- Ген. Събев, на срещата на НАТО в Брюксел президентът на САЩ нахока европейските страни, че не отделят 2% от БВП за отбрана, каквито са договорките, и даже поиска този процент да се вдигне на 4%. Това част от търговската война на Тръмп ли е, или се отправя друго послание?
– Проблемът с отбранителните разходи на страните членки на НАТО не е отсега. Такива призиви от страна на САЩ към европейските страни има поне от 10 години. На срещата в Уелс през 2014 г. беше договорено между всички държави членки на НАТО отбранителните разходи в 10- годишен период да нараснат с не по-малко от 2% от БВП. Това означава, че е желателно да е над 2%. Но част от държавите следват тези договорености с много бавен темп, а други, като България, веднага след тази среща намалиха отбранителните си разходи. Подобно поведение предизвика известно раздразнение в администрацията на американския президент. Тръмп реши да използва нестандартен бизнес подход, като покаже, че САЩ няма да толерират повече такива ниски отбранителни разходи, защото така САЩ поема по-голямата тежест. След Студената война европейските страни намалиха разходите си за отбрана и САЩ започнаха да поемат 60–70% от общата тежест. Както е известно, има бюджети на НАТО – цивилен, военен, както и една инвестиционна програма, в която всички страни правят вноски. Индиректните разходи се използват за изграждане на способности, които са задължение на всяка страна членка на НАТО. Именно тук САЩ вложиха доста инвестиции през годините, поради което НАТО е изцяло зависима от някои ключови способности, които притежават само САЩ.
– За кои ключови способности става дума?
– За въздушен транспорт, дозарядка на самолети във въздуха, известни като въздушни танкери, високоточните оръжия, ядрените боеприпаси и редица други в областта на контрола, командването, комуникациите, разузнаването, наблюдението. От всички тях НАТО зависи от САЩ, което не е коректно към американския данъкоплатец. Съвсем справедливо е европейските държави да поемат по-голям дял и те вече започнаха да го правят. Има програма за нови военно-транспортни самолети А400 Airbus, както и други програми, които обаче се реализират с доста бавни темпове. По тази причина Тръмп използва нестандартен, бих казал екстравагантен подход, с който „сръчка” европейските съюзници. И се заговори, че ако те продължават да се движат така бавно, САЩ ще намалят своето участие в отбраната на НАТО. Това обаче няма как да стане, защото има договорни отношения и планиране в НАТО, при което САЩ са поели ангажименти и ги спазват. Затова изискват и останалите страни да правят същото по отношение на колективната отбрана на НАТО. Сред тези, които не спазват ангажиментите си, е нашата страна, която изключително много закъсня с модернизацията на армията. Нашите сили, които предоставяме за колективната отбрана на НАТО, не са изцяло оперативно съвместими и не могат да действат в съвместни операции с останалите съюзници, както изискват стандартите на НАТО. Докато бях във военния комитет и в съвета на НАТО, многократно сме обсъждали тези проблеми. В Брюксел сега европейските лидери разбраха, че трябва да поемат по-сериозен ангажимент и да увеличат разходите съгласно поетия ангажимент от Уелс. За тази година е планирано осем страни членки на НАТО да постигнат този минимум от 2% от БВП за отбрана. От новите членки това са прибалтийските републики, Полша и Румъния. България не е в тази група.
– Този натиск, който осъществява САЩ, може ли да се приеме като вид гаранция, че ние ще увеличим разходите си за отбрана така, както ги гласува парламентът – на 4 млрд. лв.? И какво ще се случи, ако например политиците кажат изведнъж, че няма пари за такива разходи?
– Ще е крайно скандално, ако ние, а и други страни не изпълнят този ангажимент, който са поели след напрегната среща в Брюксел за отбранителните разходи. Когато ни приеха в НАТО, ние поехме ангажимент в средносрочен период да отделяме 2,6% от БВП за отбрана.
Вместо това намалихме двойно бюджета за такива разходи и така българските правителства показаха, че неглижират международни ангажименти, които са поели. Това е крайно недопустимо в отбранителен съюз като НАТО, който се гради на принципите на солидарността, на единството и справедливото споделяне на тежести. Когато си решил да влизаш в такава организация, бъди така добър да спазваш коректно договореностите. Нашите политици подценяват сериозно този въпрос и трябва да променят подхода си.
– Какво е реалното състояние на българската отбрана и в състояние ли е армията да защитава границите ни?
– Българската отбрана е в кризисно състояние, за което българските политици трябва да носят не само политическа, но и юридическа отговорност. Ако не променят това поведение, ние ще се покажем като крайно ненадежден съюзник в НАТО и те ще ни го покажат индиректно, защото няма клауза в натовския договор, който да разрешава експулсирането на дадена страна от организацията. Аз си спомням през 2003 г., когато в кулоарите на НАТО се обсъждаше защо липсва процедура, която да каже на Унгария, че нейното място не е в НАТО. Нежелателно е и за България да се водят такива разговори. А и ние трябва да изпълним ангажиментите си не заради НАТО, а заради собствената си сигурност. По моя преценка трябва да се отделят 3,5% от БВП, за да тръгне тази дълго отлагана модернизация на армията. Нашата армия е пред колапс и има нужда по-интензивно превъоръжаване, за да укрепим националните отбранителни способности. По Конституция армията трябва да гарантира териториалната цялост на страната, а в момента не сме в състояние да изпълняваме това задължение по време на криза и военно време. По натовски стандарти нашите пилоти трябва да летят годишно 180 часа, а те летят максимум 40 часа. Санитарният минимум е 80 часа и който няма такива часове, не трябва да се допуска до полети. Подобно е положението и с корабите, и с броя на военните обучения в различните поделения. Поради всички тези проблеми Атлантическият съвет, на който съм представител, поиска преди срещата в Брюксел българските институции да обявят с какви предложения отиваме на нея. За съжаление такова нещо не видяхме.
