Текстът е публикуван в бр. 9/2021 г. на сп. Business Global. 
Бойчо Попов Бойчо Попов е главен редактор на финансово-икономическата уебмедия Investor.bg, която тази година празнува 20-годишния си юбилей. Сайтът е част от медийната група Investor Media Group, в която се включват националната ефирна телевизия Bulgaria ON AIR, бизнес телевизията Bloomberg TV Bulgaria, още 20 водещи уебмедии в България, както и първата стрийминг платформа за събития Investor Media PRO, която стартира именно по повод 20-ата годишнина на медията. Във връзка с годишнината Investor.bg организира специална бизнес конференция Investor 20, чийто фокус е върху трансформация на бизнеса и технологиите. Ускорената заради COVID-19 дигитализация на бизнеса в световен мащаб достигна ли и до България?
Достигна, но за съжаление, тази ускорена дигитализация е ускорена „по българските стандарти“. Тъй като страната ни изоставаше значително от ЕС като цяло, COVID би могъл да представлява ускорител за процеса и у нас. Но е факт – българският бизнес изостава по отношение на дигитализацията си в сравнение с европейския.
Например едва около една пета от фирмите у нас използват
за обмен на информация между различни функционални звена. Средното ниво за ЕС е 35%. Едва около 9% от българските компании пък ползват CRM, като по този показател сме по-напред само от Унгария. За сравнение – в Литва този дял е 25%, а средното ниво за ЕС е 20 на сто. Така се оказва, че в страната ни проникването на софтуер за управление на клиенти и ресурси е крайно недостатъчно. А то е нужна стъпка за т.нар. Индустрия 4.0 – съществен елемент за запазване конкурентоспособността на икономиката.
По отношение на самите потребители – като цяло усещането на повечето българи е, че извън големите градове на практика няма интернет. Всъщност България се намира около средното за ЕС ниво по този показател. Но когато става дума за скорости над 100 Mbps, България значително изостава. Едва 19% от абонатите разполагат с достъп със скорост над 100 Mbps. За Румъния този дял е 73%. Освен това цели 24% от българските домакинства в извънградските региони не могат да си позволят да плащат за интернет. Това е най-големият дял в Европа. България е водеща и по брой домакинства, които не могат да си позволят да плащат за интернет като цяло. А това, за съжаление, логично се отразява и на дигиталните умения на българина – на второ място сме по липсата им.
Локдаунът накара много компании бързо да мигрират онлайн. Колко и кои от иновациите, породени от пандемията, ще останат и след нея?
Не съм сигурен за иновациите, но мога да поразсъждавам за някои тенденции. Едната промяна, която ще остане и в бъдеще, е очакването на потребителя за безпроблемно дигитално изживяване и самообслужване при всяко взаимодействие с бизнеса и управлението.
Другата тенденция, която ще се запази, е начинът на работа. Дигитализацията на начина на труда придоби значителен тласък от коронавируса. Считам, че работата от дома или мобилната работа ще се утвърдят като алтернативна форма на работа и че цифровите комуникационни инструменти ще станат повсеместно работно оборудване.
В дългосрочен план както пространственото, така и времевото разпределение на работата ще се основават на стандартите, установени по време на кризата. Противопоставям се на предразсъдъците, че до голяма степен изолираният начин на работа води до намалена работоспособност, като твърдя, че поне същият обем, ако не и по-голям, може да се извършва от дома. Но може би в дългосрочен план ще се стремим към микс от конвенционалния и постковид начин на работа – т. нар. хибриден начин.
Очаквам още, че след пандемията устойчивостта ще бъде доминиращата тема. Климатичната криза е тук. Не само клиентите, но и собствените служители на много компании очакват по-голяма устойчивост. Никой не иска още по-голяма криза от кризата с коронавируса. А клиентите ще настояват за прозрачност на цялата верига на стойността, например по отношение на разбирането за намаляването на въглеродния отпечатък по време на цялото увеличение на стойността.
Какви са проблемите пред дигиталната трансформация на родната икономика?
Oсновното предизвикателство е свързано с областта на човешкия капитал, където страната ни наистина изостава и се нарежда на 26-о място в ЕС. Според DESI резултатът ѝ от 33,9% остава доста под средния за ЕС от 49%. Общото равнище на основните цифрови умения в България е сред най-ниските в ЕС.
Делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии е около 29% от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 58%. Едва 11% от българите притежават умения над основните, което представлява една трета от средната стойност за ЕС. А специалистите в областта на ИКТ съставляват 3% от общата заетост, което е увеличение, въпреки че тази цифра продължава да представлява малък дял от работната сила предвид недостига на работна ръка на пазара на труда. Жените – специалисти по ИКТ, съставляват 1,8% от общо наетите лица, което е малко над средната стойност за ЕС.
В последните години наблюдаваме процес на скъсяване на веригите на доставка заради различни регионални кризи по света. Доколко устойчив ще е този процес според Вас?
Бих отчел няколко тенденции. След като видяхме колко чупливи са глобалните вериги на доставки и колко бързо трябва да се вземат решения за отстраняването им, компаниите все повече ще възлагат процесите по отношение на т. нар. intelligentes Supply Chain на алгоритмите. Решенията с машинно обучение помагат да се определи къде могат да възникнат забавяния или повреди. В случай на проблем доставките могат да бъдат автоматично пренасочени благодарение на алгоритмите. Целият процес на планиране до ad-hoc изпълнение може да бъде автоматизиран.
Алгоритмите могат да приоритизират къде суровините са най-спешно необходими и кога, така че да могат да бъдат изпълнени ангажиментите за производство и доставка. Хората се нуждаят от дни, за да вземат такива решения и да получат общ преглед като основа за вземане на решения.
Тенденцията към облака не е нова и в областта на производствата. Тази тенденция ще продължи. Тъй като новите приложения от облака позволяват по-висока степен на автоматизация, тук ще видим силно взаимодействие. Повече облак означава повече автоматизация – също и по отношение на интелигентната верига на доставки.
Повечето автоматизация изисква по-добре подготвени данни. Tе са налични във фирмите, но са разпределени във всички отдели. Събирането, пресяването и подготовката им по такъв начин, че да могат да се използват за автоматизиране на процесите, е трудна задача. Разрушаването на тези силози става все по-важно, за да се направят веригите за доставки по-ефективни и по-устойчиви на прекъсвания. Това позволява по-бързо да се прилагат автоматизирани решения, базирани на данни. Затова специалистите по данни, които помагат за реализирането на такива проекти, ще се превръщат в новите герои на интелигентната верига на доставки.
България е известна с високото ниво на своите IT кадри, но голямата добавена стойност от този човешки капитал сякаш отива навън. Реалистично ли е да очакваме появата на български технологичен еднорог?
Като цяло това е въпрос на време, но би трябвало да го наричаме български само когато компанията остане тук. Съвсем наскоро Dynamo Software получи оценка от 900 млн. долара – тя е основана от българи фирма, но вече е базирана в Уотъртаун, Масачузетс.
