Виж какво ми има

Текстът е публикуван в бр. 5 на сп. Business Global

Какво има на тази снимка? Пясък, синьо небе, палми, вода. Ясно, плаж. Ясно, но за човека, който я гледа. Сега си представете няколко десетки или стотици милиони снимки, всяка от които трябва да бъде определена какво има на нея – не само с единични ключови думи, но и с абстрактни понятия като радост, тъга или приятелство? Ще трябват много хора и много време, за да стане това. Всеки миг хората качват в дигиталното пространство безброй нови и сортирането им е невъзможно без използването на изкуствен интелект, който да свърши основната работа.

Българската компания „Имагга“ е сред първите в света, които предложиха като услуга компютърния анализ на изображения – подпомогната от изкуствен интелект, нейната едноименна платформа разпознава какво има на снимката и генерира ключови думи (тагове) за обозначаването ѝ. Така снимките се класифицират и след това се намират лесно по ключови думи. Това се използва както от фотографските бази с данни, така и когато търсите нещо по изображение, без да знаете какво е то. Например, когато в приложението Google Lens насочвате камерата на смартфона към цвете или предмет и след секунди получавате точното наименование.

През 2016 г. „Имагга“ беше отличена от IDC като една от трите

най-иновативни компании в света

в анализа на изображения. Признанието продължава – през 2019 г. израелски университет тества водещи технологии за разпознаване на снимки и алгоритъмът на „Имагга“ се класира между първо и трето място във всички категории в конкуренция на компании като Google, Microsoft и IBM. Към тагването се добавят и други функционалности, като анализ на основните цветове на изображенията, автоматично „кропване“ за получаване на снимки с малък размер (thumbnails), визуално търсене, лицево разпознаване.

„Имагга“ е създадена през 2008 г. като студентски проект от програмиста Георги Къдрев заедно с трима негови колеги. През годините нейният екип се разраства, като в момента се състои от 13 души и 15 външни сътрудници за събиране и оценка на снимки, които изкуственият интелект после използва за самообучаване.

Задачите, които платформата решава, стават все по-сложни. Eдин от основните проекти, по които „Имагга“ работи в последно време – Imagga Content Moderation Platform, е за разпознаване на неподходящо съдържание (т.нар. content moderation). За какво става дума – социалните мрежи и други платформи дават възможност на потребителите да качват снимки и видео и няма автоматичен контрол, а се разчита на хора, които постоянно следят дали нещо не излиза от границите на приличното, или се очаква самите потребители да сигнализират за нередности.

„Проблемът с неприлично или неподходящо съдържание – порнография, сцени на насилие, екстремизъм и други, е изключително сериозен. Например Facebook използва десетки хиляди сътрудници, които филтрират 24 часа в денонощието съдържанието, преди да бъде качено“, казва Георги Къдрев.

Imagga Content Moderation Platform разпознава 14 типа неподходящо съдържание в снимки, видео и лайвстрийминг. Платформата дава възможност на нейните клиенти да включват и хора в оценката на изображения, за които е спорно дали попадат в някоя от забранените категории. Технологията сама се обучава на базата на такива уточнения, за да може да ги категоризира по-нататък, и така става все по-добра в заместването на човешкото око.

Но най-новият проект на „Имагга“, стартирал преди около година, може да се окаже истински

глобален пробив в медицината

и да промени живота на хората. Това е Kelvin Health („Келвин Хелт“) - приложение, което чрез термовизионна камера и изкуствения интелект зад Imagga може да разпознава болестни състояния. Приложението използва термовизионния модул FLIR One на компанията FLIR, който се прикачва към смартфон, насочва се към гола част от човешкото тяло и прави снимка чрез излъчваната топлина. Разликите в температурата на кожата са невидими за човешкото око, но с термокамерата се вижда какво се случва под нея на базата на минимална разлика в градусите. Така могат да се установят в начална фаза различни аномалии – онкологични заболявания, възпаления и много други болестни състояния на база скрининг на много по-широка популация и чак след това да се прави рентген, скенер, ехография или други изследвания.

С една неголяма инвестиция в модул на FLIR, който струва от €200 до €400, дори един общопрактикуващ лекар може да получи мощен асистиращ диагностиката инструмент – ако има съмнение, насочвайки смартфона към определена зона на тялото, изкуственият интелект зад „Келвин Хелт“ ще го подсети какъв може да е проблемът.


