Лайфхакинг, или как да хванеш на живота цаките

Текстът е публикуван в бр. 11/2021 г. на списание Business Global

Иван Владимиров – Нав 

Иван Владимиров – Нав, има докторска степен по психология на развитието от Университета в Лас Вегас. След 13 години в САЩ, където преподава, движи бизнес, пътува по света и пише, се завръща у нас, за да развива образователни програми и културни инициативи.

Живеем във време, в което е много лесно да си мухльо. Трябва само да си караш в коловоза, без много да му мислиш. Светът се движи толкова бързо, че за дни си изостанал безвъзвратно от нормата и затъваш в хаотично ежедневие. Поляризацията между успешните и неудачниците става все по-голяма. Докато първите живеят в изобилие и в „потока“, вторите са с бърнаут и хронична напрегнатост. Феноменалното на съвремието ни е, че всеки, независимо от произход, доход и ниво на интелект, може драстично да ъпгрейдне живота си. Как? Като го хакне.

Лайфхакерите проследяват и анализират храната, която ядат, часовете, в които спят, парите, които харчат, и как се чувстват всеки ден. Те споделят съвети за най-ефективните начини на правене на неща – от зареждането на съдомиялната до усвояването на знания. Те виждат всичко като система, съставена от части, които могат да бъдат пренаредени продуктивно, с алгоритмични правила, които могат да бъдат разбрани и оптимизирани.

По този повод поканих един изключителен българин в рубриките ми по две телевизии. Той се казва Георги Ненов и от пет години прави подкаста „Свръхчовекът“, където кани успешни българи и интересни лайфхакери. Говорихме за най-важното умение в информационната епоха – как да намираме и използваме златни находки познание.

Факт е, че повечето хора съществуват абсолютно разпиляно, следвайки порядките на разпадащата ни се култура. Казвам го като психолог, при когото идват да плачат всякакви CEO-та и „успешни“ личности. Не знам защо все още някой си мисли, че успехът в живота е в кариерата, парите и удобствата. Те са чудесни, но учените отдавна са установили, че трябва да си щастлив, за да си успешен, а не обратното. А щастие се постига с ежедневните малки усилия на съзнателно живеене, със системна грижа за себе си и подреденост в живота. Да започнеш деня с упражнение за благодарност, да направиш дребен мил жест към любим или случаен човек, да живееш с висока смисленост – такива неща те правят джедай.

Откъде да се 
посъветваме

В момента на пазара има поредица от разкошни книги с лайфхакинг-съвети като „Четиричасовата работна седмица“, „Похватите на титаните“ и A tribe of mentors на Тимъти Ферис, „Безграничният потенциал“ на Джим Куик и The Code of the Extraordinary Mind: 10 Unconventional Laws to Redefine Your Life and Succeed on Your Own Terms на джедая Вишен Лакиани (Vishen Lakhiani). Вишен е създател и на онлайн платформата Mindvalley, където се предлагат обучения по личностно израстване от най-добрите в сфери като журналистика (Стивън Котлър), философия (Кен Уилбър), подобряване на съня и много други.

Чудесни подкасти в тази насока са The Tim Ferriss Show на Тим Ферис, Conversations with Tom на Tom Bilyeu и „Свръхчовекът с Георги Ненов“.

Съществуват и редица приложения като Happify, Headspace и Fabulous, които не само дават безценни съвети за ползотворно и щастливо живеене, но и помагат за изграждане на системна практика и организиран подход към благоденствие и себеразвитие.

Да се изпълниш с покой

Когато човек поеме юздите на живота си, просто няма какво да го бутне. Живее продуктивно и щастливо в онова състояние, което учените наричат „поток“. То се състои в оптимална концентрация, когато нищо не те разсейва и си напълно отдаден на заниманието. Тогава сякаш времето спира, изпълва те чувство за радост и покой, случваш нещата с лекота и продуктивност. Това умение се изгражда и е леснодостъпно, когато имаш система за действие.

