Текстът е публикуван в бр. 6 на сп. Business GlobalIT или медицина обичайно са първите сфери на дейност, за които се сещаме, когато чуем думата „иновации“. Но дори и в съзнанието ни да изникне нещо друго, то едва ли е… аквакултури. Именно с тях е свързана една от най-награждаваните иновативни стартъп компании в България, „Сий Хармони“. Идеята на варненеца Арман Саркисян за изграждане на изкуствени морски рифове е спечелила 19 награди и отличия през последните 7 години. Но историята започва още през 90-те години на миналия век.
В началото е един материал в научно списание за ролята на мидите в морската екосистема. След като го прочита, Саркисян е запленен от идеята, че човекът може да помогне на екосистемата. Докато работи в пристанище Варна, после в регионалната инспекция по околната среда и водите, впоследствие и като предприемач в търговията със здравословни и диетични продукти, не спира да експериментира в свободното си време. Създава първия си прототип преди 17 години. Концепцията еволюира постоянно, докато в един момент Саркисян решава да продаде своя бизнес и да се отдаде само на това, което до онзи момент определя като хоби.
Какъв е проблемътКакто всеки стартъп и „Сий Хармони“ има за цел да разреши даден проблем. В случая това са мъртвите зони в моретата и океаните. В резултат от земеделските дейности във водите отиват много торове, което създава свръхколичества микроводорасли. Този голям обем биомаса не може да бъде изконсумирана от мидите и другите организми, филтриращи фитопланктона, и се утаява на ключовото за морската екосистема шелфово дъно. Започва процес на гниене, което изчерпва кислорода в придънните водни слоеве, и всички дишащи животни, които не могат да избягат, загиват, често без да са достигнали размножителната си възраст.
Идеята на Саркисян е да създаде изкуствени рифове, които да балансират тази среда и да дадат възможност на организмите да оцелеят и да се развиват. Но за да се осъществи, трябва да е и икономически жизнена. Така се стига до проекта за промишлено производство на миди, от които да се печели, докато се опазва екосистемата.
„Първите експериментални инсталации направихме през 1996 г. Те поставиха началото на поредица от 12 – 13 иновативни модела, тествани в морски условия. Оказа се дълъг еволюционен процес, за да стигнем до технология, която, от една страна, е стопанска и самоиздържаща се, а от друга, представлява и най-ефективният риф, познат до момента, който дава живот и добри условия на голям брой морски същества“, обяснява предприемачът.
Каква е технологиятаКонцепцията на „Сий Хармони“ се нарича Ocean Reef-Tower Oases (ORTO) и дава възможност многократно да се увеличи производството на аквакултури – миди, рапани, скариди и риби в уникално интегрирана и симбиотична система. В нейната основа са конструкциите Pisa Reef. Те са 3 м в диаметър и 12,5 м височина, 5 – 6 пъти по-високи от обичайните рифове, които се правят серийно по света. Съоръжението се състои от няколко решетъчни цилиндъра, разположени един в друг. След естественото обрастване с разнообразни същества във всяка конструкция се оформят около 1400 малки ниши, предпочитани от различни малки плуващи обитатели: скариди, скални и мигриращи рибки.
Една от основните характеристики на тези рифове е, че те не са разположени на дъното или на повърхността, а в междинната зона между тях, като са фиксирани с 5-тонна котва. Това позволява да бъдат поставени навътре в морето, а не в близост до брега, каквито са съществуващите мидени ферми. Така се избягват рисковете от сблъсък с плавателни съдове и няма влияние на лошите метеорологични условия. Избягват се и всички замърсители в повърхностния слой, например нефтопродукти.
Начинът на събиране на реколтата от миди също е новаторски. Използва се водна струя, която събаря мидите в конус, разположен в долната част на съоръжението, откъдето те се насочват с директна връзка към трюмовете на плавателен съд. За разлика от въжените технологии, конструкцията на Pisa Reef е изградена от плътни материали и не може да се разпада на микропластмаси, а животът й е около 5 пъти по-дълъг.
