Финансово дежа вю

13 години по-късно, двойно по-голям брутен вътрешен продукт и двойно по-голяма сума на забавените плащания към изпълнители на обществени поръчки, главно в сектора на инфраструктурното строителство. Така изглежда сравнението между едно от първите решения на финансовия министър в първото правителство на ГЕРБ Симеон Дянков и кампанията на служебното правителство от м.г. да оспори законността на ин-хаус процедурите и допълнителните възлагания на строителни фирми. Кампания, подета от Асен Василев и Виолета Комитова като служебни министри на финансите и на регионалното развитие и продължавана от Василев и сега.

Вече в качеството си на редовно избран министър на финансите Асен Василев посочи, че 1,2 млрд. лв., които са предмет на спор между Агенция „Пътна инфраструктура“ и строителните компании, са единствените средства, които остават неразплатени от държавата. Василев обжалва пред съда отказа на прокуратурата да образува наказателно производство по сигнала за неправилно разходваните средства.

Един от аргументите на прокуратурата за отказ да образува наказателно производство е, че: „в случаите, в които нарушаването на служебните задължения и при неизпълнението им липсват данни или доказателства, че се действа с пряк умисъл и специална цел – лицето да набави за себе си или за другиго облага или да се причини другиму вреда, не е престъпление по служба“. В отговор финансовото министерство заяви, че „няма как „без умисъл“ АПИ да е възложила допълнителни и извънредни задания, многократно над стойността на сключените договори – 40 договора с надвишение от 2,9 млрд. лв. над стойността на договорите, чрез анекси и в нарушение на Закона за обществените поръчки“.

Дежа вю

Доводите на финансовото и на регионалното министерства звучат логично, но министърът на финансите не може да не си дава сметка, че преди близо 13 години друг министър на финансите умишлено забави плащания към строителни фирми и така задълбочи кризата, която тъкмо беше стигнала и България. Тогава ставаше дума за 660 млн. лв. – двойно по-ниска сума, но при двойно по-малък брутен вътрешен продукт на страната. Пропорцията беше същата, 1% от БВП . Натискът на Симеон Дянков беше строителите да опростят 10% от вземанията си, за да си получат парите. Не се получи. Влошената икономическа ситуация, единството на експерти, синдикати и работодатели принуди правителството да актуализира бюджета си и да предвиди средства за разплащания.

Но междувременно бюджетният дефицит, деклариран като 0,8% от БВП през декември 2009 г., се оказа 3% от БВП при декларирането пред Европейската комисия през 2010-та. Защото се добавиха задълженията, за които е настъпил падеж, но се бави плащането.

Симеон Дянков се опита да оправдае бавенето на плащанията с некоректни действия на възложителите. Сигурно си спомняте за съобщенията за договори, „крити в чекмеджета“ от новите управляващи от ГЕРБ. Сега тезата, обърната срещу последните управлявали от ГЕРБ, е подобна, но далеч по-добре структурирана. И за разлика от Дянков, Асен Василев се опитва да я защити в съда, след като прокуратурата отказа да се захване.

Но остава една несигурност, че накрая пак ще се стигне до плащане и подозрение, че едни фирми са накарани да върнат „ресто“ на новите силни на деня. А това можеше да се избегне, ако финансовото министерство, регионалното министерство и АПИ се бяха погрижили да платят на персонала на строителните фирми за реално извършените от тях дейности, на техните лизингодатели, и да запорират онази част от средствата, която остава като печалба. Да продължат да разследват изнесените в куфарчета и чанти 60 млн. лв., но да разплатят милионите за действително свършената работа. И не заради оценката на един показател – колкото и да е важен, какъвто е бюджетният дефицит. А за да не се създаде ново затлачване на плащанията и допълнително забавяне на икономиката, притисната от високите енергийни цени.