Добивна индустрия на кръстопът

Световните тенденции тласкат рудодобива нагоре. Зелената сделка също, ако се подходи умно и се ограничат рисковете

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 18 October 2021 13:01 >
Добивна индустрия на кръстопът
Текстът е част от приложение "Добивна индустрия", публикувано в списание BusinessGlobal

2020 г. беше особено трудна за всички икономически сектори заради пандемията и последвалите ограничения и прекъсвания на веригите на доставка. В началото на коронакризата минната индустрия не правеше изключение, но впоследствие се събуди и дори подобри резултатите си спрямо предходния период. Но ако разгледаме внимателно данните, ще установим, че това се дължи единствено на невероятното представяне на компаниите, които работят с метални полезни изкопаеми. 

Първото и второто тримесечие на м.г. бяха особено притеснителни за индустрията – в световен мащаб производството отбеляза срив, като през април беше регистрирано най-силното понижение на годишна база в исторически план. Разпространението на COVID-19 и въведените противоепидемични мерки породиха значителни негативни ефекти за икономическата активност и в България по линия както на намалено външно търсене, така и на ограниченията за дейността на фирмите в някои сектори на икономиката.

Фактори за растежа

В тези първи месеци от здравната криза цените на суровините намаляха. Медта, която е най-търсеният метал, отбеляза спад през март 2020 г., достигайки около 4500 долара за метричен тон на Лондонската борса за метали. Но през втората половина на годината започна рязко поскъпване заради комбинация от фактори. Първо миньорите в Чили, която предоставя една четвърт от световните количества, заплашиха със стачки заради готвени пенсионни реформи. После започна постепенното възстановяване на икономиките. На финала новият американски президент Джо Байдън обяви своя план за възстановяване, чието изпълнение изисква много мед предвид обявения преход към чиста енергия и заявените инвестиции в смарт електрически мрежи и дигитализация. Всичко това към допълнение на вече известната към този момент Зелена сделка на ЕС, която също е огромен консуматор на метали. 

Ценовият марш на медта не се ограничи до 2020 г., а продължава и до днес. Като резултат от засиленото търсене запасите от мед в регистрираните складове на Лондонската борса през април спаднаха с 10%, което прати цените над 10 000 долара за метричен тон. Към август те се стабилизираха на нива от 9400 долара, което сравнено с март м.г. сочи за ръст от около 60%. 

По всичко личи, че тази тенденция е тук, за да остане. Стоковият стратег на Bank of America Майкъл Уайдмър смята, че цените ще достигнат 13 000 долара до края на тази година, а до 2025 г. ще се насочат към кота 20 000 долара. Goldman Sachs дори нарече медта „новият петрол“ предвид факта, че световният преход към зелена енергия се ускорява. За Китай този полет на цените е неизгоден, защото те са най-големият консуматор на метали, но въпреки опитите на Пекин да ги натиска надолу, като освобождава количества от своите резерви, те се движат нагоре. В бележка към инвеститорите през май изследователската компания CFRA твърди, че „червеният метал“ ще остане на „бича“ територия дългосрочно не само заради скока в зелените капиталови разходи, а и заради недостига на минни проекти в световен мащаб.

И това повишение на цените, което се отрази и на другите метали, изцяло компенсира несигурния старт на годината за българските рудодобивни компании.

Общият добив на полезни изкопаеми у нас през 2020 г., по данни на Министерството на енергетиката, е в размер на 107 млн. тона и бележи спад с 3% спрямо 2019 г. Намалението се дължи основно на въгледобива – с цели 21% до 22 млн. т, което е най-ниското му ниво за последните 15 години. Всъщност това свиване е тенденция, която се задържа пета поредна година, и по всичко личи, че ще продължи до затварянето на „Мини Марица-изток” – нещо неизбежно в близките години заради Зелената сделка. За поредна година се наблюдава увеличение в добива на метални полезни изкопаеми – с 8% през 2020 г. до 38 млн. т. Ръст има и при добива на инертни и строителни материали, които достигат годишен обем от 34 млн. т.

И като дял на произведената продукция рудодобивът е с най-голямо участие в разпределението – 36%. Следва добивът на инертни материали с 32%, като за втора поредна година въгледобивът остава на трета позиция с 21%. Добивът на индустриални материали е с дял от 10%, изоставайки през последните години. 

Добрите данни при общата стойност на произведената продукция също се дължат на металните полезни изкопаеми. По изчисления на Българската минно-геоложка камара (БМГК) всички предприятия в сектора са произвели близо 2,9 млрд. лева. Това е ръст с 11% спрямо 2019 г., базиран основно на рудодобива, при който се отчита както увеличение на добитите количества в натурално изражение, така и повишаване на цените на международните пазари през втората половина на годината. 

