Конституционният съд – политически играч или пазител на Конституцията

Необходим ни е откровен дебат за позитивната роля на съда като арена за решаването на важни за всеки един от нас въпроси

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 14 January 2022 07:36 >
Конституционният съд – политически играч или пазител на Конституцията
На 15 ноември двама нови конституционни съдии положиха клетва – Соня Янкулова от квотата на ВКС и ВАС и Янаки Стоилов от квотата на президента.
Текстът е публикуван в бр. 10/2021 г. на сп. Business Global.


Биляна Гяурова-Вегертседер                                Биляна Гяурова-Вегертседер е юрист и медиатор, един от основателите на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и негов директор. Преди това е работила като старши адвокат в програмата за България на Американската асоциация на юристите.


Тази година се навършиха 30 години от приемането на най-новата българска Конституция. Освен че полага основните на демократичния строеж на нашето общество, тя създава и нови органи, и нов обществен ред. Един от тези новосъздадени органи е Конституционният съд. Въпреки че се нарича съд, той не е част от съдебната система на страната и се намира на върха на една институционална пирамида, чиято конституционосъобразност може да тълкува. От неговата компетентност е да дава задължителни тълкувания на Конституцията; да решава спорове между Народното събрание, президента и Министерския съвет; да се произнася по спорове за законността на изборите за народен представител, президент и вицепрезидент, и други. 

Интересна е и композицията на съда, защото тя в голяма степен предпоставя и неговия политически характер. Той се състои от 12 съдии, разпределени по квотен принцип между представителите на законодателната и съдебната власт и президента. Към това трябва да се прибави и дългият мандат от 9 години, който също позволява повлияването на определена политика или обществен процес. 

Уникалността на този съд е допълнително подчертана и от факта, че за разлика от останалите съдилища, където всеки може да подаде жалба или иск, Конституционният съд може да бъде сезиран само от строго определен кръг лица, които са описани в Конституцията. Това са най-малко 1/5 от народните представители (или 48 депутати); президентът, Министерският  съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор. През 2006 г. към тази група лица беше добавен и омбудсманът, а с последните промени от декември 2015 г. кръгът беше разширен и се даде възможност на Висшия адвокатски съвет също да сезира КС. По отношение на последните два субекта – те могат да се обръщат към КС само ако сезирането е свързано с нарушение на права и свободи на гражданите. 

Активно публично присъствие от 2018 г.

До пролетта на 2018 г. Конституционният съд не присъстваше активно в публичното пространство. Най-много да се цитират негови решения, свързани предимно с теми, отнасящи се до несвършващата съдебна реформа, и в частност относно фигурата на главния прокурор (Решение № 3 от 2003 г. например). Практиката на съда се коментираше в тесните експертни, юридически среди. През 2018 г. обаче група депутати сезират КС за произнасяне относно противоконституционността на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция). Работата на съда не е обвързана с конкретни срокове и съдиите могат да направят преценка кога да излязат с решение. 

В конкретния случай КС се произнесе още през юли същата година. С него противоконституционността на Истанбулската конвенция беше потвърдена. Още тогава се заговори за евентуалната политическа роля на съда. Към онзи момент управляващата партия ГЕРБ беше внесла Конвенцията за ратификация от Народното събрание и на практика я подкрепяше. Опозицията дойде не само от страна на части от обществото, но и от страна на по-малкия коалиционен партньор в управлението. Патриотичната коалиция, която гради политическото си реноме върху консервативните ценности и идеали, намери перфектната възможност да извлече дивиденти от създалата се ситуация. Това беше забелязано и от конституционните съдии, които останаха на особено мнение по решението. Румен Ненков и Георги Ангелов изрично пишат, че „Решението на Конституционния съд представлява „услуга“ за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция“. 

КС като политически жокер

Решението на КС има и друга проекция и тя се изразява в премерване на силите между водещи фигури от различните институции и грубо казано, „надцакване“ с цел печелене на политически дивиденти. Политически „жокер“ ли е КС в зависимост от политическата конюнктура в даден момент? 

Няколко примера. На първо място, трябва да се спомене питането, отправено към съда от Министерския съвет миналата година, с което се поиска тълкуване на прословутия чл. 126, ал. 2 от Конституцията относно надзора за законност и методическо ръководство, осъществявани от главния прокурор върху всички прокурори. Поводът беше усилието на ГЕРБ тогава да прокара текстове в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които да създаде фигурата на  „абсолютно независим прокурор“ (по думите на Бойко Борисов). Темата за липсата на реално работещ механизъм, чрез който да е възможно осъществяването на контрол и ефективно разследване срещу главния прокурор (при съмнения за извършено престъпление), е константа във всички доклади и наблюдения, отнасящи се до България от началото на прехода и досега. Решението на КС казва, че надзорът за законност и методическото ръководство не се отнасят до случаи, когато прокурор прави проверки по сигнали срещу главния прокурор (Решение № 11 от юли 2020 г.). След това решение промените в законите бяха приети, но няколко месеца по-късно президентът ги атакува частично също пред КС, който ги обяви за противоконституционни (Решение № 7 от май 2021 г.). Независимо от това обаче сегашният главен прокурор Иван Гешев винаги намира повод да се позове на решението от 2020 г., за да демонстрира, че не носи отговорност за работата на отделните прокурори. В този контекст е и прословутата му фраза, изречена през август 2021 г. в парламента: „Аз съм административен ръководител на административните ръководители“. 

