Текстът е публикуван в бр. 8 на списание Business GlobalИндустриалните зони са един от най-показателните примери за развитие на българската индустрия. В тях инвеститорите намират на едно място терени, инфраструктура, логистични, административни и други услуги, които им позволяват да създават и развиват своя бизнес. А разположението им извън столицата дава възможност и на регионите да привличат инвеститори.
Но и самите зони са в процес на развитие, за да отговорят на новите екологични изисквания, както и на предизвикателствата и възможностите в резултат на пандемията от коронавируса. Приетият през пролетта Закон за индустриалните зони също дава възможност за по-комплексно развитие на териториите.
С 25-годишна история, над 180 фирми на своята територия и инвестиции за над €3 млрд., частната „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) е най-голямата индустриална зона в България. Сега ще мултиплицира своя успех в създаването на икономическа зона съвместно с общините Русе, Хасково и Димитровград, като започва и нов етап от своето развитие, насочен към дигитализация и декарбонизация. Екипът на ТИЗ ще реализира „Въглеродно-неутрални индустриални паркове“ (ВНИП), проект в съответствие със Зелената сделка на ЕС и Плана за възстановяване и устойчивост, заедно с общините Пловдив, Хасково, Бургас, Габрово и ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД.
Екологичен отпечатък присъства и в разширението на „Индустриален и логистичен парк Бургас“, в който собственици са морската община и държавата. Свободните терени в Промишлена зона „Юг“, т.нар. Фаза 2 на проекта, са по-големи, съответно ще се търсят и по-мащабни производители. Но акцентът е върху уникалните природни характеристики на зоната, с които могат да се привлекат инвеститори, насочени към екологосъобразните производства и дейности. Поради своята близост до влажни територии и граници с Бургаското езеро, където гнездят и много защитени видове, сме задължени да се придържаме стриктно към всички екологични норми и разпоредби, казва Георги Кузманов, изпълнителен директор на индустриалния парк. Над териториите на сегашната зона „Север“ на парка минава „Виа Понтика“, един от главните маршрути за миграция на птиците от Европа към Африка. „Тези особености налагат да позиционираме само екологично чисти и зелени производства, които да отговарят на съответните рестрикции“, обяснява Кузманов. Наложен е лимит на максимална височина на индустриалните сгради – до 20 м в зона „Север“ и до 15 м в зона „Юг“.
Стартът на ТИЗ е „на подходящо място в подходящо време“. В средата на 90-те години на миналия век индустриалната зона е една от първите в сектора, който дeсетилетия по-късно все още не е институционализиран – едва този март беше обнародван специален Закон за индустриалните паркове. Първата инвестиция в ТИЗ на зелено е през 1996 г. в зона „Марица“ - заводът на „Агри България“, дъщерно дружество на италианската компания за сладкарски продукти Ferrero, което произвежда спиртовани череши (черешите в бонбоните Mon Chéri, които се продават по цял свят, са български).
През годините много от инвеститорите разширяват дейностите си, което според инж. Пламен Панчев, създател и изпълнителен директор на ТИЗ, означава, че не само са получили един добър продукт в зоната, но са намерили и добри условия за развитие на бизнеса си в България.
Заводът за производство на хладилници и фризери на „Либхер“ прави 3 – 4 пъти разширения, но рекордьор е британският производител на пружини за автоиндустрията „Уилям Хюз“. Компанията започва с 1000 кв. м площи и 20 работници през 2004 г. в зона „Раковски“, като през годините прави 7 разширения. АББ е другият показателен пример – за 4 години построява втори завод на едно и също място, което е прецедент в историята на шведско-швейцарския концерн.
„Не казваме, че в България не съществуват проблеми, но хубавото е, че при нас като че ли не са с тази острота. По често дискутираната тема за корупцията например немски инвеститори в ТИЗ коментираха по германската телевизия ARD, че никога никой не си е разрешил да ги изнудва или поставя условия“, казва инж. Пламен Панчев.
Институционална подкрепаЗа успеха на модела на ТИЗ допринася това, че освен достъп до инфраструктура и строителни услуги екипът ѝ извършва за инвеститорите целия административен процес и така те имат малък досег с държавната и общинската администрация. Юристите, с които работи зоната, помагат в решаването на различни казуси на инвеститорите, предоставят цялостни услуги за релокацията на бизнеса и работната сила – консултации за визи, пребиваване, устройване за живот на чужденците и други.
Необходимо е натрупване на време и установяване на доверие между всички участници, което важи и за отношенията между общините. ТИЗ е разположена на територията на няколко по-малки общини, като част от нея е и в община Пловдив. „Един такъв проект винаги има нужда от подпомагане, хубаво е, че ние институционализирахме тези взаимоотношения, създавайки „Клъстер Тракия икономическа зона“, за да може да поставяме на общественото внимание проблемите, които вълнуват инвеститорите в зоната“, казва инж. Панчев. Той подчертава, че местната власт винаги е сътрудничила през последните години, държавната също е оказвала съдействие.
