Свилен Рангелов е съосновател и изпълнителен директор на „Дронамикс“. Завършил е икономика в колежа „Дейвидсън“, Северна Каролина, САЩ, през 2007 г. и след това е работил в сферата на финансите и маркетинга на различни организации, като е ръководил проекти на четири континента. След завръщането си в България през 2014 г. заедно с брат си Константин, който е авиационен инженер, основава „Дронамикс“.
Текстът е публикуван в бр. 10/2021 г. на сп. Business Global.Господин Рангелов, какви са предимствата на „Черния лебед“ пред другите традиционни доставки на товари по въздуха?В продължение на повече от 100 години са създавани самолети с идеята да превозват хора и те да се чувстват добре на борда. Това ги прави недостатъчно ефикасни, когато искаш да превозваш товари. Ние започнахме по обратния път – решихме, че самолетът ще е само товарен, ще пренася пакети и колети. И съответно сме го оптимизирали само за тази дейност. Това ни дава предимство - той е от 50% до 80% по-ефективен като разход. Доставката струва няколко пъти по-малко, отколкото с нормален самолет. А това е огромно предимство – в света на доставките цената е основополагащ фактор.
Предвиждате ли модификации на самолета в зависимост от пазарите, на които ще работите?Засега не, но може би ще се наложи да ги направим. В момента сме се съсредоточили да направим модел еталон. Но все пак в държави като Бразилия не се получават обледенявания, докато в Канада почти няма ден, без да имаш нужда от противообледеняваща система. Сравнително лесни модификации биха позволили на самолета да каца във вода. Друга често желана опция е да пуска пратките от въздуха. Това е много важно при хуманитарни дейности – често не можеш да кацнеш там, където искаш, и да оставиш храна, помощи или медикаменти. Но това са неща, които може би ще разглеждаме на по-късен етап.
Как намирате кадри? Какви са изискванията към хората, за да работят за „Дронамикс“?Да направиш самолет, е трудно нещо, но ние искаме той да е и много по-оптимизиран и по-добър от досега създадените. При това желанието ни е да го направим със сравнително малко средства – тези 10 млн. лв. инвестиции са може би 10 пъти по-малко, отколкото такава програма би струвала в Западна Европа или САЩ, където имат традиции в производството на самолети.
Няма пилот в самолетаНай-важното качество, което търсим у хората, е те да имат достатъчно страст за проекта, за да може да полагат сериозни усилия за продължителен период, без да се отказват. Ние правим развойна дейност, а при нея резултатът не е гарантиран. Изграждаш хипотези, че това ще е правилният начин, за да получиш резултата, който искаш, но невинаги това става така.
В Западна Европа и особено в САЩ да се провалиш в експеримента, е добре дошло, защото знаеш какво да елиминираш. В нашите ширини знаем, че провалът е нещо ужасно и странно. А в крайна сметка става дума за бизнес и за предлагане и ти трябва да напипаш правилния път. Поемаш технологичен и всякакъв риск. Това изисква определен вид нагласа. В България няма компании, които разработват самолети, нямаме Airbus и Cessna. Радвам се, че доста българи, които са работили в чужбина, сега са при нас. В екипа имаме и чужденци. Опитваме се да привлечем най-добрия талант, откъдето и да е той.
Какво трябва да направят българските компании, които искат да излязат на чуждестранните пазари? Как да развиват своите продукти и услуги?Трудно ми е да кажа. Поради естеството на работата си пътувам често и виждам, че светът се движи на много по-високи обороти, отколкото вървят нещата в България. Може някой да си седи и да гледа новините, и да се тревожи за малките неща, които локално може и да са големи. Но ако иска да излезе на голямата сцена, трябва да знае какво се случва там. А навън не само че се случват много неща, но те се случват по много бърз начин. Няма как да си конкурентен там, ако не си бърз, адаптивен и работлив. Ако говорим за продукти не само на българските компании, но и на всички други, е много трудно да се конкурират с азиатските производители. Работеща формула е процесите на бизнес развитие и маркетинг особено когато става дума за потребителски продукти, да се извършват в САЩ или Западна Европа. Те имат много по-добре развит усет за това какво би работило, какво би било подходящо за милионите потребители по света.
Какво Ви притеснява най-много за бъдещето на Вашата компания?Очевидно номер 1 в авиацията винаги е безопасността. Всичко останало – финансиране, талант, клиенти и т.н., са неща, които се вършат с работа, дори и да изостанеш, можеш да го наваксаш. Но не можеш да си позволиш да изостанеш с безопасността. Колкото повече напредваме, толкова повече се улесняват другите неща – привличане на ресурси, намиране на клиенти. Затова може да звучи странно, но нямаме най-голямо притеснение. Най-голямото ни притеснение е да не си лежим на лаврите.
