Лидер отново е „Лукойл“ с двете си дружества в България, които са на първо и трето място в подреждането.
Материалът е част от специално издание "Приносът на чуждия бизнес в България", което е публикувано в сп. "Бизнес глобал"Екип на Coface България
Епидемиологичната обстановка, която повече от година оказва влияние във всички аспекти от живота ни, съвсем очаквано промени и инвестиционните планове на повечето компании в световен мащаб. Предварителните данни на БНБ показват почти двойно намаление на преките чуждестранни инвестиции в България през 2020 г. в сравнение с 2019 г. (562 млн. евро спрямо над 1,1 млрд. евро), но с уговорката, че се чакат окончателните данни – според предварителните данни за 2019-а например чуждите инвестиции бяха 630 млн. евро. Въпреки това като цяло очакванията са за по-ниски обеми заради несигурната икономическа обстановка и различните ограничения.
Има промяна и в секторната концентрация на чуждите инвестиции. Докато през предходните години основните вложения в България бяха свързани с главно с автомобилната индустрия, през 2020-а тя се оказа в окото на урагана COVID-19. Но други отрасли се възползваха от променената ситуация, сред които производството на почистващи препарати и дезинфектанти, както и търговията с компютри/лаптопи и аксесоари за тях. Остава да видим дали окончателните данни ще потвърдят тези тенденции.
Тъй като голяма част от фирмите все още не са публикували данни за турбулентната 2020 г., класациите в това издание са базирани на резултатите за 2019 г., последната „нормална“ преди пандемията от COVID-19. Но на база на наличните данни може да се направи предположение, че не могат да се очакват значителни промени в подреждането и за 2020 г.
Топ чужди инвеститори в България
Ако погледнем класацията на Топ 300 чуждестранни инвеститори по приходи (виж пълната класация
ТУК) , няма да се изненадаме особено от водещите компании – в Топ 3 на практика са традиционните победители от класацията ни на най-големите фирми в страната, включени в „Coface ЦИЕ Топ 500“. Лидер за 2019 г. отново е Лукойл Нефтохим Бургас АД – фирмата, през която оперира местната рафинерия на руския енергиен гигант, а на трето място е Лукойл България ЕООД, която управлява веригата бензиностанции и търговията на едро и дребно.
Резултатите на рафинерията за 2019 г. показват сериозен ръст в приходите в размер на 8,6%, което я нарежда на пето място сред компаниите в Югоизточна Европа. Дружеството обаче продължава да отчита огромни загуби, като за съответната година цифрите надминават 80 млн. лв., поради което попада и в друга класация – за най-губещите компании в региона. Все пак рeзyлтaтът e знaчитeлнo пo-дoбъp oт този на предходната година (2018 г.), в която тя oтчитa зaгyбa oт над 250 млн. лв.
Що се отнася до Лукойл България ЕООД, през 2019 г. лидерът в търговията с горива на едро и дребно като цяло запазва нивото на приходите и печалбата, а изменението е минимално.
Интересно е и присъствието на Аурубис България, една от най-големите компании в България и един от най-големите инвеститори в страната. Дружеството, което е сред най-големите производители на мед в Европа, наскоро обяви голяма инвестиция в соларни мощности, съобразени със зелената сделка. Същевременно в медиите се появиха данни, че за периода 2019 – 2022 г. планира да инвестира около 130 млн евро в страната. А 2019 г. беше добра за сектора – силното търсене от Китай, въпреки търговската война със САЩ, стимулира производството и очаквано представянето на „Аурубис България“ е отлично. От друга страна, широкото приложение на медта в различни отрасли е добра предпоставка и за диверсификация на приходите. Що се отнася за влиянието на COVID-19 върху цената на медта, след първоначалните шокове и затваряния през март м.г. глобалното търсене на мед се възстанови бързо (именно заради широкото приложение на медта в индустрията) и оттогава цената се движи само нагоре.
