От пепелта на кулите близнаци възникна нов световен ред. Той не продължи дълго

"Вечните войни" вече свършиха или приключват. Дните, когато Русия тактически подпомагаше САЩ, а Китай не им пречеше, свършиха

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 13 September 2021 16:52 >
От пепелта на кулите близнаци възникна нов световен ред. Той не продължи дълго
Калвин Удуърд, Елън Никмайър и Дейвид Райзинг,
Асошиейтед прес


В зловещите руини на "кота нула" на падналите пред 20 години кули удари "часът нула" - шанс за ново начало.

Световната история рязко се пренареди в онази сутрин на сини небеса, черна пепел, огън и смърт.

В Иран скандиранията "Смърт на Америка" бързо отстъпиха място на бдения със свещи в памет на загиналите американци. Владимир Путин предложи съществена помощ, докато САЩ се подготвяха да започнат война в руския регион на влияние.


Либийският диктатор Муамар Кадафи, убиец с поетична жилка, заговори за "човешкия дълг" да бъде с американците след "тези ужасяващи и страховити събития, които със сигурност ще събудят човешката съвест".


Още от първите ужасни мигове, в този изключителен разтърсващ момент, към дългогодишните съюзници на Америка се присъединиха и старите й врагове. Нито една нация с глобален авторитет не приветства терористите без държава. Колко рядко се случва това?

Оказа се, че е твърде рядко, за да продължи дълго.
Цивилизации имат своите алегории за възраждане във времена на разруха. Популярна по целия свят е тази за феникса, магическа и величествена птица, която се въздига от пепелта. В адския пейзаж в Германия, в края на Втората световна война идеята за "часът нула" /Stunde Null/ предложи възможността за ново начало.

За САЩ "часът нула" на 11 септември 2001 г. означаваше възможност да променят мястото си в света, след края на Студената война, от висока позиция на влияние и добра воля. Това се случи само едно десетилетие след разпадането на Съветския съюз, което остави на Америка както моралния авторитет, както и военната и финансова сила, за да бъде безспорно единствената свръхсила.


Тези предимства бяха бързо пропилени. Вместо нов световен ред, 11 септември разпали 20 години война в чужбина. В САЩ той породи гневни, обидени, самопровъзгласили се патриоти и засили следенето и подозрителността в името на общата отбрана.


Той отвори път за една ера на уважение към въоръжените сили, когато законодателите оттеглиха надзора над тях, а президентите дадоха предимство на военните пред правоналагащите органи в борбата с тероризма. Той предизвика антимигрантски настроения, основно насочени срещу мюсюлмански държави, които продължават и до днес.


Войната по необходимост - в очите на по-голямата част от света - в Афганистан беше последвана две години по-късно от война по избор, когато САЩ нахлуха в Ирак под фалшивия предлог, че Саддам Хюсеин крие оръжия за масово унищожение. Президентът Джордж Буш-младши нарече Иран, Ирак и Северна Корея "ос на злото".

Така беше отворена дълбоката, смъртоносна яма на "вечните войни". Близкият изток беше обхванат от конвулсии и американската външна политика - която от дълго време беше балансираща сила - беше подложена на резки промени от Буш до Обама и Тръмп. Заедно с това намаля и доверието в лидерството и надеждността на Америка.

Други части от света не останаха незасегнати. В Европа се развиха крайнодесни популистки движения. Британия гласува да се откъсне от ЕС. Китай бавно, но сигурно, подобри позицията си в световната йерархия.

Сега президентът Джо Байдън се опитва да възстанови доверието, но за това няма лек път. Той прекратява войната, но какво следва?

През август талибаните превзеха властта в Афганистан със застрашителна бързина, докато афганистанското правителство и сили за сигурност, които САЩ и съюзниците им се опитваха да изградят в продължение на 20 години, се сринаха. По време на неразборията при евакуацията на афганистанците, които отчаяно се опитваха да напуснат страната, липсваше стабилно американско ръководство.


В САЩ атаките от 2001 г. отприщиха яростен зов за кървава мъст. Голяма част от американската общественост възприе перспективата, формулирана от Буш - "Или сте с нас, или сте с терористите" - и така и не се отказа от нея.


Разделението на фракции се втвърди в битки в училищни настоятелства, в постове във "Фейсбук" и в националната политика така, че противоположни възгледи започнаха да бъдат третирани като пропаганда от смъртни врагове. Самата концепция за врага също еволюира - от терорист той се превърна в имигрант, а терористът - в имигрант, който се опитва да премине границата..


Застрашеният патриот се превърна в лична и политическа идентичност в Съединените щати. Тръмп се възползва от нея, за да спечели президентските избори.

За САЩ, мандатите на президентите след войните на Буш, минаха под знака на опитите за изтегляне на военните от конфликтите в Близкия изток и Централна Азия.

Възприятието за отстъпление на САЩ позволи на Русия и Китай да засилят влиянието си в тези региони и остави американските съюзници в неведение за мястото на Вашингтон в света. Представата, че 11 септември ще създаде трайно единство за борба с тероризма, се сблъска с нарастващия национализъм и с един американски президент, Тръмп, който говореше с презрение за съюзниците от НАТО, които през 2001 г. се бяха обединили около американската кауза.

Със сигурност американските президенти след 11 септември отбелязаха важни успехи в повишаването на сигурността и засега американската територия остава недокосната от международен тероризъм, дори близък по размери до тази атака.

На международната сцена, водените от САЩ сили отслабиха Ал Каида, която не е предприела нито една голяма атака срещу запада от 2005 г. Нашествието в Ирак отърва света от кръвожадния диктатор Саддам.

Но смъртоносен хаос последва скоро след свалянето му. Администрацията на Буш, в бързината си да изгради държава, не успя да планира как да опази реда и остави ислямистки екстремисти и съперничещи военни групировки да се борят за надмощие.
Днес влиянието на наследството на 11 септември се усеща както по очевидни, така и по необичайни начини.
Най-директното наследство е, че милиони хора в САЩ и Европа се занимават с публичните си дела под постоянното наблюдение на охранителни камери, докато други инструменти за следене събират лични комуникации.

Сега милитаризацията е още по-очевидна. Големи и малки градове притежават военни автомобили и оръжия, които изглеждат несъразмерни с всяка терористична заплаха. Правителствени учреждения се превърнаха в крепости; летища - в лабиринти от мерки за сигурност.

Но колкото и значимо събитие да бе 11 септември, ефектите му върху световния ред бяха временни и до голяма степен са заличени от вътрешнополитическите сили, световния икономически спад, а сега и от смъртоносната пандемия.

Пробуждането на човешката съвест, предсказано от Кадафи, не продължи дълго. Кадафи не издържа.

Осама бин Ладен не е между живите от десетилетие. Саддам бе обесен през 2006 г. "Вечните войни" вече свършиха или приключват. Дните, когато Русия тактически подпомагаше САЩ, а Китай не им пречеше, свършиха.

Само фениксът остана.

(От БТА)
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