НА ПОВЪРХНОСТТА: Данъчната политика на ГЕРБ изглежда като завой наляво, но реално е прикритие за безидейност и популизъм
Как ще се почувствате, ако политическата партия, за която възнамерявате да гласувате, ви обещае да не повишава данъците, но реално вдигне облагането ви? И това при условие че същата партия постоянно твърди, че е с дясна ориентация, но единствената мисъл при структуриране на разходната ѝ политика е как да се отговори на краткосрочни съображения? Добре дошли в света на ГЕРБ.
След данък „колиба“, данък „лихва“ и данък „уикенд“ в предходните мандати кабинетът „Борисов 3“ също реши да наложи непопулярни и по-важното – безсмислени увеличения на данъчната тежест. Очакваното повишаване на максималния осигурителен доход от сегашните 2600 лева на 3000 лева се очаква да осигури на държавата около 150 милиона лева. С него ще се покрият допълнителните разходи на държавата за вдигнатия таван на пенсията от сегашните 910 лева на 1200 лева, каквото е намерението на управляващите и което най-вероятно ще залегне в проекта за „Бюджет 2019“. Остатъкът, колкото и да е малък и незначителен, ще облекчи усилието на правителството да повиши заплатите в държавния сектор, за което се появиха оценки, че ще струва около 1 милиард лева.
От друга гледна точка, допълнителните приходи, събрани от подобна мярка, се равняват на половин процент от консолидираните постъпления в държавата, като в същото време мярката ще засегне най-високоплатените 4% от заетите, или близо 140 хиляди души.
Подобна непропорционалност между събраните допълнителни постъпления, вследствие на отделна промяна в данъчното облагане и броя на засегнатите лица от друга, бе присъща на всяка от предишните промени в данъчната и осигурителната тежест. Явно това е утвърден модел в политическото поведение на управляващите. Закърпват се дупки, с фокус върху трохите, и досега поне стратегията работи, защото като дойде време за парламентарни избори, вече три пъти ГЕРБ печели.
Абсолютно безспорен остава фактът, че данъчната система, основана около плоския данък, остава непроменена и това е постижение, с което управляващите не пропускат да се похвалят.
Ако има голяма качествена промяна в сравнение с миналото, тя е, че идната година ще бъде по-различна по отношение на разходите - с милиард повече ангажименти за заплати и стотици милиони за модернизация на въоръжените сили, които няма как да се покрият с европейски средства. За управляващите ще става все по-трудно да „изненадват“ данъкоплатците с бюджетни излишъци в края на годината. За първи път ще стане видимо, че парите не се вземат, за да се финансира сериозна промяна в нивото на преразпределение. И ще става все по-трудно да се убеди обществото, че в дългосрочен план системата може да продължи без реформи или без да се вдигне данъчната тежест. Полето за малки стъпки ще се изчерпи и в платформата за следващите избори ще трябва да се обещае нещо повече.
Множество експерти предупреждават отдавна, че това не е устойчива политика. Ако има причина ГЕРБ да се справят относително успешно в рамките на приходната система, която са наследили и отказват да променят, тя е, че пестят значителна част от разходите, които преди 18 месеца обещаваха да направят.
Проблемът в този подход е, че се лекуват симптомите, а не причините за болестта.
Бюджетните излишъци от тази и миналата година бързо ще се стопят, когато дойде време да се погасяват облигационните емисии от външния ни дълг. Затягането на международната среда за търговия вече слага прът в колелото на европейската икономика. Този процес започва да се наблюдава и в България, но в следващите година-две ще се задълбочи. Тегленето на заеми ще става все по-скъпо, а балансирането на бюджета ще може да се случи главно като резултат от спестяване на държавните инвестиции, с което допълнително ще се оказва натиск върху икономиката.
За разлика отпреди десет години, следващия път, когато се доближим до рецесия или поне до депресия, не е сигурно дали във фискалния резерв ще има свободни средства, които да позволят на България да запази икономическата си политика. През 2009 година правителството на Сергей Станишев завеща на ГЕРБ резерв от четири милиарда лева без нито една емисия международни облигации за погасяване. Така стана възможно да се покрият бюджетните дефицити за първите 24 месеца от управлението на Бойко Борисов. Когато и да си отиде това правителство, то също ще остави милиарди в резерва, но ще има и милиарди дългове за погасяване. В средносрочен план двете величини ще се припокрият, но няма да я има гъвкавостта.
Това можеше и да се избегне. Ако управляващите имаха план с допълнителните приходи да създадат буфер или да инвестират в капацитет за растеж. Последното обаче просто не е приоритет на ГЕРБ, предвид предстоящите избори за местна власт и европейски парламент. Така е възможно да станем свидетели на иронична ситуация, защото в първата година от управлението си Борисов се оплакваше, че той трябвало да плаща пенсиите, обещани от предходния кабинет. Също и че неговото правителство имало тежкото наследство да изпълнява ангажименти по договори за строителство и придобиването на корвети за Военноморските сили и хеликоптери за авиацията.
Интересно, ако утре министър-председателят трябва да сдаде поста на някого, каква разлика ще открои спрямо наследството, което е получил?
Текстът е публикуван в брой 42/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