Класацията „Топ 5 на чуждестранните инвеститори“ се допълва от двете дружества на немския гигант в ритейл сектора Schwarz Gruppe – Кауфланд и Лидл. Местните подразделения започнаха дейност съответно през 2006 г. и 2010 г., като от тогава насам те благоприятстват развитието на пазара за бързооборотни стоки в страната и увеличават значително дела на т.нар. „модерна търговия“. Двете компании отчитат стабилен ръст в приходите и рентабилността – „Кауфланд“ генерира по-големи обороти, но магазинната мрежа на „Лидл“ е значително по-динамична в развитието си. Интересна подробност е, че през последните месеци немският бранд анонсира откриването на първите си магазини и в Северна Македония, a yпpaвлeниeтo нa дъщepнoтo дpyжecтвo тaм Lіdl Ѕеvеrnа Маkеdоnја щe пoeмe изпълнитeлният диpeĸтop нa вepигaтa y нac Mилeнa Дpaгийcĸa.
Въз основа на данните можем да обобщим, че кризисната за много бизнеси 2020 г. доведе до ръст в потреблението в големите ритейл вериги, което предвещава също толкова добра 2021 г. за лидерите в този пазар. Трябва да се отбележи също, че големите вериги реагираха адекватно на локдауните, като бързо превключиха към онлайн продажби.
Акценти в Топ 30
От останалите компании сред първенците чужда собственост прави впечатление огромното увеличение в приходите на БиЕй Глас България ЕАД, която се вписва сред лидерите благодарение на 368% ръст за 2019 г. Португалската компания придоби местния производител на бутилки и буркани "Дружба стъкларски заводи" с фабрики в Пловдив и София през 2017 г. Още в първите няколко години след сделката ръководството разшири и модернизира производствения процес, което благоприятства цялостното развитие на компанията. Но основната причина за резкия скок в приходите е промяна в счетоводната политика – от 2019 г. компанията майка BA Glass започна да отчита всичките си продажби през българското дружество.
Интересно е да се отбележи и присъствието на чешката CEZ Group с две свои дружества – ЧЕЗ Електро България АД и ЧЕЗ Трейд България ЕАД, които заемат съответно 21-во и 29-о място. Енергоразпределителните дружества постоянно инвестират в подобряване на електроразпределителната мрежа. Чешката компания влезе в България през 2004 г., придобивайки мажоритарен дял в трите електроразпределителни дружества в Западна България, а две години по-късно компанията закупи и ТЕЦ "Варна", който впоследствие продаде и сегашният собственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган.
През 2017 г. групата предприе стъпка за излизане от местния пазар, като се очаква процесът да завърши до дни (до редакционното приключване на броя продажбата на активите още не беше финализирана). През 2018 г. чешката компания подписа договор за продажба със сравнително непознатото дружество „Инерком България“, но след активен обществен дебат сделката беше блокирана от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Година по-късно ЧЕЗ направи втори опит за продажба, този път на „Еврохолд България“ АД, най-големия по приходи публичен холдинг в страната. Първоначално КЗК блокира сделката, но впоследствие я одобри. Продажбата е одобрена и от местния енергиен регулатор.
През 2019 г. „ЧЕЗ Електро България“ реализира около 14% ръст на приходите. 6% от приходите на дружеството се формират от свободния пазар, 28% - от стопанските потребители, 63% са индивидуалните потребители. Именно последното поставя компанията в зависимост от решенията на КЕВР, която определя цените на електроенергията на дребно. С поетапното навлизане на свободния пазар тази зависимост ще отпадне, още повече че към момента България остава една от малкото страни в Европа, в която цената на електричеството за битовите потребители е предмет на държавна регулация, което би могло да навлече и наказателна процедура от ЕС.
Интерес представляват и телекомите – А1, Теленор и Виваком, при които в последните няколко години наблюдавахме динамични промени. Повечето от тях притежават и лиценз за телевизионен и интернет оператори. Тук съществените новости бяха придобиването на „Виваком“ от „Юнайтед Груп“, което стана официално през 2020 г. (това е причината компанията да не е включена в класациите) и осъществената 2 години преди това продажба на „Теленор България“. „Мобилтел“ пък се сбогува със старото си познато лого „Мтел“ и възприе това на групата си през 2018 г.
