Едно от обещанията, с което ГЕРБ спечели трети мандат на управление, е чувствително намаляване на административната тежест и по-облекчени условия за правене на бизнес в България. На думи звучи добре и вече се лансират конкретни мерки в тази посока, но не и в сферата на спа туризма. Там бюрократичните бариери са високи като стени и генерират милионни загуби за бранша. Големият проблем пред сектора е продължаващото нежелание на властите да признаят евродирективите, които позволяват на граждани на ЕС да ползват нашите спа центрове, като заплащат по-голямата част от услугата чрез здравните си каси. Наред с това браншът се оказва дискриминиран и от двойния аршин, с който държавата мери при таксите за използване на минерална вода. При частните спа центрове и медикъл хотели те са по-високи, отколкото за държавните болници за рехабилитация и балнеология.
Затворено за граждани от ЕС
Българската държава отказва да приложи в законодателството си Директивата за трансгранично лечение на пациенти и така, конкретно в сферата на спа услугите, не позволява на граждани от ЕС да извършват рехабилитационните си процедури у нас за сметка на собствените си здравни каси. Директивата влезе в сила през 2013 г. и трябваше да бъде транспонирана в местните законодателства на страните членки до края на 2015 г. У нас това очевидно не се случи, а от спа бранша очакват заради това ЕК скоро да стартира наказателна процедура срещу страната ни. “Икономист” попита Министерството на здравеопазването защо въвеждането на директивата се бави, но оттам посочиха, че казусът не е от тяхната компетенция, и препратиха към Националната здравноосигурителна каса.
„Не е необходимо специално споразумение между НЗОК и европейските й партньори, за да бъде възможно ползването на СПА услуги от чужди осигурени лица в български здравни заведения, ако те са членове на инфраструктурата на БСБСПА, категоричен бе пред „Икономист“ д-р Камен Плочев, управител на НЗОК. Той обаче уточни, че според директивата здравните фондове могат да съдействат само ако доставчиците на здравни услуги отговарят на изискванията, посочени в същия документ, т.е. законно да представляват здравното обслужване на територията на съответната държавата.
В отговор Сийка Кацарова, зам.-председател на Българския съюз по балнеология и спа туризъм и вицепрезидент на Европейската спа асоциация, каза че медикъл спа хотелите са сертифицирани от здравните власти за предоставяне на здравни услуги и затова са в право да настояват за „съдействие“. Практиката на почти всички държави от ЕС е да подписват подобни споразумения, защото няма как нашите медикъл СПА хогели да се договорят сами със здравните каси на всички държави от ЕС, каза още Кацарова.
“Министерство на здравеопазването отказва да разбере смисъла на директивата. За него тя означава, че българинът ще хукне да се лекува в чужбина. Ще ви кажа обаче как стоят нещата на практика: ако някой вземе едно направление, например за смяна на става, тази процедура в България струва например 5000 лв. по клинична пътека. В Германия таксата е 7000 евро. И сега, ако нашето законодателство приеме, че можем да ползваме директивата за трансгранично движение на пациенти, касата е длъжна да плати тези 5000 лв., но ако пациентът избере Германия, ще трябва да доплати сумата до 7000 евро от джоба си. Е, колко българи ще изберат по-скъпата интервенция?”, попита риторично пред “Икономист” Сийка Кацарова. Тя е категорична още, че българските медикъл спа хотели в Албена, Хисаря, Сандански и други предлагат продукт на европейско ниво на много по-ниска цена.
Да извикаме неволята
След отказа на здравните власти за съдействие българската спа индустрия подема кампания сама да реши проблема и на “парче” да сключи споразумение с немските здравни каси. За целта БСБСПА заедно с немско-българската търговско-индустриална камара организират на 6 март т.г. в Берлин работен семинар на тема: “Четири сезона здравен туризъм в България”. На събитието са поканени 10-те немски здравноосигурителни каси, а по време на събитието представителите на различните хотели ще подписват договори за лечение чрез признаване на здравните вноски, правени в касите. Процедурата предвижда, ползвалите услуги чуждестранни лица първо да заплатят за услугите в България и да получат срещу това съответните фискални документи и съпътстващи ги медицински документи, ако има такива. След завръщането си в собствената си страна да поискат от здравния си фонд да поеме част от заплатените средства в България.
Разбира се, няма как представителите на сектора да подпишат споразумения с всички частни и национални здравни каси в ЕС. От родната асоциация обясняват, че когато например поляк реши да прави рехабилитации в България, които да са финансирани от неговата здравна каса, в НЗОК, която се води национална контактна точка, пристига запитване. Оттам обаче веднага отговарят - ние не работим с вашата страна, нямаме споразумение, и потенциалните клиенти на българските медикъл спа хотели биват буквално прогонвани. Кацарова предлага запитванията да идват или към Министерството на туризма, или към браншовата организация, които впоследствие да придвижват процеса.
Една вода, две тарифи
Оказва се, че за ползването на една и съща минерална вода медикъл спа хотелите плащат до 10 пъти по-високи такси на държавата, отколкото дължат намиращите се в близост държавни и общински болници. Още по-драстична е разликата, когато водата се стопанисва от общините. Например в община Гърмен таксата за бизнеса е 30 пъти по-висока спрямо тази, която плащат болниците за ползването на една и съща вода.
“Важен инструмент за стимулиране на развитието на балнео-, медикъл спа и здравния туризъм, би представлявала нормативна промяна по отношение на таксите за водоползване за „лечебни“ цели. Считаме, че е редно да се приеме единна тарифа за всички субекти, които осъществяват дейност по медицинската специалност „Физикална терапия и рехабилитационна медицина”, заяви пред “Икономист” официалната позиция на съюза Елена Косева, изпълнителен директор на „Св. св. Константин и Елена холдинг“ АД и член на Управителния съвет на БСБСПА. Предприемачите се надяват да започнат да плащат по тарифите на лечебните заведения, защото често те извършват дори повече на брой рекреативни процедури от тях.
“Таксите за водовземане от минерални води за лечебни цели са по-ниски с оглед високата обществена значимост, регламентирана от законодателя”, бе краткият коментар на Министерството на околната среда и водите, което към момента не планира изравняване на тарифите между държавните болници и спа медикъл хотелите.
Не на последно място, браншът изпитва сериозен недостиг от квалифицирана работна сила. Секторът се нуждае от допълнителни професионални паралелки в средните училища и запазване на кадрите, които завършват медицинските университети и колежи. И
Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 9 февруари, като част от специално приложение за спа индустрията. Броят може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