В случая с индустриален и логистичен парк Бургас, в който акционери са държавата и общината, подкрепата за инвеститорите се осъществява на две институционални нива. И включва освен съкратени процедури, срокове и съответно разходи, координация и с други органи и комунални компании. В зона „Юг“ (Фаза 2) например тече кампания на Енергийния системен оператор (ЕСО) по отвеждане на електрическите далекопроводи под земята извън терените на зоната. Веднага след приключване на тези процедури ще се пристъпи и към изграждане на довеждащата инфраструктура към новите територии, като вече се работи и по заравняване на парцелите. Очаква се три компании да закупят първите терени от новата зона.
Инфраструктурата е фактор„Стратегическо местоположение, свързаност с най-важните транспортни връзки – пристанище, международно летище, автомагистрала към столицата и Пловдив, жп свързаност; близост с централната част на град Бургас, но най-вече инфраструктурата правят предлаганите от нас терени изключително атрактивни“, казва Георги Кузманов. Но Пламен Панчев от ТИЗ акцентира, че трябва да има плановост по отношение на средствата за инфраструктура, както и нисколихвено дългосрочно финансиране на проекти, в които има и чисто социален елемент. Той обръща внимание, че един индустриален проект е много по-успешен, когато заедно с него се развиват и професионалното образование и квалификация, когато има медицинско обслужване и други социални услуги за служителите на фирмите в зоната.
Планът за развитие на ТИЗ включва дигитализация на всички административни услуги, повишаване на енергийната ефективност с използване на енергия от ВЕИ, умно управление на ресурсите и отпадъците. „Искаме това да са нашите нови страни за привличане на инвеститори. Вече не е достатъчно само да кажем – ще изградим завода ви в кратки срокове. Трябва да дадем повече възможности“, казва инж. Панчев.
Новият закон„Повече от задължително бе България да се сдобие със закон, който да регулира индустриалните зони и паркове, защото точно на зони като нашата се разчита за привличане на свежи инвестиции, нови производства, които да подкрепят икономиката и да съживят регионите“, категоричен е Георги Кузманов. Той отбелязва, че чрез новия закон много ясно се регламентират правилата, задълженията и цялостните процеси от инвестиционния цикъл на всяка от компаниите, избрала да развива бизнеса си в индустриалните паркове. Законът дава и повече правомощия на мениджърите на зоните за тяхното развитие.
Сега Законът за индустриалните паркове и Планът за възстановяване и устойчивост, по който се очакват средства от ЕС, са обвързани – една зона може да кандидатства за средства за развитие, когато е сертифицирана по ЗИП. ТИЗ ще търси средства както за дигитализация и декарбонизация, така и за развитие на инфраструктурата и създаване на допълнителна стойност на инвеститорите в зоната. Проектът ѝ предвижда изграждане на нови жп спирки и прелези в зоните Марица и Куклен, части от „Тракия икономическа зона“, за да се използват възможностите на екологичния транспорт и да се облекчат задръстванията. Необходима е подкрепа за нова подстанция, детска градина, жилища за работниците, които пътуват от по-далечни места, изграждане на пожарна служба. Много важна част от проекта е и създаването на технологичен център, който да даде резултати от продължаващото близо десетилетие сътрудничество с 5 български университета.
Планира се в технологичния център да има лаборатории, свързани с биотехнологиите, електромобилността и автомобилните компоненти. Изграждането на лаборатория за акредитирани дейности по изпитвания на тестови образци и за калибрирането на машините ще подпомогне предприятията. „Много често оборудването напуска пределите на страната, за да получи удостоверение, че може да се използва. Изпитването на нови продукти и изделия ще става много по-бързо и евтино, ако успеем да получим това финансиране“, казва инж. Панчев.
Електрическа мобилностПокрай компаниите „Макском“ и „Лидер 96“ Пловдив се превърна в един от най-големите центрове в Европа за производство на електрически велосипеди. Друга фирма – „Милара Интернешънъл“, вече започна серийно производство на малки електрически камиони, подходящи за логистичната индустрия – основно за износ, но вече и няколко български общини ги ползват за комунални услуги.
„Eлектромобилността е бъдещето, но ако искаме да се развива по-добре, трябва да има стимули и за пазара в България“, казва инж. Панчев. Тоест да се стимулира потреблението – румънското правителство субсидира безусловно покупката на електрически превозни средства, а в България такава схема действа само за сделки на общини и държавни институции.
На 30 април кметът на Русе Пенчо Милков и инж. Пламен Панчев дадоха старт на работата по обособяването на нова индустриална зона, която ще носи името „Дунав“. Русенската община и ТИЗ имат връзки отдавна - зона „Раковски“, част от ТИЗ, и Индустриалният парк в Русе стартират по едно и също време, през 2004 г. Тогава зам.-кмет на Русе е Валери Андреев, който участва в създаването на парка. Участва и сега в проекта. Като важен фактор за развитието на зона „Дунав“ се сочи Русенският технологически университет.
