Една сграда, две зали, две събития и две различни вселени. Така може да се определи станалото в парламента във вторник. Докато депутатите дебатираха и приеха бюджетите на държавния пенсионен фонд и на здравната каса за 2019 г., в една от залите на парламента Независимият фискален съвет проведе първата си конференция, посветена на фискалната политика и икономическия растеж, с което напомни за функцията си да бъде коректив на правителството.
Още във встъпителното си слово председателят на съвета Борис Грозданов посочи фактическата невъзможност институцията да осъществява функциите си. Тя няма достатъчно експерти, късно получава проектобюджета. „На нас ни остава да комуникираме с Министерството на финансите направо „в ефир“, а останалите фискални съвети ни се чудят как можем да формираме позиция по три бюджета в толкова кратък срок“, каза Грозданов. И беше прав – бюджетът бе одобрен скоростно от бюджетната комисия седмица преди конференцията.
Макар и със закъснение, поканили академици, експерти от БНБ и Световната банка, организаторите дадоха трибуна за експертни критики. Посланията призоваваха за политика, различна от налаганата от управляващите, различна и от предлаганата от опозицията.
Критиките
Ефектът от прегряването на икономиката се подценява, липсва усилие капиталовите разходи да се оценяват според полезността си и ресурс да се насочва към тези, които осигуряват най-голям мултипликатор, смята членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, който бе зам.-министър на финансите в две последователни правителства. Официалната прогноза за 2019 г. е икономиката да расте с 0.3 пр. пункта по-бързо от потенциала си, което сигнализира за леко прегряване, но според Любомир Дацов то се подценява и отклонението ще бъде по-голямо от прогнозираното, главно по линия на покачване на доходите и пазара на труда.
Възможното противодействие чрез ефективни политики и инвестиции обаче остава подценено, като капиталовите разходи се правят според субективни преценки за необходимост, твърди Дацов. „Още преди десет години изготвихме методика за оценяване на капиталовите разходи. Тя е на разположение на Министерството на финансите, но не я използват“, аргументира се той.
Същата позиция изрази и бившият министър на финансите Петър Чобанов: „Досега текущите разходи нарастваха линейно, но от догодина започват да се повишават експоненциално. Тази експлозия на разходите трудно ще може да се овладее в години на нисък растеж или рецесия, защото става дума за заплати. В същото време инвестициите са най-големият източник на спестявания и този модел се повтаря през последните три години“.
Плюс на бюджет 2019 е гъвкавостта, с която разполага – близо 15% от заложените разходи могат да се спестят, ако се наложи. Според Дацов това е двойно по-малка гъвкавост в сравнение с поддържаната преди кризата, но съвпада със средните равнища в бюджетите на повечето страни от ЕС.
Средство за контрол над разходите и тяхното раздуване по политически причини е въвеждането на по-строги фискални правила и механизъм, който да гарантира спазването им, посочи главният икономист на Световната банка Емилия Скрок. Без да влиза в конкретика относно България, тя представи изследване на институцията за финансовата стабилност и фискалните правила. От него става ясно, че именно правила, които поставят юзди на бюджетните разходи, помагат държавите да се предпазят от ситуация, в която по политически причини бюджетите засилват дисбалансите в икономиката и водят до нейното прегряване. „Най-успешна връзка между бюджета и икономическия растеж има, когато фискалните правила се спазват, а държавата разполага и с фискален съвет“, посочи Емилия Скрок.
Дебатите
Почти по същото време и след неуспеха да осигурят кворум в петък, в пленарната зала започна приемането на първо четене на проектобюджет 2019. Сравнително бързо бяха приети бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. При първия основният спор между депутатите бе за повишаването на пенсиите. Според БСП заложените 5.7% от 1 юли догодина са крайно недостатъчни, като в масовия случай това означава повишаване на доходите с между 10 и 13 лева. Отговорът на ГЕРБ бе, че това са финансовите възможности на държавата, придружен с напомнянето, че преизчислените от БСП пенсии през 2009 г., точно преди парламентарните избори, бяха плащани по времето на първия кабинет „Борисов“.
Разнобой между опозицията се появи по повод максималния осигурителен доход – докато БСП иска още по-голямо от предлаганото от ГЕРБ увеличение (от 2600 на 3000 лв.), ДПС обвини управляващите в нарушение на предизборните им обещания да не увеличават данъчната тежест и в удар срещу най-ефективните сектори от икономиката, които плащат и най-високи заплати на светло.
Още по-сериозни критики се изсипаха върху проектобюджета на здравната каса и основно върху измененията в други секторни закони, които се правят с преходните и заключителни разпоредби на този бюджет. Намеренията за задължително прелицензиране на болниците, спиране на финансирането на дейности, за които се канят лекари на хонорар, и налагането на лимити за разходите за платените от касата лекарства при лечението на пациентите бе атакувано и от БСП, и от ДПС като имитация на реформа, която само ще влоши качеството на услугите, които пациентите получават. Според зам.-председателя на парламента Нигяр Джафер от ДПС с прелицензирането на болниците няма да се постигне нищо освен централизиране на корупцията.
Тук обаче управляващите показаха рядка склонност за компромиси. Шефката на здравната комисия Даниела Дариткова декларира готовност за ревизия на предлаганите промени. „При лимитирани бюджети на болниците може да се направи изключение в интерес на българските пациенти и това няма да наруши бюджетните параметри“, каза Дариткова, имайки предвид малките болници в отдалечени населени места, които без гастролиращи лекари трудно могат да предлагат стандартни услуги, а алтернативата за пациентите е да пътуват дълго до болници в областните центрове.
Прелицензирането на лечебните заведения също вероятно ще отпадне с официалния мотив, че новата Агенция за медицински надзор няма да може да се справи в посочения едногодишен срок. Вместо това ще има засилени проверки дали болниците изпълняват новите медицински стандарти.
Готовност за компромиси демонстрира и здравният министър Кирил Ананиев, чийто екип предлага промените.
Текстът е публикуван в брой 45 /2018 г. на списание "Икономист" от 9 ноември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
