Възможностите за припокриващ се консенсус

Предизборните програми на трите „партии на протеста“ са добра основа за радикална съдебна реформа, но може да се наложи подкрепа и от колебаещи се формации

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 31 August 2021 08:02 >
 Възможностите за припокриващ се консенсус
Протестите срещу главния прокурор Иван Гешев продължават и преди изборите за 46-ия парламент.
Текстът е публикуван в бр. 6 (юли 2021) на сп. Business Global.


Ружа Смилова


„Нацията е разделена!“, тръбят от сутрин до вечер по медии някои политици и анализатори. И като аргумент за дълбокото разделение изтъкват факта, че за пръв път в политическата ни история след началото на демократичните промени парламентът не успя да излъчи кабинет. Разбира се, невъзможността (или нежеланието) на партиите да се договорят може да се интерпретира като знак за разделение на обществото – след като гражданите гласуват за партии, които заради дълбоки различия помежду си не могат да си говорят, още по-малко – да се разберат за правителство, това се отнася и за гражданите, представлявани от тези партии.

Разбира се, подобно заключение почива на предположения за плътно и трайно припокриване между партиите и гласуващите за тях у нас. Такова припокриване не е факт най-малко от разпадането на „двублоковата“ (плюс „балансьора“ ДПС) партийна система у нас от 2001 г. насам. От това разпадане последваха и високи степени на електорална волатилност – гражданите отдавна вече не са „закрепостени“ към политическите партии, а често и нерядко – значимо – променят политическите си предпочитания от избори на избори. Затова и разделението между партиите не може така безпроблемно да се екстраполира и върху обществото като цяло, а в най-добрия случай е само една моментна негова снимка.

Основната интрига вече не е дали има мнозинство, което иска промяна на управленския модел в страната (изборите през април т.г. недвусмислено показаха, че такова мнозинство има, което и направи невъзможно сформирането на кабинет от победителите на изборите ГЕРБ). Въпросителните са за това дали ще успеят партиите, събиращи шарените гласове на мнозинството под знамето „промяна на управленския модел“, да преодолеят различията си, да сформират управленско мнозинство и да излъчат кабинет.

Американският политически философ Джон Ролс в края на ХХ век предлага решение на въпроса как е възможно управление в разделени плуралистични общества, като формулира идеята за „припокриващ се консенсус“ – управление на база съгласие около ядро от политики (и ценностите зад тях), които решават фундаментални за съответното общество политически въпроси. Възможности за „припокриващ се консенсус“ е ключът, през който ще разгледам въпроса дали има ядро от политики (а може би дори ценности), около които да се сформира съгласие за управление на страната.

Реформистките програми

Основните критики към досегашния модел на управление са, че този модел обрича страната трайно да остане на първо място по бедност и корупция сред страните в Европейския съюз и на последните места по различни показатели за човешко развитие и просперитет, като това се дължи на „завладяването на държавата“ от олигархични мрежи. Тези мрежи впрягат държавната машина в служене на техните, а не на обществения интерес, което от своя страна води до забавено (в сравнение с потенциала на страната) икономическо развитие, продължаваща емиграция на активно население и демографска и социална криза. Т.нар. „партии на протеста“ доразвиват исканията на антиправителствените протести от 2020 г. за промяна чрез оставка на Бойко Борисов и Иван Гешев в повече или по-малко конкретно разписани програми за радикална реформа на съдебната система, на редица регулаторни и контролни държавни органи, доколкото именно в тях те разпознават инструмента, чрез който е осъществено овладяването на държавата.