През последните години този сегмент претърпява промени, свързани с навлизането на 5G мрежата, което наложи сериозни инвестиции от страна на телекомите. Допълнителна несигурност донесоха санкциите, насочени към китайския ИТ доставчик Хуавей, което индиректно доведе до продажбата на един от тези телекоми. Иначе през 2019 г. телеком пазарът остана стабилен, движен от нарастващите средни приходи от абонат, фокусиран все повече върху срочните договори, отколкото върху предплатените услуги. Но това също така означава и консолидиращ се пазар, което значи да не очакваме сериозни ръстове на абонатите в близко бъдеще.
Новите възможности за инвестиции
От секторна гледна точка най-много компании в Топ 300 осъществяват търговия, бизнес услуги и производство за автомобилната индустрия. Що се отнася до последната, страната ни се оформи като предпочитана дестинация за множество подизпълнители, но за момента България не е привлякла никой от големите автопроизводители.
Въпреки това големите компании с изнесени производства, например в Китай, временно преустановиха дейността си заради пандемията, което ги накара да обмислят алтернативни начини за доставка на стоки. В тази ситуация страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) повишават привлекателността си като локации за преместване на производствените мощности, макар че последвалото разпространение на COVID-19 по целия свят охлади тези амбиции.
Освен като последици от кризата регионът, в който е и България, се ползва и от редица други предимства при решенията къде глобалните компании да преместят производството си. Това са конкурентните разходи за труд, членството на повечето страни в региона в ЕС, стратегическото географско положение (в близост до Западна Европа), относително добрата инфраструктура и привлекателният бизнес климат. Това отваря доста перспективи пред държавите в Централна и Източна Европа, от които те могат да се възползват в настоящата ситуация.
В класацията за глобална конкурентоспособност на Световния икономически форум България се нарежда на 49-о място в глобален мащаб и на 9-о в ЦИЕ, следвана от Румъния, Хърватска и Сърбия. Разходите за труд в страните от региона определено са по-ниски от тези в Западна Европа, като съвсем очаквано производителността се повишава благодарение на непрекъснатата автоматизация и роботизация. Някои от основните предимства на страната са свързани с бързата и съвременна ИТ инфраструктура, голям брой ИТ специалисти на глава от населението (трети в света), владеенето на поне един чужд език от 49% от населението и пр.
Предизвикателствата пред инвеститорите също не са малко. Някои от тях са свързани с коронакризата, други произтичат от съвременните тенденции в индустрията и геополитическата обстановка. Например фокусът, поставен от Европейската комисия върху производството на зелена енергия, доведе до съществен бум в този сектор. Все повече фирми се насочват към частично или пълно задоволяване на собствените енергийни нужди чрез инвестиции във възобновяеми източници, а това води до значителни приходи за сектора. Някои от фирмите в България се възползваха от тези обстоятелства и всъщност разшириха производствата си в очакване на повишеното търсене.
Фокусът върху електромобилите пък, от друга страна, съществено промени и инвестициите в автомобилния сектор, като се очаква това да доведе до постепенно намаляване на влаганите средства в производство на конвенционални автомобили. Пример в тази посока е подписаното в началото на юли споразумение за изграждане на фабрика в България за производство на електромобили с германския стартъп Next.e.GO Mobile. Все пак доколкото цената на крайния продукт е от съществено значение за търсенето, тази промяна няма да стане рязко и внезапно, а поетапно в рамките на следващите години.
Наложената от COVID-19 нова реалност – така нареченият хоум офис или дистанционна работа, принуди компаниите и правителствата да направят значителни инвестиции в инфраструктура и в технологии. Тези инвестиции, макар и да е трудно да бъдат определени като сума, доведоха до ръстове на технологичните компании в бурни времена и така те всъщност излязоха победители – с ръстове и в приходите, и в печалбите.
Общото заключение е, че не е изключено през следващите години да наблюдаваме по-големи инвестиции и в България, тъй като множество индустрии преминават през мащабна трансформация, което променя и географията на производството.
- - -
Данните, използвани в класациите, са представени от Coface България и не претендират, че включват всички чуждестранни компании в страната. Данните се отнасят за компании, за които Coface България разполага с информация въз основа на официално публикуваните отчети за 2019, 2018 и 2017 г.