Едно от ключовите умения на лайфхакинга е да можем да се вадим за косата като Барон Мюнхаузен от трудни и емоционално обременяващи ситуации. Те се случват на всички ни и могат лесно да отвлекат живота ни в погрешна посока, да го разпилеят. Затова е важно да можем да слагаме задачите настрана за момент и да напълваме себе си с покой и съзнателност, да се връщаме в центъра си. За да бъда по-конкретен, ще разкажа как правя това. 

Наскоро имах самосвален ден. На главата ми се изсипа метафоричен бетон и ме циментира в изнервеност, граничеща с душевна кома. Знаех, че ако не направя нещо веднага, ще следва пропадане. Трудно решение, тъй като имах да движа бизнес и да редактирам книга. Спешно. Въпреки това...

Ставам рано, правя си йогата, сядам край прозореца. Потъвам в притихналост, без мисъл, наблюдавам потока на случване. Белотата на снега ме прониква, сърцето ми се забавя, няма ме. Дълго обитавам празнотата, докато не пониквам наново в недрата ѝ, като дете, готово да прегърне света, като цвете напролет.

После си правя салата от книги. Първо Томас Ман – есе върху еротиката на Микеланджело. Оставям възхищението му да ме пропие, да стане кръв. А думите – тези сгъстени в плодове сияния, превръщам в плът. После удрям един шот Павич, чийто „Вратите на съня“ открих ненадейно наскоро (а мислех, че имам всичко). Примлясквам неравноделния ритъм, отърквам играта на думи в небцето си. Свежестта на идеите, счупването на представите, ах, каква безмълвна епика. Три страници ми сменят фасона отвътре.

За десерт си поднасям две глави Гутиерес. Едната Педро, другата Хуан. Натурализъм алангле. Похотливата му искреност клокочи в ума ми. Затварям очи и продължавам изреченията му в картини. Натюрморт от гениталии и пот. Във ваза от страст и мизерия. А като погледнеш отдалече (ала Шупляк или Арчимболдо), се оказва портрет на душа в трансцендентален лупинг. Библейски мащаб.

След закуска измивам пода и банята. Чистенето има очистителен ефект. Дължи се на тесния фокус – когато вниманието е насочено изцяло върху детайл или дейност, мисловният буламач на маймунския ум се изпарява като суеверие и ставаме „поток“. 

Към един часа отскачам до фитнеса и се боря с наднормени щанги. Тласкам с 20 над собственото ми тегло, представяйки си, че повдигам себе си. Следвам системата на Кен Уилбър – в паузите празно съзнание в медитация, при вдигане – максимална активност, изразена в дихателни техники, визуализации и мантри („здраве и сила“, „сат нам“ и други). Пия комбуча от джинджифил и се усмихвам змейски от газирано щастие. Обичам това питие и живота в него.

Напомпал съм се като гума на ЗИЛ и това неизбежно дава атмосфери на духа ми. После отивам на масаж за разпускане. Масажите трябва да се въведат като задължителна повинност. Всеки да дава по два масажа седмично и да получава по толкова в система стил Time Banks. Ако някой ден стана президент, ще лобирам за това.

Следва изпитан метод за пречистване от шлаките – подстрижка при някакви хипстъри, които превръщат бръснарството в скейтинг. Махам всичко отстрани и с прошареното падат всякакви грижи.

Към шест часа отивам да играя баскетбол в зала с няколко другари. Тичане, рипане, тук-там по някоя псувня, колкото да става калабалъкът по учебник. Туп, туп, вкарвам дрибъла в ритъм, а с това и сърцето си. Скачайки, надскачам състоянието си. Нагоре и напред.

Това е моята рецепта за скок височина. Вдъхновяващо е, че балансът и успехът са винаги на една ръка разстояние. Само трябва да направим малка крачка към тях, и останалото е следствие.