Реформа: Новият модел за регистрите бе представен публично на 20 април от шефове и „експерти на Министерския съвет и Държавна агенция "Електронно управление"
Хаосът с регистрите у нас става все по-голям заради неспирното им множене и феодалния инстинкт за собственост върху тях у различните администрации. Последното свидетелство за размера на бедствието дойде на заседанието на съдийската квота на ВСС във вторник, където стана ясно, че „Информационно обслужване” АД е спряла достъпа на окръжните съдилища и на Софийския градски съд до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. За да осигури такъв, дружеството иска да му се плащат годишно около 120 000 лв. за поддръжка на системата и 19 лева на удостоверение за актуално състояние. А такива пари в съдебната система няма.
Същевременно съдилищата са длъжни да издават удостоверения за актуално състояние на неправителствените организации, които у нас са 44 000, за да могат те да се пререгистрират в Агенцията по вписванията, както гласи законът. Заради спрения достъп до регистъра тази дейност се извършва ръчно от служители с ровене в документацията. Предложенията на съдебните кадровици за изход от ситуацията варират от закупуването на сървър, на който да се качат данните и който струва 900 000 лв., до преговори с „Информационно обслужване” да продължи да дава достъп до регистъра. Според експерти, с които „Икономист” разговаря, изобщо не е нужно да се купува сървър, защото данните могат да се качат на държавен хибриден частен облак. Регистърът на НПО-тата по закон отива в Агенцията по вписванията, където и ще бъде поддържан, и не е нужно да се прави друг.
Припокривания и дублирания
У нас има 17 956 регистъра, които се поддържат от централната и местните администрации. И макар че няма законово определение за регистър, броят им непрекъснато расте, много от тях се припокриват тематично и дори дублират, а „черешката на тортата” е, че 10% от тях нямат и нормативно основание да съществуват. На практика това означава, че в някои от администрациите се събират незаконно лични данни от гражданите, което създава възможност за злоупотреби.
Данните са от инвентаризацията на регистрите, извършена от правителствената администрация с европари по Оперативна програма „Добро управление”. Информацията е събрана при посещения в над 3700 места на централната и териториалната администрация. Анализът е 942 страници и на него стъпва концепцията за реформа на модела на административно обслужване, която ще се извършва с европейско финансиране.
„За нас темата за регистрите е сред най-важните. И в момента имаме система, която се занимава с обмена на данните, базирана на регистри. Но в нея са включени само 40 регистъра от общо над 17 хиляди. Тези 40 регистъра са осъществили над 240 000 трансакции, свързани с предоставянето на електронни услуги”, коментира необходимостта от реформа на регистрите председателят на Държавната агенция за електронно управление Атанас Темелков. Според експерти без реформа на регистрите комплексното административно обслужване и дигитализацията са силно затруднени.
Справка в сайта на Министерството на транспорта показва, че вече е правен опит за някаква реформа. За периода 2010 – 2015 г. ведомството е реализирало проект „Развитие на административното обслужване по електронен път” на стойност 18,5 млн. лв., в който обаче не са набелязани мерки за регистрите. Такава мащабна реформа започва да се прави сега.
13 880 регистъра се поддържат от общински администрации, което прави над 60 регистъра средно за всяка община. 1730 са регистрите на централната администрация, 1650 – на специализираните териториални звена (като РИО, басейнови дирекции и пр.), 532 – на областните администрации. Най-голям брой регистри на централно ниво има в направлението „Земеделие, гори и храни”, а най-голям брой общински има в областта на устройството на територията и строителството. Анализът показва голям брой отделни регистри в една и съща тематична област в министерствата, във второстепенните разпоредители към тях и в териториални администрации. В тематична област „Води“ например се поддържат 21 регистъра, от които всяка община на практика поддържа по 7 вида регистри. В областта на устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране и разрешаването на строителство част от регистрите, водени от регионалното министерство (МРРБ) на централно ниво, се водят също и от областните администрации и общините. МРРБ например поддържа 2 регистъра, ДНСК – 4, областните администрации – по 4, общините – по 8.
Предложенията за реформа
Предложенията включват обединяване и изграждане на единни регистри в една тематична област. Това може да стане чрез обща информационна система, която да управлява предоставянето на данни от отделните регистри. В същото време част от регистрите трябва или да отпаднат, или да се интегрират помежду си. Следваща стъпка е централизацията на регистрите, въвеждането на забрана за искане на документи при наличие на публичен регистър, от който може „да се дръпне” информация. Четвърта стъпка е функционалното разделение на регистрите. Например МРРБ да поддържа един национален регистър в областта на инвестиционните намерения и строителните разрешения, а различните администрации да вписват данните в него. Предвижда се също така да се въведе дефиниция за регистър, както и единна матрица как да изглежда всеки регистър. Част от данните може да бъдат качени на държавен частен хибриден облак, като отделните администрации поемат част от поддръжката му, което да снижи разходите.
Текстът е публикуван в брой 17/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