– Ако се продължи с острия тон от страна на САЩ, стои ли на дневен ред въпросът за европейската отбрана?
– Има превратно разбиране за понятието европейска отбрана. То беше въведено от ЕС, за да изпълни една амбициозна цел – ЕС като регионална организация да предприема операции под егидата на ООН. ЕС се ангажира с операции за поддържане на мир, за изграждане на държави, на отбранителен капацитет, с укрепване на границите, както беше случаят в Косово, Ирак и Афганистан. НАТО няма такива икономически способности. Освен това Европа е твърде разточителна в многообразието на въоръжението си. Европейските държави имат седем или осем вида танкове, в САЩ има един. В ЕС има 20 вида бронетранспортьори, в САЩ има 5–6. Същото е положението и при самолетите. Идеята е чрез европейския фонд за отбрана ПЕСКО да се насочат така ресурсите на държавите, че да има достатъчно средства за изследователска дейност за нови типове въоръжение и да се намали това разнообразие. Германия и Франция например се насочват към разработката на общ боен танк и общ изтребител пето поколение. Подобни общи действия ще спестят пари на отделните държави. Но тези способности, които се изграждат, ще се способности и за НАТО. Т.е. тук не говорим за дублиране.
– Можем ли да бъдем новатори във военна техника, за да компенсираме изоставането си? В разработката на дронове например?
– България има скромни възможности да бъде водеща в определена система въоръжение. Ние започнахме някакви опити в производството на малки безпилотни летателни апарати, но не сме в състояние да произведем такива безпилотни летателни апарати, каквито другите страни въвеждат на въоръжение, включително и в техния боен и разузнавателен вариант. България трябва да се стреми в рамките на проектите по ПЕСКО да се включи в многонационални проекти и да развиваме по този начин ноу-хау. Според мен е неправилен подходът България да се стреми сама да развива проекти. На срещата в Брюксел беше обявено, че няколко страни се обединяват в закупуването на морски високоточни боеприпаси и така крайната цена на един продукт ще бъде много по-ниска, отколкото ако всяка страна тръгне да ги купува самостоятелно. България не използва този подход. А и Румъния, и България, и Хърватия имат нужда от боен самолет. Защо трите страни не се събраха и да закупят такава техника, която щеше да излезе по-евтино? Можехме да сме инициатори на такова предложение.
– Какъв тип самолети трябва да закупи България – нови или втора употреба? Каква е стратегията по този въпрос, защото ту се обявяват търгове, ту се отменят, ту се стартират наново процедурите?
– България ще стане христоматиен пример за проваляне на търгове поради липса на дългосрочна визия какво иска да направи. Имаме нужда от многоцелеви модерен изтребител, който да може да изпълнява много роли – на изтребител, на разузнавач и пр. Това ще ни избави от необходимостта да имаме такова разнообразие на техника, което не можем да поддържаме. Знаете, че когато стартира процедурата по закупуване на Ф-16, правителството подаде оставка. После беше обявен нов конкурс и изборът падна върху един нов и два стари самолета. Поради неясноти и съмнения в лобистки интереси, които не бяха доказани, процедурата беше комрометирана и беше върната в Народното събрание. Изборът на покупка на „Грипен” беше спрян и много експерти се изказаха, че той не е най-подходящият самолет за българското пространство, защото ние имаме и морска акватория. Беше приет нов инвестиционен проект за многоцелеви изтребител, очаква се да се подадат оферти към страните и да започне да тече процедурата и конкурсът така, че до края на тази година да се сключи договор. Същото е положението и за корабите. Процедурата за корабите беше провалена, защото се яви само един кандидат, който в последния момент се отказа поради по-малкото пари, които държавата обяви, че може да осигури за този проект. Всичко това се случва, защото ние работим на парче. Няма натовска държава в света, която прави две отделни процедури за самолети, защото това е по-скъпо. Румъния взе 12 самолета, сега има процедура за нови 36. Полша купи 48 нови изтребителя. Според мен България трябваше да обяви единна поръчка за 16 самолета, а как те ще бъдат доставени във времето, това можеше да се уточни. Сега купуваме 8 самолета и след 4–5 години ще правим втори търг за още осем, които ще бъдат по-скъпи. Вместо да намаляваме общата цена на един такъв проект, ние реално ще повишим цената, което е икономически неизгодно за нас.
*Ген. Съби Събев е бил началник-щаб на авиационна ескадрила, авиополк и авиодивизия. Ръководил е Оперативното управление на Военновъздушните сили, бил е член на Генералния щаб на Българската армия. Отговарял е за изпращането на български контингенти в различни мироподдържащи операции на НАТО в Босна и Херцеговина и Косово. През 2004 г. става първият национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел. Преподава в Нов български университет. Член е на УС на Атлантическия съвет.
Текстът е публикуван в брой 29 /2018 г. на списание "Икономист" от 20 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя. 