Мерките за радикална реформа на съдебната система и възстановяване на правовата държава са най-подробно разписани в предизборната програма на коалицията „Демократична България“, която е и единствената, излязла с донякъде ревизирана (в сравнение с тази за редовните) програма за предсрочните избори т.г. , в която отчитат и внесените от ДБ в 45-ото НС проектозакони. Най-радикалните мерки изискват конституционни промени – нов модел на Висшия съдебен съвет (ВСС), който да стане кадрови орган само за съдиите, и създаване на самостоятелен прокурорски съвет с мнозинство на парламентарната квота в него. Засилването на отчетността и контрола над безконтролната в момента прокуратура изисква според ДБ и намаляване на мандата на главния прокурор на 5 г., процедура за избор от НС с 3/5 мнозинство, периодичен контрол чрез отчет и изслушване в НС, както и възможност за иницииране на процедура за освобождаването му (при сериозни нарушения и уронване престижа на съдебната власт) от министъра на правосъдието или 1/5 от народните представители, както и въвеждане на съдебен контрол над прокурорските актове. Предлага се и разпускане на специализираните съдилища и прокуратурите към тях.

Коалицията „Изправи се! Мутри вън!“, която се роди от антиправителствените протести и има амбицията да артикулира и представлява исканията на протестиращите, както и да търси възможности за широко обединение за осъществяването им, предлага в предизборната си програма редица мерки в тази област, като се обявява за „дълбока правосъдна реформа“, както и за разпускане и преосноваване на редица институции: разпускане и нов състав на ВСС, намаляване на парламентарната квота в него, прекратяване мандата на главния прокурор, закриване на специализираните наказателни съдилища, съдебен контрол над прокурорски актове, съкращаване на мандатите на „тримата големи“, избор на нови състави на основните регулатори – КЕВР, СЕМ, КЗК и КФН, както и закриване и преосноваване на РИОСВ, ДНСК, държавния ВиК-холдинг и др.
„Има такъв народ“ в своята конспективно представена, но доста оскъдна на детайли за конкретните политики и механизми за въвеждането им програма също се обявява за „реална съдебна реформа чрез независимо и ефективно управление на съдебната власт“. Предлага „цялостна реформа в състава на ВСС чрез изцяло премахване на квотата на НС и на прокуратурата“, извеждане на прокуратурата от съдебната власт и създаване на Висш прокурорски съвет, пряк избор на главен прокурор и работещ механизъм за отстраняването му, закриване на специализираните съдилища и прокуратури, съдебен контрол върху всички прокурорски актове, „засягащи пряко интересите на гражданите“, въвеждане на пряка индивидуална конституционна жалба. „Промени в изборното законодателство, осигурявайки лична политическа отговорност, отчетност и прозрачност“ ИТН също представят в рубриката „Правосъдие“, където освен въвеждане на мажоритарна избирателна система предлагат и „премахване на ограниченията за осъществяване на референдуми във връзка с изискванията за кворум“. Макар правосъдието да не е изрично обявено за приоритет в програмата им, включването именно в този раздел (което само по себе си изглежда странно) на основни каузи за тази партия може би цели да демонстрира и по-сериозния й ангажимент в тази управленска област като цяло. Оскъдността на програмата на ИТН в тази ѝ част ясно личи от заявката „Какво ще направим“ по отношение „Премахване на корупцията при обществените поръчки и работещи мерки срещу изпирането на пари“, където научаваме единствено, че това ще бъде осъществено чрез „Законодателни и организационни промени“ - в срок от една година. Липсата на детайли не е непременно само недостатък обаче, защото отваря повече възможности за съгласуване на конкретните политики с други политически играчи със сходни цели и приоритети.

Колеблива БСП

Коалицията БСП също се заявява като партия, чиято цел и през последните години като най-голямата парламентарна опозиционна сила е била „разграждането на модела Борисов“. Като че потвърждавайки подозренията на „партиите на протеста“ за колебливост на БСП в ангажираността с тази кауза, на темата „Върховенство на правото и ефикасна борба с корупцията по високите етажи на властта“ БСП отделя почетното последно място в своята предизборна платформа. Набелязаните мерки са представени в най-общи формулировки, като по отношение на „институцията главен прокурор на републиката“ се настоява единствено тя да се впише в демократичните стандарти – контрол над правомощията, отчетност и отговорност за дейността –„важащи за всяка държавна институция“ – като няма никаква яснота за предложените мерки за осъществяването на тази цел. БСП предлага единствено „налагане съдебен контрол върху актове на главния прокурор“, без да уточнява кои по-конкретно следва да бъдат тези актове, за да подлежат на подобен контрол. БСП също се обявява за закриване на специализирания съд и специализираната прокуратура, но няма никакви предложения по отношение ВСС, като натоварва Министерството на правосъдието със задачата да бъде „основен център, инициатор и автор на необходимите реформи“ в областта на укрепване на правовата държава. Доколкото БСП е единствената партия, която има официално излъчен министър в служебния кабинет на Стефан Янев, и то именно с ресор правосъдие, по-внимателен анализ на действията или бездействията (с пълното съзнание за ограниченията в правомощията на служебните министри) на министър Янаки Стоилов могат да дадат повече яснота за посоката, в която БСП вижда реформите в тази област. Засега направеното по-скоро потвърждава впечатлението за нерешителност и липса на ясна посока.