През май ТИЗ започна преговори и за изграждане на приоритетен индустриален парк в Хасково и Димитровград. „Това, към което се стремим, е да успеем да привлечем по-високотехнологични предприятия за създаване на по-голяма добавена стойност. Всичко това ще позволи да задържаме младите хора и да създаваме по-висококвалифицирана работна ръка“, казва инж. Панчев.
НиършорингПандемията попречи на много бизнеси, но и създаде възможности за индустриалните предприятия. Опитът на ТИЗ показва, че много компании увеличават производството си поради тенденцията за скъсяване на пътя на доставките – т.нар. ниършоринг. Пандемията ускорява и купуването на дълготрайни стоки, което увеличи работата в завода за хладилници на „Либхер“ например.
Бургаската индустриална зона също е била обект на проучване от компании с интереси да скъсят пътя на доставчиците си, казва Георги Кузманов.
С ниършоринга са свързани и две нови предложения за инвестиции в ТИЗ. Първото е за производство на нитрилни ръкавици без талк за медицината, хранителната индустрия, както и с широко индустриално приложение. Европа внася този продукт от Азия. Чуждестранен инвеститор е готов да започне производство в България, като планира да вложи до €55 млн. в рамките на 2 години за изграждането на предприятие. Екипът, който работи по проекта, има идея да направи този продукт биоразградим – сега ръкавиците не могат да се рециклират, от което ще има сериозни екологични ползи. Другият проект е за инвестиции в производство на микропроцесори за автомобили, което ще даде по-добри възможности за позициониране на България за привличането на голям автопроизводител.
Тракия икономическа зона (ТИЗ)
е най-голямата индустриална зона в Югоизточна Европа. Тя обединява 6 индустриални зони в района на Пловдив – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Високотехнологичен парк „Пловдив“ и Агроцентър „Калояново“. Площтаѝе над 10 700 000 кв. м, като почти половината от нея вече е заета. За 25 години (от старта на първата зона „Марица“ през 1996 г.) в нея са реализирани над €3 млрд. инвестиции и са разкрити над 35 000 работни места. Всяка година в ТИЗ се инвестират между €70 млн. и €150 млн. В нея работят над 180 компании, половината от които са чуждестранни.В ТИЗ предприятия, търговски и логистични бази са изградили международни компании като ABB, Liebherr, Osram, Socotab, Schneider Electric, Schenker, „Агри България“ (Ferrero), Shell Gas, Hanon Systems, Sensata Technologies, William Hughes, Kaufland, Zobele, Mecalit, „Техно Акташ“, MAN, „Джъмбо“, „Интрама“, Оdelo, Willi Elbe Gelenkwellen, SMC Industrial Automation, „Милара Интернешънъл“. В нея е разположена и една от най-големите по приходи компании в България – „КЦМ 2000“ АД. Знакови български брандове - „Белла България“, „Макском“, „Димитър Маджаров“, „Биофреш“, „Рефан“, „Атаро Клима“, „Анди“, „Агрия – България“, „Биомашиностроене“, „Витанеа“, „Интерлинк Груп“ също имат заводи в ТИЗ. Оттук оперира и ПИМК, най-големият автомобилен превозвач в страната.
Инж. Пламен Панчев e oсновател на ТИЗ - най-голямата индустриална зона в България с 25-годишна история, над 180 фирми на своята територия и инвестиции за над €3 млрд.Индустриален и логистичен парк Бургас
Aкционери са община Бургас (33,21%) и държавната „Национална компания индустриални зони“ (66,79%). Индустриалният парк разполага с две отделни територии в рамките на град Бургас - в Промишлена зона "Север" и Промишлена зона "Юг". Заради изчерпването на капацитета на терените в зона „Север“ държавата апортира 600 дка земя от Южната промишлена зона на града, в близост до бургаските корабостроителници и пътната връзка за кв. "Меден рудник". Това е и т.нар. Фаза II на проекта. Южната зона ще бъде с подобни на северната зона инфраструктурни параметри – с довеждаща улица, дъждовна и битова канализация, пречиствателна станция, високоскоростен интернет, газ и други комуникации. Но докато Северната индустриална зона е насочена повече към малки и средни компании, новата зона дава възможност за развитие и на по-големи предприятия. На инвеститорите се предлагат парцели между 20 и 150 дка, в старата площите са между 2 и 20 дка. Във Фаза 1 на Индустриалния парк терени купиха 35 компании от различни сфери на бизнеса. 25 от тях вече оперират - от високотехнологични производства до логистични компании и цехове в хранително-вкусовата промишленост, обработка на метали и производство на метални изделия. 
