Време е на Европа да блесне

Текстът е публикуван в бр. 11/2021 г. на сп. Business Global.

Автор: Лорънс Тубиана 

След като направиха толкова много, за да издигнат глобалния дебат за климата до най-високите нива на дипломацията, Европейският съюз и правителствата на ключови държави членки скоро ще бъдат изправени пред фундаментален парадокс. За световния двигател и нормотворец в изменението на климата 2022-ра ще е година на тежка и продължителна политическа борба за реализиране на собствените му климатични амбиции.

На 14 юли без много шум Европейската комисия направи една от най-важните крачки в климатичната политика след подписването на Парижкото споразумение през 2015 г. Планът на Комисията Fit for 55 предлага смел график за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г., по пътя към достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. С точен набор от политически предложения, адаптирани към различни географски региони, социални системи, енергийни миксове и нива на богатство, планът е наистина впечатляващ, демонстрирайки ясно как Зелената сделка на ЕС ще работи на практика.

Зелената сделка на Европа не се корени в масовия активизъм, за разлика от САЩ. Въпреки че е отговор на исканията, подкрепени от избирателите на последните европейски избори, това е инициатива  на изпълнителната власт на ЕС. Похвално е, че Еврокомисията успя да мобилизира необходимия технократичен и законодателен опит по-бързо от всяка друга институция в света. И тъй като Зеленият пакт на ЕС ще определи икономическата политика на най-големия глобален пазар, той има потенциала да установи нови норми в световен мащаб, оформяйки контурите на бъдещата нулева икономика.

ЕС прилага този вид мека сила от години в области като емисиите от превозни средства, ефективността на домакинските уреди и много други критични области. Тъй като Зелената сделка на ЕС продължава да е в процес на оформяне, този „Брюкселски ефект“ вероятно може  да се разшири и до други технически проблеми, като стандартите за електрически превозни средства, и така да ускори отдалечаването на света от двигателя с вътрешно горене съобразно целта на Европа до 2035 г. поетапно да извади от употреба колите с такива двигатели.

Пакетът Fit for 55 е едновременно конкретен и вече финансиран, поне в ранните си етапи. Заедно с целта на ЕС да постигне 40% дял на възобновяемите енергийни източници в своя енергиен микс до 2030 г., целите на плана за въглеродните емисии изпращат ясен сигнал към други напреднали икономики: те също трябва да мислят по-широко и по-амбициозно.

ЕС е и световен лидер в областта на устойчивото финансиране. Неговата Таксономия за устойчиви дейности ще предостави спешно необходимата яснота за това какво се счита за „зелена“ инвестиция. Чрез кодифицирането на новите стандарти е вероятно Таксономията на ЕС да окаже влияние върху капиталовите пазари в световен мащаб.

Европейските дипломати отдавна насърчават други големи сили да развият по-големи климатични амбиции. В този смисъл прилагането на Зелената сделка ще бъде голямо изпитание за Европа. При  китайско-американското напрежение на най-високо ниво остава да се види каква точно роля ще играе Европа в следващата фаза на климатичната дипломация. Много ще зависи от това дали може да постигне единен, интегриран европейски глас, вместо пасивно да разчита на съществуващите двустранни и търговски връзки на своите държави членки. За да използва тежестта си на световната сцена, Европа трябва да действа като един блок. Но може ли?

Предстоящото предизвикателство

През първите шест месеца на 2022 г. Франция ще председателства Европейския съвет (което съвпада със собствените ѝ президентски и парламентарни избори, съответно през април и юни). Успехът ще  изисква деликатно докосване, за да се балансират различни интереси и да се приспособи съветът към напускането на европейската политика от германския канцлер Ангела Меркел. Сред основните задължения на Франция ще бъде да защитава пакета Fit for 55 у дома и сред страните членки. За да „донесе Зелената сделка у дома“, тя трябва да помогне за адаптирането на целите на Комисията към широк спектър от вътрешнополитически контексти.

