Икономика на високата добавена стойност

Текстът е публикуван в бр. 1/2022 г. на списание Business Global

Добромир Иванов,
председател на
Българската стартъп асоциация (BESCO)

Задавате ли си въпроса колко богата е България? Страната е на дъното на редица класации в Европейския съюз – с най-ниска средна работна заплата, най-ниска минимална заплата, най-ниски пенсии. Тя е на последните места сред държавите от ЕС в Индекса за конкурентоспособност (49-а) на Световния икономически форум и в изследването Doing Вusiness (61-во място). В Европейския иновационен индекс се нарежда в непрестижната група на “Скромните иноватори”.

Някои може да представят аргумента, че населението на страната е малко. Но ако сравним брутния вътрешен продукт на България с други страни, които имат сходно на нашето население, виждаме, че ние изоставаме 3 до 11 пъти от тях (виж таблицата).

Още по-притеснително е, че с ръст на икономиката от 3%, какъвто поддържахме преди ковид-кризата, България би настигнала днешния размер на икономиката на Чехия след повече от 40 години. Но ако имаме икономически ръст от 7, 8 и дори 10%, бихме могли да постигнем този резултат 3 пъти по-бързо.

За икономика, базирана на високата добавена стойност, се говори от десетилетия, но докъде стигнахме в преследване на тази цел?

Добрата новина е, че България днес има една от най-добре синхронизираните и работещи стартъп екосистеми в региона. На разположение са над 1 млрд. лв. във фондовете за рисков капитал (VC), а състезанието за това кой ще бъде първият стартъп, превърнал се в “еднорог” (компания, постигнала оценка от над $1 млрд., бел. авт.), става все по-динамично. През последните месеци няколко български технологични компании затвориха инвестиции от по над $100 млн. и е въпрос на много малко време да имаме няколко милиардни компании на родната сцена.

Днес в България има добре изградена инфраструктура, която
помага на предприемачите от „ден първи“

ABLE Activator и Founders Institute са акселераторски програми в помощ на хората с идея, които искат да разберат как да я превърнат в успешен бизнес.

BESCO помага на новостартиралите компании да се подготвят по пътя си в търсене на инвеститори и играе ролята на “глас” на стартъпите и скейлъпите пред институциите и правителството.

Предприемаческата мрежа Endeavor помага на тези, които са във фазата на бързия растеж, а когато се стигне до излизането на чужди пазари, имаме Bulgarian Innovation Hub в Силициевата долина, който се грижи нашите компании да се установят на американския пазар и да намерят инвестиции от там. Съществуват още десетки организации, които подкрепят предприемачите с обучение, менторство, създаване на контакти и експертна помощ за развитието на самия бизнес.

Всичко това беше създадено за малко повече от 10 години. Тогава млади хора се събирахме на Стартъп конференцията или на събитията на Start it Smart в Аулата на Софийския университет и мечтаехме как един ден ще сме като Стив Джобс или Ричард Брансън. По това време софтуерната индустрия вече вървеше нагоре, бе създаден първият фонд Neveq, а през 2012 г. започнаха да работят двата инвестиционни фонда по инициативата JEREMI – Launchub и Eleven. Тогава бяха инвестирани €21 млн. в над 130 стартъп компании. Някои от тях днес се превръщат в едни от най-големите български работодатели, а парите в екосистемата растат експоненциално.

Инфраструктурата и екосистемата на предприемачеството ни дават оптимизма, че сме на прав път, но са необходими следващите стъпки, за да може бизнесите да се развият и да допринесат за създаване на истинска икономика на добавената стойност.

Време е за големите реформи, които да превърнат България в място, където нашите компании да избират да се развиват, а тези от региона и Европа да искат да дойдат и да инвестират.

България има нужда от развитие и реформи в няколко направления:

Достъп до капитал 

– Пенсионните фондове от втори и трети стълб да могат да инвестират в алтернативни инвестиционни фондове (част от които са VC фондовете). По този начин ще се увеличат инвестиционните възможности за предприемачите. Дори по-важното е, че тази реформа ще даде възможност на пенсионните фондове да имат по-добри финансови резултати. Това, което днес те постигат като печалба, е по-малко от инфлацията, но регулациите им връзват ръцете и те нямат нужната гъвкавост да инвестират там, където се правят големите пари.

От гледна точка на предприемачите такава реформа ще даде възможност български инвеститори да участват в големите инвестиционни рундове на нашите компании.

– Създаване на механизъм за насърчаване на т.нар. ангелски инвестиции. Такива механизми работят много успешно във Великобритания, Португалия, Германия и много страни – членки на ЕС. Ангелските инвеститори влагат средства най-често в най-ранната фаза от развитието на една компания. Те са много важни, защото сегментът early stage/pre-seed е добре да бъде покрит на пазарен принцип, а не да е зависим от публични средства, както е в момента. Механизмът ще насърчи повече хора да бъдат ангелски инвеститори, ще ги обучи как се правят самите инвестиции и ще даде финансов стимул, който да привлече интереса им.

– Вдигане на прага на BEAM пазара. BEAM пазарът е една от успешните инициативи, реализирани от БФБ през 2021 г., и вече 7 компании излязоха на борсата през тази схема. Но максималната сума, която може да бъде набирана в момента, е €3 млн. на година. ЕС разрешава този праг да бъде €8 млн. и това е възможност, която трябва да предоставим на родните предприемачи.

