Дългогодишното искане на бизнеса да се въведе така нареченият „златен регистър“ на изрядните данъкоплатци и техният ДДС кредит да се възстановява без ревизия, вече е реализирано, макар и по неформален начин. Вместо да се поддържа база данни с изрядните фирми и те да получават привилегировано третиране, от Националната агенция за приходите (НАП) са подготвили набор от критерии за електронна проверка.
Сред критериите са изискване да не са установявани данъчни нарушения на фирмата, както и същото да важи поне за 4 от нейните основните доставчици. Ако проверката, която се осъществява в рамките на ден, покаже, че компанията покрива показателите, исканият от нея ДДС кредит се възстановява, без да се провежда данъчна ревизия.
Мярката безспорно е полезна за бизнеса, защото по този начин компаниите получават ликвидност 3 месеца по-бързо в сравнение с максималния срок, в който трябва да приключи една ревизия. Това позволява на фирмите както да обслужват задълженията си, така и да финансират разраствания. По официална информация от приходната агенция за изминалите две години по този начин са възстановени повече от 160 млн. лв., като в списъка на изрядните компании попадат не само големи данъкоплатци, но също и малки и средни предприятия.
Инициативата се приветства от бизнеса и заслужава безспорна похвала, ако не съществуваха съмнения за занижаване на вниманието от страна на данъчните и до предпоставки за измами.
Бивши служители на НАП коментират, че тази практика крие рискове за бюджета, като е много възможно вече да има възстановен данъчен кредит на фирми, които нямат право на него. От два различни източника „Икономист“ научи за несъгласие на част от данъчните срещу модела, повечето от които са в дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители“. Самата дирекция от тази година е с нов ръководител.
Ръководството на приходната администрация отхвърля като неверни тези изказвания и смята, че става дума за недоволство срещу вътрешните размествания в агенцията, които се случват от пролетта насам. Тогава, след корупционен скандал, беше закрито звеното за „Оперативен контрол“, близо 300 данъчни бяха освободени, а половината от тях след явяване на конкурс постъпиха на работа в дирекция „Фискален контрол“, която пое функциите на закритото звено. Освен това 18 души са били освободени и от дирекция „Големи данъкоплатци“ и са прехвърлени в НАП – София. Именно това разместване е предизвикало сегашното недоволство, твърдят от НАП.
Самата дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители” вече се насочва не толкова към противодействие на класически данъчни измами, а към борба с изнасянето на печалби посредством трансферното ценообразуване. При него мултинационалните компании осъществяват доставки между фирми от групата по цени, които позволяват печалбата да се натрупа там, където облагането е най-изгодно.
„Опитваме се да повишим квалификацията на данъчните служители. Новата реалност изисква умения и познания, които надхвърлят тези на средностатистическия ревизор, и това натоварване логично буди недоволство сред част от колегите“, обяснява ситуацията представител на НАП. Ако има риск от данъчна измама, дадена фирма винаги може да бъде ревизирана, а големите данъкоплатци най-малко от всички могат да се укрият, в случай че им се начислят допълнителни задължения, обясняват логиката на новата формула за възстановяване на ДДС данъчните.
По оценки на НАП чрез трансферното ценообразуване годишно от страната се изнасят печалби за близо 500 млн. лв. и въпреки всичките си усилия приходната администрация изостава като капацитет спрямо данъчните екипи на фирмите, които прилагат трансферното ценообразуване.
Текстът е публикуван в брой 35/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
