Пост-COVID здравеопазване

Надпреварата с времето и потенциалните опасности от нови пандемии ще засилят афинитета на правителствата към гарантиране на здравна сигурност за хората

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 02 September 2021 12:06 >
Пост-COVID здравеопазване
Автор: Аркади Шарков/ текстът е публикуван в бр. 6 на сп. Business Global.

Пандемията от COVID-19 беше събитие от типа „черен лебед“ – нещо рядко и неочаквано, с огромни последици. Този тип събития са почти невъзможни за предвиждане и следователно невъзможни и за смекчаване. Но в ретроспекция те изглеждат така, сякаш са били очевидни и неизбежни. 

В момента всеки един от анализите на пандемията в заключение сочи именно това – беше неизбежно и щеше да се случи. Веднъж установено обаче, това събитие от прецедент има възможността да се окаже правило. Ето защо и светът се насочва в посока за облекчаване на потенциални бъдещи пандемии, вземайки предвид уроците от настоящата.

Динамиката на действията, която COVID-19 отключи, е невиждана за XXI в. Кризата се оказа както проблем, така и възможност. Метаморфозите в здравеопазването са налице, а причините са както в неизбежната нужда от физическо дистанциране и бързо и ефективно вземане на решения, така и в дигитализацията, която заема все по-ключова роля в нашия живот. Дали обаче този дигитален тур няма да има и негативен ефект върху нашия живот? 

Дигитализация и телемедицина

Докато в България телемедицината все още е теоретична тема за обсъждане, по света ситуацията показва друго. Вследствие на пандемията множество от консултациите и диагностицирането в извънболничната помощ бяха провеждани с помощта на интернет платформи. От една страна, това улеснява достъпа във време на социално дистанциране, а от друга, подобрява възможността на пациенти в отдалечени региони да получат адекватна медицинска помощ.

Преминаването към дигитализация на диагностиката подобрява и равенството на достъпа – намалява времето за чакане, намалява разходите по транспорта, както и разходите за консумативи и поддръжка на материалната база.

Но дигитализацията създава и стрес в системата – много медицински специалисти във възрастовите групи над 40 г. споделят, че предпочитат прегледите да се извършват на живо, тъй като ги смятат за по-щателни и ефективни. Наблюдава се и тенденция на медико-индустриална революция, в т.ч. отчитайки и страховете от компютризация на дейностите, доскоро извършвани от специалисти. 

Подготовката за дигитализация е пряко свързана и с опитите на Европейския съюз да унифицира законодателството в сферата на трансграничното сътрудничество в здравеопазването, заложено в новата Европейска здравна, фармацевтична и индустриална стратегия. 

Сигурност и достъп до информация

С поставянето на ваксините в центъра на решенията, които да „отключат“ световните двери за свободно преминаване, сигурността на дигиталните платформи по отношение на личните данни на ваксинираните лица заема все по-важна роля. Бидейки най-деликатна, здравната информация би следвало да бъде и най-стриктно пазена. 

Основните дебати в Европа са за това кой ще разполага с тази здравна информация и по какъв начин ще се ползва, като фокусът е цифровият сертификат да не е условие за свободно придвижване (макар че това осуетява цялостната инициатива за повсеместна ваксинация). Една от нашумелите в последно време опции за сигурен и криптиран достъп е базирана на блокчейн технологията, залегнала в производството на криптовалути. Но нейното легитимиране от правителствата означава и частична легитимация на „неподвластните“ дигитални валути. 

От друга страна, това е първата крачка към унифициране на здравните досиета на пациентите в цяла Европа, което ще помогне за по-добра и по-лесна комуникация между здравните власти и ведомства, когато става въпрос за лечение на пациенти в чужбина. 

Оптимизация на разходите и разумни инвестиции

Разходите за здравеопазване в световен мащаб нарастваха постепенно в годините от 2000 г. до 2020 г. Увеличението на БВП, отделян за здраве, за двадесет години бе с около 2 пр. пункта, достигайки 10%. След началото на пандемията разходите претърпяха прогресия от аритметична към геометрична. 

Последните изчисления показват увеличение на световните разходи за здравеопазване с 1 пр. пункт само в рамките на година и половина. Сравнено с предходния период, става дума за ръст от 10 пъти. Това експоненциално покачване неминуемо води със себе си нужда от политики по оптимизация на ресурсите, свързани и с дигитализацията. Подобряването на диагностиката, консолидацията на отделения и споделянето на човешкия ресурс са част от потенциалните решения, обсъждани от експертите, чиято цел е да намалят финансовата тежест върху фиска, а оттам индиректно върху данъкоплатците. 

Снабдяването с лекарства е другата основна линия, която търпи промени. Като резултат от печатането на нови пари от централните банки инфлацията се измества към цените на базовите стоки, в т.ч. и суровините за лекарствата. За последната година има поскъпване с между 20% и 200% на съставките за производство на активни вещества за лекарства, свързани с лечението на COVID-19, но също и съпътстващите и постковид заболявания, в т.ч. социалнозначими като хипертонии и диабет. Преместването на производствени мощности по-близо до пазарите, което се случва в резултат на нарушените транспортни връзки, но което е заложено и в Европейската фармацевтична стратегия до 2025 г., също води до повишаване на разходите за производство на активни вещества. И тъй като цените на лекарствата подлежат на тежки регулации, единствената възможност те да се задържат ниски е да се оптимизира данъчната тежест върху медикаментите. Предложенията варират от политики по намаляване на ДДС до премахване на рестриктивното ценово рефериране, което води до ерозия на цената на даден продукт и подтиква производителя да го изтегли от пазара.

По отношение на по-ключовите лекарства за борба със заразните заболявания се върви към свръхцентрализация на търговете, но идеята се посреща със скепсис от страните – членки на ЕС, заради лошия опит с ваксините. 

В крайна сметка фокусът към здравната сфера се измества от идеите за разход и все повече се съсредоточава върху мисълта за инвестиция, от която може да се извлича стопанска полза дългосрочно. 

Регулаторна либерализация

Патентите са друга голяма тема, свързана с бъдещото развитие на здравната сфера. Надпреварата за ваксините направи това, което бе нечувано във времената преди пандемията. Много от тежките административни и в много случаи непазарни регулации за производството на лекарствени вещества бяха съкратени и опреснени с оглед новата реалност, в която се намираме. И докато правилото Рош-Болар* беше успехът на либерализацията в ХХ век, ускоряващ производството на генерични терапии, то сега успехът се базира върху транспонирането на терапии за едни заболявания към лечението на други. Напредъкът в иновациите само за една година ще умножи гласовете, които зоват за по-децентрализиран подход по отношение на създаването на нови лекарства. Много от заболяванията, които сега са смъртоносни, се очаква да бъдат превърнати в хронични благодарение напредъка на технологиите. 

В следващите 10 години много от добре установените в момента правила, които важат за бавно променящата се здравна сфера, ще бъдат заобиколени или опреснени. Защото едно е безспорно – надпреварата с времето и потенциалните опасности от нови пандемии ще засилят афинитета на правителствата към гарантиране на здравна сигурност за населението.

* То е свързано с по-бързото започване на производство на генерични лекарства след изтичането на патентите на оригиналните.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