Още по-пресен пример е решението на КС относно двойното гражданство на бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков (Решение № 16 от 27.10.2021 г.). С него със задна дата се отменя указът за назначаването на Петков за служебен министър. Могат да се направят много спекулации, но най-резонните са, че решението бе обявено много бързо (искането за това беше внесено в края на август от ГЕРБ) и по време на официално течащата предизборна кампания (започнала на 14.10.2021 г.), което даде повод на опоненти на сегашния президент Румен Радев да го използват в предизборните си изяви и послания. И докато горният пример показва индиректното влияние на КС върху политическите процеси в страната, то последното му решение съвсем директно го направи участник в политическите битки. Едно от разбиранията за ролята на КС е, че той трябва да тушира политическото напрежение между отделните играчи, като го облича в юридическа форма, но при нас като че ли се получи точно обратното. 

Индивидуалната конституционна жалба

Ефектът „Истанбулска конвенция“ има обаче и много по-широко значение и излиза отвъд границите на предмета си. На практика то „отвори очите“ на обикновения гражданин за силата и влиянието на КС върху нашето ежедневие. То повдигна отново и дискусията за правомощията на съда и най-вече за това, кой може да го сезира, т.е. възможно ли е да се въведе т.нар. индивидуална (или пряка) конституционна жалба (ИКЖ). В най-изчистения си вид това би означавало всеки гражданин да може да изпрати жалба до Конституционния съд. Тук се сблъскват двете противоположни тези. От една страна, въвеждането на ИКЖ звучи като изключителна демократична и хуманна възможност. От друга обаче, рискът от „наводняване“ на КС с всякакви жалби е напълно реален. Застъпниците на по-стеснителния подход аргументират, че най-вероятно много малък брой подобни жалби ще бъдат уважени, поради което и ефектът от въвеждането на ИКЖ не би бил толкова съществен. 

Реално сериозен дебат не е провеждан, но той е належащ и трябва да включва няколко важни елемента. На първо място, следва да бъде обсъдено по какви въпроси конкретно гражданите ще имат право да сезират директно КС, като най-логично звучи това да са такива, свързани с техните права и свободи. С такава възможност към момента разполагат омбудсманът и Висшият адвокатски съвет, т.е. необходимо е да се помисли и за допълнително детайлизиране на въпросите, за да не се получи дублиране на вече уредени положения. На следващо място стои въпросът за критериите за допустимост на такива ИКЖ. В Германия например, където съществува тази възможност, нарушеното конституционно право на лицето трябва да се отнася лично до него и да е настоящо, т.е. да бъде конкретно, а не абстрактно нарушение на някакъв публичен интерес. 

Друг вариант би бил като филтър да се използват първоинстанционните съдилища, т.е. те да се обръщат към КС по въпроси, отправени до тях от гражданите. Председателят на КС проф. Борис Велчев (мандатът му изтича на 15.11.2021 г.) е един от най-ярките радетели за въвеждането на ИКЖ. Тази година по повод честването на 30-годишнината от най-новата ни Конституция той каза, че „Няма нищо по-естествено от това на поколението, израснало с принципите, заложени в нашата Конституция, да бъде поверена отговорността само да търси правата си и по пътя на индивидуалната конституционна жалба“.

В контекста на решението по Истанбулската конвенция и на съвсем прясното решение за понятието „пол“ се развива и една трета линия на разговор за значението на КС, а именно доколко той следва да тълкува положения, които, макар и уредени в Конституцията, засягат морално-етични, дори религиозни аспекти от нашия живот. Следва ли те да се превръщат в център на правната аргументация на съда, или по-скоро трябва да имат периферно значение? Това е разговор, в който активно трябва да участва и самият съд, ако иска неговите решения да бъдат възприемани от обществото. Максимата, че съдът говори единствено чрез решенията си, е отдавна отживяла. 

Тепърва ще се водят професионални разговори за бъдещата посока на развитие на Конституционния съд и неговата роля в политическите процеси в страната и изобщо трябва ли той и доколко да играе подобна роля. Пред скоба обаче трябва да бъде изваден един по-широк обществен дебат за Конституционния съд като пазител на основния ни закон, който трябва да удържа в конституционните рамки политическите щения на отделни партии, а не да ги стимулира. И този дебат не трябва да се превръща в поредната разделителна линия в обществото ни, а в откровен разговор за позитивната роля на съда като естествената арена за решаването и тълкуването на важни за всеки един от нас въпроси.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