ДПС и Патриотите с енигматична подкрепа

ДПС е последната от петте партии в 45-ото НС, които заявиха готовност за подкрепа на кабинет на „новите партии“ в 45-ото НС, но тя се оказа под условия, които съвсем очаквано не включваха реформи на съдебната система или на управленския модел в страната по-общо. За ангажиментите на тази партия пред избирателите ѝ през 2021 г. е трудно да се направят категорични изводи, защото въпреки многократните заявки за наличието на подробно разписана програма такава не може да бъде открита в публично достъпни сайтове на партията. В медийни изяви биваха споменавани приоритети като „България – водородна и зелена“ и „ускорено догонващо развитие“, но какви точно са стъпките за осъществяването на тези приоритети, няма как да разберем, доколкото и достъпната преди изборите през април кратка Програмна декларация, за съжаление, вече не е достъпна на сайта на Движението.

Заявките за реформи на доскорошните партньори в управлението на страната ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (в поредната реинкарнация на последните под формата „Българските патриоти – ВМРО, НФСБ, ВОЛЯ“) също следва накратко да бъдат разгледани, макар вероятността някой от останалите политически играчи да разчита на тяхната подкрепа за сформиране на кабинет да е пренебрежимо малка, както е минимална (според социологически сондажи на старта на кампанията) и възможността те да формират нов кабинет заедно. За предсрочните избори от ГЕРБ обещаха, наред с подмладените си листи, и обновена програма, която, за съжаление, все още не е представена (нито е публично достъпна). Програмата им за редовните избори (която в момента също не е достъпна на страницата им) не съдържаше идеи за реформи, като основната линия беше продължаване и завършване на програмата на кабинета Борисов-3 – най-вече повече инвестиции в образование, запазване на финансовата дисциплина и ниските данъци и повече дигитализация на управлението. ВМРО единствени от „патриотичните формации“ имаха предизборна програма за редовните избори, която съумява в рамките на един текст да съчетае идеи, които трудно могат да са основа за кохерентни политики в каквато и да е сфера, доколкото им липсва както обосновка, така и ясно зададена цел. В опит да се качат на вълната „нужда от промяна на модела на управление“ ВМРО също говори за повече прозрачност и контрол над ВСС и дори се обявява за закриване на Специализирания наказателен съд, но не взема отношение по най-горещия проблем в правосъдната система в момента – възможностите за контрол над главния прокурор.

Както показва този кратък анализ на предложенията на основните политически играчи в може би най-важната за промяната на страната сфера, основа за припокриващ се консенсус може да бъде открита. Този консенсус е очевиден в позициите на само три сили – т.нар. „партии на протеста“. Резултатите ще покажат дали подкрепата им ще стигне, за да реализират сами мандат с подобен приоритет, или ще се наложи да търсят подкрепа и от други играчи (като БСП) с по-колеблив ангажимент за промяна в тази централна за обществото ни тема. Възможните варианти тук – кабинет на малцинството или експертен кабинет с плаваща парламентарна подкрепа, по-трудно биха позволили реализирането на последователни политики за реформи, които да отключат потенциала на страната. Изграждане на правова държава, работеща за гражданите, е и най-силният гарант за трайно преодоляване на разделението (ако приемем, че има такова) в обществото ни.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