Какво е направено досегаСериозната работа по концепцията си компанията започва през 2014 г., когато спечелва търг за доставка на иновативните си рифове по проекта REEFS, финансиран от Европейския инструмент за съседство и партньорство. Проектът има за цел да изследва диапазона и потенциала на вече установения положителен екологичен ефект на новата технология върху морската екосистема и мъртвите зони в различни акватории на Черно море в Румъния, Турция, Грузия и България. Следват поредица отличия, като първото място за устойчиво отглеждане на храни в европейския конкурс Climate Launchpad. През 2017 г. „Сий Хармони“ е българският представител в Chivas The Venture Competition в Лос Анджелис. Идеята получава и различни грантове по норвежки програми и печели проект по Хоризонт 2020.
Собствените средства и привлечените по проекти и от награди, вложени до момента в концепцията, са около 1 млн. евро. Те помагат на компанията да прецизира прототипите, да патентова съоръженията си, да изготви финансови и икономически анализи и в крайна сметка да достигне до модел за серийно производство. В този процес например става ясно, че рифовете са подходящи за инсталиране в различни морета и океани и са в пъти по-ефективни и щадящи околната среда от всички известни досега технологии. Всички опити показват изобилие на отглеждани миди – темповете на развитие са няколко пъти по-добри от естествените им условия. И което е още по-важно – пазарният потенциал е огромен. Поради ограниченията на досегашните технологии Европа, в това число и България, внася значителни количества, около 25% от мидите, от другия край на света – Чили и Нова Зеландия. Проучванията показват ясната зависимост, че консумацията на миди зависи от предлагането им, а Източна Европа е със значително, половинвековно изоставане в производството и съответно в използването на миди за храна. Американският пазар също не е сред най-развитите в това отношение, което отваря възможности за търсене в мащаби, които не могат да бъдат задоволени от въжените технологии за производство на миди, разположени на морската повърхност.
Друг източник за монетаризация на Ocean Reef-Tower Oases е оползотворяването на мидените черупки за калциева добавка към фуражи и за връщане на минерални вещества за обогатяване на все по-обедняващите почви. Освен това като интегриран модел ORTO позволява наред с мидите да се събират и рапани, които се хранят с тях и се размножават, където ги има. Рапаните са сред най-изнасяните, предимно за Япония, български аквакултури.
Какво следваВ момента сме на предпромишлен етап от развитието си, обяснява Саркисян. На практика стартъпът е почти готов да се свърже с потенциални инвеститори, но това няма да бъде толкова лесно, колкото звучи. Основната причина е, че концепцията е разработена за мащабно промишлено производство на миди, което надхвърля рамките на българския пазар. Това означава, че евентуалният партньор трябва да бъде международен консорциум с големи възможности за реализация на продукцията; консорциум поне с европейски мащаб. Не са много, но има европейски, американски и азиатски компании, които отговарят на този профил.
Саркисян засега не иска да разкрие накъде ще насочи усилията си „Сий Хармони“. Мащабите на потенциалната инвестиция могат да варират, но е ясно, че една мидена ферма, създадена по модела ORTO и включваща 1000 Pisa Reef, излиза около 8 – 9 млн. евро и може да дава по 3 – 4 хил. тона миди на година. Оптималният вариант за реализация е да бъдат разположени три такива ферми в северната част на нашето Черноморие. Към тези разходи следва да се прибавят и 5 – 10%, които ще са нужни за изграждане на производствена база, която да покрие нуждите, което означава, че първоначалната обща инвестиция може да възлезе на около 30 млн. евро. Сериозна сума за сериозно начинание, което ще увеличи в пъти производството на миди, докато изпълнява основната си задача – да върне живота в мъртвите зони в морето.
.jpg)
