Сериозен спад на завършилите системата на средното професионално образование, съчетан с много по-бавно увеличение на броя на учителите в тази сфера – това показва обобщението на данните от Института за пазарна икономика, част от проекта „265 истории за икономика“.
Близо 50% от учениците в средното образование (VIII - XII клас) ежегодно се обучават в професионални училища за придобиване на II-ра и III-та степен на квалификация. Това са над 135 000 ученика в близо 6000 паралелки в професионални училища. През последната учебна година, 2020-2021, се забелязва сериозен спад на завършилите в системата – за първи път те намаляват под 20 хиляди, докато тези в общообразователните училища остават над 25 хиляди.
За последните четири години както учащите, така и реално завършилите професионално образование намаляват по-бързо от демографския спад в общообразователните училища.
За същия период броят на учителите продължава да се увеличава, но в общообразователните училища темпът на нарастването им е с 13%, а в професионалните – с по-малко от 1 процент.
Все още половината от учениците в средното образование се обучават в професионални училища, но броят им намалява по-бързо, завършилите са по-малко, а нарастването на броя на учителите изостава.
Анализът на данните от страна на ИПИ илюстрира огромните разлики във възможностите за осигуряване на професионално образование в отделните общини:
- В 19 общини няма никакво училище в сферата на средното образование;
- В 43 общини има само общообразователни училища, не и професионални;
- В 138 общини обучаващите се в професионални училища са повече от тези в общообразователните;
- В 37 общини има само професионални училища, не и общообразователни.
Картата показва, че превес на професионалното обучение има в няколко зони в страната – в Североизточна България, Тракийската низина и Средногорието и в Северозападния край. Но докато при първите има сравнително високо съответствие на професионалната квалификация и структурата на бизнеса и предлаганите работни места, в Северозападна България то почти отсъства - голяма част от професионалното образование там е в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а заетостта в този сектор е много ниска.
Изводът на ИПИ е, че въпросите с качеството и съответствието между предлаганите професионални направления и реалностите на местните пазари на труда все още са предизвикателство за българската образователна система.
Още информация за регионалните профили на българската икономика може да прочетете на сайта на ИПИ