BEAM пазарът е възможност за развитието на капиталов пазар в България. През 2022 г. десетки компании ще могат да бъдат търгувани там и това ще привлече интереса на много нови инвеститори.

Достъп до талант 

– Привличане на висококвалифицирани кадри. Най-голямата пречка за растежа на компаниите в България е липсата на талант. Дори намирането на един или двама програмисти може да бъде огромен проблем. Нужни са още десетки хиляди хора само в ИКТ индустрията, а на фона на това ние издаваме между 100 и 300 нови „сини карти“ на година. За сравнение Полша „взе“ от Украйна над 2 млн. души, много от които висококвалифицирани, само за последните няколко години.

Нужно е в България да действат лесни процедури, чрез които кадри от Украйна, Молдова, Беларус и балканските държави да могат да работят в страната ни. Освен ускоряването на процедурите е нужно и активно промотиране на България, както и подкрепа за нашите компании, които търсят кадри в тези страни.

– Работеща стартъп виза. България трябва да отвори вратата си за служители, трябва да я отвори и за предприемачи. Стартъп визата е много добре работещ механизъм, чрез който страните от ЕС привличат предприемачи от цял свят. България е страната с най-малко хора, желаещи да започнат или да имат свой бизнес, и за нас е много важно да се превърнем в европейския стартъп инкубатор; да бъдем вратата, през която малките иновативни компании стъпват на европейския пазар.

Облекчаване на условията за правене на бизнес

– Създаването на ново дружество в Търговския закон, което да даде добра среда за т.нар. option pools, договори за вестинг и конвертируеми заеми, ще даде възможност на предприемачите в България да правят бизнес, така както се прави в XXI век.

– Подобряването на процедурите по ликвидация, както и работещ Закон за личния фалит ще увеличат дела на предприемачите и нагласите към предприемачество на обществото.

– Дигиталните трудови книжки, дигиталното вписване на акции, електронната идентичност са фундаментално важни, за да може лесно да се развиват глобални компании и да намалим корупцията и административната тежест.

– Нужни са сериозни реформи, свързани с привличането на преки чуждестранни инвестиции. Нашите съседи ни изпреварват значително, като областта, в която България трябва да подобри политиката си, е прилагането на държавната помощ. Европейският съюз ни разрешава да бъдем много по-агресивни и да се състезаваме активно с Румъния, Сърбия и страните от Източна Европа.

Нужно е България да навакса изоставането си спрямо другите страни в Европа, но е важно да мислим и къде и как да бъдем изпреварващи. Развитието на работещ трансфер на технологии, изграждането на добра връзка между науката и предприемачите, както и превръщането на отбраната в двигател на иновациите може да ни позиционира като лидер в някои, дори и нишови индустрии. Светът днес се развива по-бързо от всякога и това дава възможност ние да създадем добри условия за бизнеса на бъдещето, този, който ще бъде водещ за света след 10 или 15 години, да изпреварим другите и да привлечем интереса на успешните предприемачи от целия свят.

Защо можем да бъдем
оптимисти?

В момента в България расте изцяло ново поколение предприемачи. Те са различни не просто защото са по-млади. Тези предприемачи имат нови ценности. Продават компаниите си за десетки и стотици милиони, след което не отиват на някой остров, а връщат парите в обществото. Инвестират в образование, в следващите предприемачи. Работят повече, отколкото са работили преди, но го правят, за да може идващите след тях да надминат успеха им.

В тази нова предприемаческа среда културата и познанието да се връщат обратно към екосистемата е фундаментална ценност. Новите предприемачи получават голяма подкрепа, инвестиции, менторство, помощ от всеки, който може да им помогне. И знаят от ден първи, че днес те са в позиция да получат помощ, но вървейки напред и нагоре, ще трябва самите те да подкрепят повече и повече тези, които ще стартират след тях.

В България има два свята на бизнеса – единият иска да прави пари от клиентите си, другият иска да прави пари от държавата. В единия свят на бизнеса е важно всеки ден да се опитваш да си по-добър, да се конкурираш на световния пазар, продуктът или услугата ти да става все по-съвършена. В другия свят е важно с кого играеш тенис или белот. Сблъсъкът на тези два свята е културен и цивилизационен. Преди всичко това е сблъсък на ценности.

Бизнесът, който е пазарен и който се бори за своите клиенти, създава средната ни класа и тя расте все повече и все по-бързо. Този бизнес изгражда ценностите, от които се нуждаем като общество. Пътят нагоре на този бизнес е необратим и тук е и надеждата, че заедно с неговия възход ще има възход и на България. Страната ни ще е по-богата, а българинът все повече няма да се интересува какво има в хладилника, а ще иска институциите да си вършат работата добре. Това бъдеще вече е тук и носи истинския лъч надежда за страната. 

---

Добромир Иванов е съучредител и председател на BESCO – Българската стартъп асоциация, в която членуват над 500 български  компании. Завършва магистратура по маркетинг в УНСС, образователният му опит включва програми в UC Berkeley и Babson College. Преди основаването на BESCO Добромир Иванов развива най-голямата българска платформа за онлайн продажби на автобусни билети Stigni.bg. Ръководил е бизнес развитието на френския стартъп FretLink в Източна Европа и е бил зам.-председател на Младежкия червен кръст. През 2017 г. е съветник на служебния министър на икономиката Теодор Седларски.