Българите - песимисти за икономиката, оптимисти за себе си

В края на 2021 г. глобалните очаквания за предстоящи икономически трудности остават сравнително високи, а пандемията все още влияе на световните надежди и страхове. Това показват резултатите от най-дългогодишното изследване на „Галъп интернешънъл“, което от 1979 г. насам мери Индекс на надеждата, Индекс на щастието и очакванията за икономическата ситуация. Тази година са интервюирани над 41 000 души в периода октомври-декември.

Глобалните нива на надежда и на щастие леко намаляват в сравнение с края на 2020 г., като продължават да се наблюдават видими различия в отделните региони и страни. Българите, както и повечето източноевропейци, са с по-песимистични очаквания за 2022 г. и за развитието на икономиката, но в същото време са доста по-оптимистично настроени в личен план.

България е на второ място, след Турция и преди Афганистан, в класацията на нациите с най-песимистични очаквания за 2022 г. Едва 15% от нашите сънародници са оптимисти, че тя ще е по-добра от изминалата 2021-ва. На обратното мнение са 48%, които по-скоро очакват следващата година да е по-лоша.

Още повече са българите, които очакват икономически трудности през следващата година – 64%, срещу едва 6 на сто, според които 2022 г. ще донесе икономически просперитет на страната ни. Това ни поставя отново в челната тройка на песимистите, непосредствено след Турция и Босна и Херцеговина и на една позиция с Полша. Скромна светлина в тунела е фактът, че макар и малцинство, оптимистите са се увеличили с 1 пр. п. в сравнение с края на 2020 г.

На фона на очакванията за трудности в икономиката и преобладаващ песимизъм, положителното е, че тази година личното щастия у нас, макар и едва доловимо, е по-високо. Индексът на Щастието за България тази година е +35 в сравнение с +31 в края на 2020 г. Общо 45% от запитаните българи заявяват, че се чувстват щастливи или много щастливи; 10% се определят като нещастни или много нещастни; 43% казват, че не се чувстват нито щастливи, нито нещастни. 2% не могат да преценят.

И по този показател България не се отличава значително от данните за ЕС като цяло, а още по-малко – от данните за източните държави от съюза. Там, например, 49% от запитаните са „много щастливи“ или „щастливи“, 9% – „много нещастни“ или „нещастни“, а 39% отговарят, че нито са щастливи, нито нещастни.

Годината с най-големи нива на песимизъм по света през новия век все още остава 2008 г. Що се отнася до регионите и големите икономики, съотношението оптимизъм/песимизъм се оказва относително стабилно през последните години. Европа, Русия и Близкият Изток са по-песимистични, докато страните от Азия, например, са по-оптимистични.

Надеждата в САЩ, Германия, Великобритания, Австралия и Индия рязко спада в сравнение с изследването през миналата година, докато в Япония, Мексико и Южна Корея то расте значително. Турция е уникален случай с рекорден ръст на песимизма (отчасти и заради значителната инфлация в страната).

От „Галъп интернешънъл“ отбелязват, че националният оптимизъм обикновено не е въпрос само на благосъстояние, но зависи също и от възрастта на населението и възприятията за възможности за растеж в бъдеще.