При разпределението на стойността на произведената продукция в бранша за 2020 г. (виж графика 2) ясно се откроява големият дял на рудодобива. Следват го неметалните минерали и суровини и добивът на твърди горива.

Пандемия и работна сила

Поради спецификата на сектора големите добивни предприятия са свикнали да работят в циклична среда и да не губят производствен ритъм и в лоши години. Въпреки първоначалния ступор от непознатата инфекция никъде не са наложени съкращения или намаляване на работни заплати. През м.г. в сектора пряко са заети 20 684 души, средната годишна заплата е близо 22 000 лв. Средногодишното нарастване на възнагражденията в индустрията е 9,9%, а за последните 20 години е с цели 378 на сто. 

И в разгара на пандемията предприятията правят всичко възможно да предпазят своя най-ценен капитал – хората. В „Елаците-Мед“, част от Група ГЕОТЕХМИН, са въвели ротационна работа, на смени, на заетите в производството. На работните площадки са монтирани термокамери, провеждат се безплатни тестове при съмнения за инфекция. Дружеството инвестира и изгради през 2020 г. модерен здравен пункт на територията на работната площадка в Рудодобивен комплекс, Етрополе. През тази година ще заработи подобен пункт и на обогатителния комплекс в Мирково. 

620 хил. лв. само за изпълнение на противоепидемичните мерки са вложени в „Асарел-Медет“ от март 2020 до март 2021 г. Направена е нова организация при работата на сменен режим, за да се намали броят на пътуванията и рискът от по-често струпване на хора. Приложена е програма за безплатно профилактично тестване на контактните лица. А инвестицията от 120 млн. лв., която дружеството влага в болница „Уни Хоспитал“, на практика спасява Панагюрище от тежка здравна криза.

Въпреки COVID-19 двете дружества от „Дънди Прешъс Металс“ обясняват, че бързата производствена трансформация на двете им дружества в Челопеч и Крумовград, с въведените доста по-различни мерки за работа, е благодарение на факта, че дружеството от години инвестира в дигитализация. То е готово за работа от разстояние, защото вече е интегрирало различни иновации, като минни дронове, високоскоростен интернет в галериите, дистанционно управлявани машини и изкуствен интелект.

Инвестиции и иновации

Въпреки несигурността и трудната година всички компании от сектора изпълняват инвестиционните си програми, които са насочени към технологично обновление. Обогатителна фабрика „Асарел“ преминава през тотална промяна по мащабен проект за модернизация на рудоподготовката. По него до март т.г. са вложени около 50 млн. лева. Новата топкова мелница, най-голямата в сектора на Балканите, има най-високото възможно ниво на автоматизация в Европа. През м.г. компанията интегрира в обща информационна система пробивно-взривните минни дейности заедно с дигитален геоложки, структурен и хидрогеоложки модел на находище „Асарел“. Компанията от Панагюрище е и единственото българско предприятие, част от мащабния изследователски проект X-Mine, координиран от Центъра за технически изследвания на Финландия. Екипът на X-Mine разработва нови сензорни технологии за геоложко проучване и внедрява дигитални продукти за моделиране на находищата и по-ефективна преработка на рудите. През м.г. „Асарел-Медет“ инвестира 26 млн. лв. и в модернизацията на системата за водоотлив и оборотно водоснабдяване на хвостохранилище „Люляковица“.

През 2020 г. на територията на Рудодобивния комплекс на „Елаците-Мед“ край Етрополе е въведен в експлоатация модерен мобилен комплекс за производство на фракциониран инертен материал. В резултат скалният материал не се депонира като отпадък, а се използва за изграждането на руднични пътища на територията на комплекса. Компанията е въвела и мобилно приложение, което предоставя информация от производствения процес в реално време. 

Въпреки епидемичната обстановка „Горубсо-Мадан“ продължи програмата си за замяна на старата техника със съвременно мобилно минно оборудване.

В края на миналата година в най-голямата фабрика на „Каолин”, Обогатителна фабрика Ветово, е въведен в експлоатация нов филтърно-сушилен цех – проект за 7,5 млн. евро, който осигурява производствен капацитет от 90 хил. т обогатен каолин годишно. 

Обобщените данни от сектора показват, че средногодишните инвестиции в опазване на околната среда на компаниите за последните 20 г. се задържат на нива от 36 млн. лева. 

Вложенията в нови технологии вървят успоредно с такива в квалификацията на хората – успешна комбинация за ръста на ефективността. За периода 2000 – 2019 г. произведената продукция на един нает в левове е нараснала от 24 890 лв. до 124 544 лв. – 400% ръст. В този 20-годишен период се наблюдава и промяна в ефективността на разходите за труд – за всеки вложен лев в труд са произведени 6,4 лева продукция.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