От бизнеса с любов

Какво политиците могат да научат от предприемачите? Защо визията, ценностите, лидерството, прозрачното управление, комуникационните умения са толкова важни за управлението на държавата

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 05 September 2021 10:12 >
От бизнеса с любов
Източник: Тони Тончев
Даниел Киряков
Текстът е публикуван в бр. 6 на сп. Business Global

Даниел Киряков

Няма спор – бизнесът създава принадена стойност. Тя може да бъде реално измерена през пазарни дялове, цена на акции, спестено време, удобство на услугите, скорост, устойчиво развитие. Политиците управляват страната, влияят на обществените настроения, борят се за гласовете на избирателите. От древни времената връзката между бизнес и политика е философска тема. В идеалния случай политиците очертават законовата и регулаторна рамка и се стремят да подпомагат устойчивото развитие. Те могат да са приятел на бизнеса, но могат да са и прът в колелото на прогреса.

Затова смятам, че бизнес лидерите могат да дадат някои уроци на политиците. Вслушването в тях, както и прилагането им в управлението на държавата, биха донесли успех. Това е необходимо може би и защото страната ни има нужда от градивни идеи, предприемачески подход, тестван в бизнеса опит, комуникационни умения и визия за държавно развитие.

Част от тези уроци (може би) са:

Визия

Влизането в политиката е изключително рационален акт. Хората го правят за постигане на лични цели, реализация на своя амбиция и желание за промяна. На теория политиката и държавното управление трябва да подобряват живота на всички и да развиват държавата, а не само на малки групи от тях или на части от нейната територия. Днес сме далеч от времето, когато България трябваше да постига общонационални и геополитически цели. В началото на XX век това беше националното обединение, в началото на XXI в. – приобщаването ни към Европейския съюз и НАТО. Днес дори приемът ни в Шенген или в eврозоната не се възприемат като национални цели. Нещо повече – те не са част от визията за развитие на страната, а по-скоро от изпълнение на критерии, сред които върховенство на закона, борба с корупцията и контрол върху банките ...

Визията, която лидерите трябва да представят и реализират, трябва да вдъхновява, да носи новото, да показва път напред. Помните ли онова иконично представяне на първия iPhone от Стив Джобс? А удобството и качеството, с които станаха пословични колите на „Тойота“? Да не говорим за техните производствени процеси и стремеж към съвършенство. А промяната в производството на храни и достъпа им през сложни вериги на доставки, които могат да задоволят всеки вкус в развитите общества? За тази реализация се изисква визия, хъс, капитал, качествени регулации и по-малко държава.

Ценности

След като имаш посоката, към която да отправиш своя бизнес или държава, е нужно да поставиш и правилните основи. Ценностите, които ще са водещи при вземане на решения, при стратегическо планиране и при общуване със заинтересовани страни, трябва да са общовалидни, позитивни и да градят доверие. Например ценност е опазването на човешки живот – както в компанията чрез правила за превенция, здраве и безопасност, така и в държавата. Ценност е прозрачното управление, за да се гарантира, че взетите решения са законосъобразни, че са в полза на акционерите или в полза на гражданите. Реализация на доктрина за благоденствие е ценност, защото би донесла реализация на уменията и амбициите на хората през знания и меритокрация. Бизнес етиката е кодифицирана, а народните представители се заклеват в името на народа над конституцията на страната ни.
Родината като ценност е често експлоатирана от политици и от бизнеса (напр. от компании за бързооборотни стоки, туризъм и др.). В реклами и послания тя докосва онези тънки струни на народопсихологията ни, които са настройвани от образователната система или от групови предания. Обаче предозирането с „родина“ води до крайности в политиката, какъвто е популизмът. Днес родният бизнес показва на практика какво означава „родина“ през продукти и услуги Made in Bulgaria, които са конкурентоспособни на глобалните пазари или чрез внедрени и развити процеси, чиито показатели нареждат български компании сред водещите в света. Чрез подобни ценности може да изпитваме национална гордост, а не чрез кухия псевдопатриотизъм.

Лидерство

Личният пример, етика и реализация на идеите са общите черти и на бизнесмените, и на политиците. Примерът, който политиците могат да вземат от бизнес лидерите, е в отчетността, базирана на данни, в мандатността, която ги ограничава от авторитаризъм, във визионерството, което ги отличава от другите, в работливостта, която ги изкачва по кариерната стълба.

Лидерите в бизнеса, макар да са по корици на списания и на първа линия при криза, стоят зад екипа си. Те дават свободата, нужна за реализация на една идея или бизнес план; те гарантират ресурсите, за да може даден проект да получи пилотна реализация и последващо внедряване. Те създават среда на предприемчивост, иновации и доверие в организацията. Те са и гарантите, че принципите, ценностите и визията, на които се основава корпорацията им, ще се спазват. Те успяват да чуят всички, да приемат обратната връзка или да коригират неправилно поведение или мнение. Те съумяват да общуват по начин, по който хората в организацията да се чувстват удовлетворени, да знаят своя кариерен път и дори да „дишат“ с ритъма на цялото.

Прозрачно управление

Жадуваната мащабна дигитализация се очаква като панацея от бизнеса. На нея се разчита да спре непрозрачността при обществени поръчки, да подобри здравеопазването, да намали загубата на ресурси при работа с администрацията. За сравнение, бизнесът отдавна е в дигиталния облак, общува чрез видеоконференции над 15 години, развива е-търговия, ползва електронни банкирания и много други. Това му позволи много по-бързо да се адаптира през пандемията, като глобални компании продължават с home-office-а и днес. Имаше и трудности, но отчетността, комуникацията и гарантиране на непрекъсваемост на процесите бяха налице. Това не беше така за държавната и общинските администрации, които все още разчитат на хартия, на общуване „през гише“ и лице-в-лице. Редица услуги бяха блокирани, служители ползваха лични мейли за чувствителна информация, папки с данни бяха изнасяни от „службата“, за да може да се работи с тях в холове и кухни.