Проектът Kelvin Health използва термовизионна камера и изкуствен интелект, за да установява аномалии под кожата

„Оказва се, че има много заболявания, на които може да се прави скрининг и мониторинг на базата на подобни изследвания. Така широки популации от населението могат да се проверят много бързо дали имат проблеми, към които да се насочи навременно лечение“, казва Георги Къдрев. „Особено сериозен е въпросът с рака на гърдата при жените – хванат в най-ранна фаза, той може да бъде излекуван в над 95% от случаите“, дава пример той. Затова и ранното откриване на рак на гърдата е първата функционалност, която ще има приложението.

„Основната цел на „Имагга“ е да създава платформа, която друг бизнес да използва за разработването на собствени продукти. Докато при „Келвин Хелт“ се създава отделен продукт за анализ на здравословно състояние, предназначен за болници, фармацевтични компании и здравни застрахователи“, обяснява Георги Къдрев. Все още медицинският проект е в научноизследователска фаза, която ще продължи още година. Както при „Имагга“, където има хора, които събират снимки и системата ги използва за учене, в „Келвин Хелт“ има пул от лекари мамолози, които използват приложението и термокамера, за да заснемат пациенти, дали съгласието си, и да събират контролна база от данни.

Проектът е толкова значим, че „Имагга“ прави спин-оф – отделна компания, наречена „Келвин Хелт“, за която работят 8 служители. В проекта се включват университетски болници от България и други държави, както и една от най-големите фармацевтични компании в света, която разработва продукти за лечение на онкозаболявания.

Следващата фаза за развитие е „Келвин Хелт“ да се използва и за следене на лечението – вместо да се правят често рентгенови или други изследвания, с термокамерата бързо да се проверява дали има положителни или негативни изменения. Особено при лечения на онкозаболявания така бързо ще се даде индикация дали избраната терапия е правилна.

С термокамера могат да се видят дори възпаления на белите дробове при ковид-болни. Георги Къдрев показва снимка, направена на първия и на втория ден от получаване на положителен PCR тест, и се вижда как синият фон на гърдите на пациента става червен с развитие на инфекцията.

За сертифициране на технологията за използването ѝ в медицината ще трябва да се мине през дълга процедура пред регулаторните органи. Но потенциалът е огромен. Дори и в България, където здравната профилактика не е на оптимално ниво, тя може да помогне за

подобряване на здравното състояние на нацията

Компанията преговаря и с технологични компании за производството на по-евтин сензор. Устройството на FLIR е проектирано да работи при екстремни температури, от минус 10 до 500 градуса, освен термокамерата има и стандартна фотокамера – нещо, което не е нужно за медицински изследвания.

„В момента основният ни фокус е да заснемем колкото може повече пациенти през болниците или фармацевтичните компании – с най-различни състояния и демографски групи, за да изградим прецизен и устойчив алгоритъм за анализ“, казва Георги Къдрев.

Въпреки че продуктът е насочен към бизнеса, в един момент може да стане достъпен и за потребителите – на пазара има и смартфони с вградена FLIR камера. А може да бъде създадено и отделно смарт устройство за термовизионен мониторинг, което и без смартфон да изпраща данни в облака. „Както сега в почти всяко семейство има термометър или апарат за кръвно налягане, които ти показват само една страна от здравословното състояние, с такова устройство ще може да се следи и по-комплексно заболяване“, обяснява създателят на „Имагга“.

На този етап компанията не търси инвеститори, защото успява да е рентабилна и с приходи от клиенти, които са основно от чужди държави. А полученото финансиране по три научни проекта директно от Европейската комисия ще ѝ помогне да развие експертизата си и да увеличи екипа от външни сътрудници. Отделно „Имагга“ кандидатства и за грантово финансиране от €2,4 млн. по програмата European Innovation Council.

„На 3 пъти сме имали интерес за изкупуване, но може би не съм го изиграл по най-добрия начин, защото стандартният ми отговор е, че на този етап предпочитаме да работим на основата на клиентски и партньорски отношения“, казва Георги Къдрев. „Смятаме, че с технологичния капацитет, който сме натрупали, можем да реализираме много успешни и полезни продукти, а не просто да продадем знанието и екипа си и да станем служители на някаква фирма за забавления“, допълва той.

Мечтата на Къдрев е „Имагга“ да стане „еднорог“, но не само в смисъла на оценена на $/€1 млрд. компания, а на компания, която променя по положителен начин живота на поне 1 млрд. хора.