с допълнителен бонус – изчезва желанието ви да си проверявате телефона през 5 минути. 

Работете върху страха си, че пропускате нещо, и 

чувството за неотложност 

Всички имаме този проблем. Когато чуем известие за съобщение или нотификация, не можем да устоим и искаме да видим за какво става дума, като прекъсваме, каквото и да правим в момента. В повечето от случаите няма нищо спешно – някой споделя видео или е лайкнал снимката на кучето ни. Много малък процент от нотификациите, които получаваме, изискват отговор и внимание точно в този момент. 

Научете себе си, че огромна част от нещата, които се случват онлайн, нито са достатъчно спешни, нито са достатъчно интересни, че да им отделяме от времето и вниманието си незабавно. Знайте какво е важно за вас, уважавайте на първо място това, което вие правите, това, което ви прави здрави и щастливи, и чак тогава отговаряйте на нуждите на другите хора. 

Четете книга, докато чакате 

Не можем да създадем идеалния график, понякога имаме „празно“ време, в което чакаме някъде или пътуваме. Това звучи като идеалния момент да забием нос в телефона си и да скролваме през безкрайно количество безполезни публикации. Опитайте да ги запълвате с книга – най-аналогова, на хартия. Може и да ви хареса!

Всички религии препоръчват редовни пости за пречистване на тялото, ума и душата. Дигиталната ни обсесия също се нуждае от тях – часове, дни, летни и празнични ваканции, в които да се откъсваме от мрежата. Умните хора са го разбрали отдавна. Според Би Би Си президентът на „Даймлер Крайслер“ още през 2014 г. е наредил да се блокират служебните имейли на всеки служител, който излиза във ваканция. За да не се изкушава да работи на плажа. Както мнозина от нас правят, нали?

P.S. Срам ме е да си призная колко пъти и с какво се разсеях, докато писах този текст. Даже рокля си поръчах онлайн!