Урокът за дигитализацията неминуемо се сблъсква и с въпроса за киберсигурността. И при бизнеса, и при държавата се изискват огромни инвестиции както в техника и услуги за защита, така и в качествено обучен и лоялен персонал. Тук урокът е взаимен, за да може да се гарантира неприкосновеност на данните и информацията.

Дигитализацията пести време, нерви и пари. Генерираните чрез нея данни дават по-задълбочен поглед върху процеси и взаимовръзки, като анализират проблемите и се намират решения. Така планирането и отчетността са по-лесни. Тя е и в основата на иновациите. Ясно е и, че дигитализацията ще изкорени корупцията и ще направи администрацията по-малка и по-ефективна. А това е драма за политиците, които разчитат на гласовете именно на „хората на щат“. Непримамлива награда за някой политик е, че реализиралият истинско е-управление, е-здравеопазване, е-гласуване ще остане в историята на България с положителен знак.

Гъвкавост

Гъвкавостта е скорост и адаптация. Посочихме по-горе как с дигитална свързаност и с интернет няма значение дали работиш от хола си, или в офиса. Но на производството пандемията даде още едно ниво на предизвикателство. Именно заради нея редица бизнеси успяха да се променят, за да оцелеят. Доставки на храна, лаборатории за тестване на коронавирус, транспортни услуги, производство на маски и други предпазни средства са само част от примерите. Разбира се, има редица браншове, които пострадаха много и разчитаха на помощ от държавата. И тук се прояви липсата на гъвкавост и далновидност от нейна страна. Защото, докато в Гърция малки бизнеси получиха директно в сметките си безлихвени суми, за да се справят с кризата, у нас процесът бе бюрократизиран излишно, парите се забавиха толкова, че някои бизнеси фалираха, а на други вече не им трябваха.

Сътрудничество

Бизнесът и политиката са силно конкурентни занимания. В чистия си вид първото трябва да генерира стойност и печалба, а второто – да управлява държавата и да се опита да остане в историята. На първо четене, място за сътрудничество както в техните собствени сфери, така и помежду им – няма.
Бизнесите трябва да показват постоянно с какво техните продукти и услуги са по-добри от тези на конкурентите. Политиците трябва чрез думи и дела да се отличават от съпартийци или от другите партии. Но бизнесът разбира какво означава синергия, икономия от мащаба, клъстъризация. Политиците са майстори на най-безпардонни коалиции в „името на България“. Примерът, който политиците могат да вземат от бизнеса от тук насетне, е да изграждат мостове на принципна основа, пред очите на обществото (което ще гласува за тях) и с отчетност. Най-лесният начин за обединение е пред изкушението на властта или пред външна заплаха. Бизнес асоциациите дават добър пример за обединение въпреки разнородността на своите членове. Например, поради липсата на принципи и компетенции в законотворческия процес, редица двустранни камари и браншови организации, които не са част от Националния съвет за тристранно сътрудничество, обединиха усилия и експертиза и предлагаха икономически мерки и защитаваха индустрии и членове в унисон с пазарните принципи у нас.

Добър пример за мащабно обединение – в т.ч. и на администрация и на бизнес – беше опитът за привличане на „Фолксваген“ да построи новия си завод у нас. Друг такъв беше идеята за скъсяване на производствените вериги (т.нар. ниършоринг), като държавата се опря на експертността и най-вече на репутацията и връзките на двустранните камари.

Отговорност

Поради повишената прозрачност, агресивни цели, натиск от акционери и от публичната среда бизнесът е принуден да е изключително прецизен в начините на планиране, вземане на решения, делегиране, отчетност, социални ангажименти, следване на устойчивото развитие и… Нека спрем дотук с изброяването на всеобхватността на нуждата от проследимост на бизнес процесите и тяхната отчетност. А това си е за пример в сравнение с административната мудност, която често граничи с произвол.

Когато влизаш в политиката, е ясно, че за да си на гребена на вълната, ще трябва да правиш компромиси. Особено ако целта ти е властта. И затова се губи нишката на отчетност и на анализ на грешките. Защото признаването на грешка в политиката особено когато си на власт, означава, че всичките ти опоненти ще ти искат оставката. А в контекста на родната действителност с крехко коалиционно управление от 2001 г. насам това означава потъпкване на ценностите, които си заявил да следваш, и да забавиш реализацията на визията си заради компромиси.

Комуникация

Оставям я на последно място. А с нея сякаш започва всичко. Бизнесът общува непосредствено, бързо, ефективно, достъпно и прозрачно (ако няма ограничения за търговска тайна или опасения от бизнес средата). И макар че тук вече генерализираме, политиците живеят повече в собствени социални балони, избягват конкретни отговори, като изключим личните нападки, губят контакт с избиратели и със самия бизнес освен ако не са в предизборна кампания. А това е грешен подход, който те трябва да коригират и да се адаптират към условията на XXI век.

Още уроци

Учене през цялото време. Признаване на грешки. Получаване на обратна връзка. Уважение на нисшестоящите. Уважение на всички. Мълчание, когато е необходимо. Честност. Етика. Списъкът може да продължи. 


Даниел Киряков е мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ на Американската търговска камара в България
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