Преодоляването на тези политически предизвикателства няма да е лесно. Но европейските лидери трябва да запомнят едно просто предложение: Зеленият договор е покана за преосмисляне на социалния договор. Вместо да се налага като универсална политика, Зелената сделка трябва да бъде представена като сделка между самите граждани. Тъй като изисква законодателство, то представлява възможност за открит дебат по критични въпроси на социалната справедливост и равнопоставеност. Междувременно приливът на подкрепа за действията в областта на климата само продължава да набъбва. Показателно е, че неотдавнашно допитване във Франция показа, че близо девет от десет десни гласоподаватели смятат, че околната среда е междупартиен проблем, като подобни констатации се споделят из целия континент.

Един модел, на който трябва да се обърне внимание, е Конвенцията на гражданите на Франция за климата, която беше организирана в отговор на протестите на жълтите жилетки през 2018 г. Въпреки че ангажиментът на френското правителство към предложенията на конвенцията е променлив, социологическите проучвания показват, че почти всички те се подкрепят от по-голямата част от хората. Този  резултат е показателен не само за очевидните институционални пречки, които трябва да бъдат преодолени, но и за неизползвания потенциал. Други подобни усилия, включително в Ирландия, Шотландия и пр., са допълнителни признаци, че е набрана инерция за демократични иновации.

Както показа енергийната криза, обхванала голяма част от Европа, безпокойството относно ценообразуването на въглеродните емисии вече е голямо дори когато е допринесло само незначително за проблема. Прилагането на Fit for 55 ще повдига тези въпроси отново и отново. Политиците ще бъдат изправени пред трудни въпроси и компромиси всеки път, когато по-високите цени на въглерода се разширят до сектори, които засягат пряко портфейлите на гражданите, като транспорт и отопление. Добавете тези  предизвикателства към задачата за преквалификация на цели сегменти от европейската работна сила, особено в икономики с по-интензивно използване на изкопаеми горива, и вече можете да видите контурите на предстоящите политически битки в Европа.

В основата на въпроса е дебатът за заемите и дълга. Управлението на общия дълг и на държавния дълг на страните членки ще остане един от най-важните – и трудни – политически въпроси в европейския дневен ред. Тъй като облаците на пандемията над Европа започват да се разпръскват, ще има натиск за връщане към предишните фискални правила, ограничаващи дълга спрямо БВП. Бойните линии вече са начертани. Докато страни като Франция, Италия и Испания подкрепят разхлабването на правилата, блокът на “пестеливите”, воден от Австрия и подкрепян от Нидерландия, Чехия и Швеция, категорично се противопоставя на подобни ревизии.

Във всеки случай продължаващият икономически растеж в Европа ще трябва да изглежда доста по-различно от това, което се предвижда в днешните модели. Нетно нулевият въглероден модел повдига много важни въпроси. Как ще изглежда новият път на растеж? Ще трябва ли частното потребление да спадне? Ще играят ли инвестициите, особено публичните, по-голяма роля? Ако е така, откъде ще дойдат тези ресурси?

Ясно е, че европейските правителства ще трябва да съгласуват една инвестиционна програма, способна да изпълни Зелената сделка, с   жизнеспособен план за консолидиране на дефицита. Това означава, че ще трябва да преразгледаме самото значение на заемите и дълга – от следващата година.

В разгара на кризата с COVID-19 държавите – членки на ЕС, показаха истинска солидарност помежду си в ангажимента си за увеличаване на публичните разходи, голяма част от които финансирани с взаимен дълг. Фондът за възстановяване беше исторически пробив. Но предстоящото политическо състезание ще постави Европа на още по-мащабно изпитание.

Очевидно е, че инвестициите в климата трябва да бъдат изключени от пресмятането на дълга спрямо БВП и че трябва да се преосмислят  краткосрочните фискални правила, когато истинският приоритет е да се запази планетата за бъдещите поколения. Преходът към нулеви емисии е изключително предизвикателство. Но това е и моментът на Европа да блесне. Нека се възползваме максимално от него.

Авторско право: Project Syndicate, 2021.